John Wick Hex

Това ревю е предназначено за всички, които ще кажат, че игрите по филми не заслужават да им се обръща внимание. За съжаление, в 90% от случаите, хората с това мнение са прави. Този път ситуацията е малко по-различна, затова ви моля да ми отделите няколко минутки, в които ще ви разкажа по-подробно защо не трябва да пропускате това 500 MB бижу, носещо името John Wick Hex.

Както преди няколко години филмовата поредица за злополучния, елегантен и мълниеносно смъртоносен наемен убиец Johnathan Wick възроди кариерата на Киану Рийвс, така и скромната като размери (виртуални и сюжетни) игра на Майк Битъл e тук, за да възкреси нашите надежди, че все пак може да съществува видеоигра по филмов лиценз, която да бъде забавна и интересна.

Ще започна с няколко думи за историята. Тя е скромна и е разказана чрез статични кътсцени, чиято стилистика наподобява комикс. Поднесена е интересно и обогатява ексцентричния свят на John Wick вселената. Действията се развиват преди първия филм от филмовата трилогия. Главният злодей на име Hex е отвлякъл познатите ни от филмите Winston и Charon. Фабулата се развива ретроспективно под формата на разговор между тримата, докато John се опитва да намери скривалището на Hex, да го обезвреди и да върне свободата на своите приятели. Тук-там може и да се позачудите дали дадени събития от историята се връзват, но моят съвет е да не задълбавате много.

След кратките разяснения относно историята на John Wick Hex, искам бързо да премина към геймплея. И тук изобщо няма да пестя думи и суперлативи, защото както екшънът във филмите от поредицата, така и геймплеят тук се явява медът, маслото и хлябът в John Wick Hex. Жанрът на играта може да се опише като “timeline strategy”, което ще рече, че John Wick Hex не е походова стратегия, а хронологична такава. Няма да се редувате да извършвате ходове с противниците си, а те ще се движат заедно с вас, ще ви финтират, ще се прицелват и прикриват в същото време. Когато не се движите, играта се паузира и така ви осигурява цялото време на света, за да планирате следващия си смъртоносен ход. Последното важи само, ако сте избрали режима “operator” преди да стартирате игра, тъй като другия наличен режим “expedited” ви изправя пред допълнително предизвикателство – имате само 5 секунди, за да извършите своето движение. Истината е, че най-добре ще разберете геймплея, ако сте играли Superhot. Представете си Superhot в изометрична перспектива. Разликата е, че вместо свободата да се придвижвате навсякъде, във всеки ход можете да изминавате определено разстояние. Придвижването пък се извършва по предварително разграфени точки.

John Wick е експерт в бойните изкуства и боравенето с оръжия. На ваше разположение ще имате достатъчно разнообразни движения, с които да сеете смърт, а всяко оръжие, което използват вашите противници, ще ви служи вярно, стига да си го присвоите със сила. Всяко едно движение, което извършвате, ви струва определено време. За улеснение, в горната част на екрана се намират две хронологични линии. Една показваща времето, което ще отнеме всяко действие на John и друга, показваща времето за действие на противниците ви. В долната част на екрана пък имате три показателя: “Focus”, който ще ви е нужен за ръкопашните схватки, “Health”, показващ здравето ви, и трети, показващ останалите патрони в оръжието ви. Движенията струват различно количество време, което е необходимо за извършването им и имат плюсове и минуси. С някои от меле движенията, като Takedown и Push, освен че ще неутрализирате противниците си, променяте и позицията си спрямо тях, печелейки допълнително предимство с един единствен ход. Parry ще ви струва по-малко време и ще ви помага буквално в последния момент да отбиете непредвидени атаки. Различните оръжия, които ще използвате, имат различни особености. Някой са по-точни, други стрелят по-бързо, а трети по-смъртоносно. Имате и опция с която да клякате, като същевременно ставате по-трудна мишена. Докато сте в клекнало положение, претъркулвайки се от място на място ще се придвижвате по-бързо, но няма да можете да използвате уменията си, освен стрелбата.

Играта е трудна, а успехът се постига чрез прилагането на научените умения. Първите няколко глави от историята на John Wick Hex са детска игра. Запознавате се с основните механики и постепенно започвате да се поклащате в ритъма на танца на смъртта. След като играта се увери, че сте схванали основните стъпки, ви подлага крак. Няма опция за запазване на играта (Save) в нивата. Всяка смърт значи рестарт от началото на съответното ниво. Често ще виждате надписа John Wick is dead. Дори внимателно да преценяте всяко свое движение, шансът от първия път да минете някое ниво клони към нулата, тъй като трудността от втората глава нататък скача болезнено. Опция за избор на трудност няма.

В играта са вкарани и леки RPG елементи. В някои от главите ще имате възможност, преди да стартирате, да похарчите определен брой монети, с които да скриете оръжия и бинтове, които да ви помогнат, когато ножът опре до кокала. Също така може да си закупувате и различни предимства като повече кръв, по кратко време за презареждане на оръжията, по дълго разстояние на придвижване и т.н. Броят на монетите за харчене е фиксиран и не зависи от представянето ви в предишните нива, което е пропуснат шанс за допълнително стимулиране на играча. Все пак има стимул за по-доброто ви представяне. След всяка глава, ще виждате статистика с различни показатели и условия, които е трябвало да изпълните по време на преминаването през главата. Изпълнението на условията ви носи прозвища като Баба Яга или Змей Горянин. Тези прозвища не играят никаква специална роля и не ви дават никакво предимство в играта. Освен това, според мен не е готино да те наричат Баба Яга, което ми беше странно решение още от филмите за John Wick.

Визията на играта за съжаление не отговаря и грам на качеството на геймплея. Тя е белег, че за разработката на играта не са отделени значителни средства. Явява се и единственият по-голям минус на John Wick Hex, което е жалко, тъй като филмите се славят с доста стилната си и изпипана визия. Анимациите на героите са зле направени и не особено детайлни. Например, ако някой противник лежи на земята зашеметен и решите да го довършите ръкопашно, той се изправя отново на крака, тъй като липсва анимация за довършване в легнало положение. Често се срещат бъгове. Цветовата схема е странна. Графиката е стилизирана, но решения от сорта на розов пистолет за John Wick са меко казано комични. Нивата имат добър дизайн, който задоволява нуждите на геймплея. Не им липсва детайл. От игра с изометрична перспектива не можем да очакваме кой знае каква геометрия, но нивата изглеждат повече от прилично. В някой моменти John Wick Hex изглежда доста кинематографично. Например, спирането на времето между движенията, капките дъжд застиват във въздуха. Проблемите в презентацията на играта се забелязват и ще ви дразнят най-вече когато използвате Replay опцията след завършването на някое ниво. Тогава камерата се приближава до героя ни за по-драматично усещане и показва запис от трето лице, но грозните анимации, ниската резолюция и странната камера развалят иначе добрата идея.

В общи линии, John Wick Hex оставя положителни впечатления и това е най-вече заради солидния геймплей, който предлага. Без да блести особено, което се отнася и за филмовия първоизточник, играта предлага няколко часа забавен екшън в който, за да прогресирате, трябва да вкарате не малка доза мисъл. Hex е една непретенциозна игра с интересна идея в основата си, към която може да се завръщате от време на време, за да поддържате инстинктите си остри като бръснач. Остри като тези на John Wick. Определено не трябва да я пропускате.

А на разработчиците пожелавам следващия път да имат повече средства, с които да развият идеите си. Определено ще е интересно как ще доразвият идеите си, дори и да не продължат работа по лиценза на John Wick.

Автор: Петър Хайтов