A Plague Tale: Innocence

Видео игрите, под формата на интерактивно изкуство, имат способността да отвличат вниманието от заобикалящите ни проблеми. Те ни забавляват, разказват увлекателни истории, учат ни на нови неща. Истински добрите игри успяват да ни потапят в увлекателни светове, където понякога забравяме, че слънцето отдавна вече е залязло зад хоризонта.

Някои игри ни показват, че нашият истински и понякога скучен свят всъщност не е толкова лош, колкото ни се струва и че може да бъде къде-къде по-зле. Такъв в светът в който се развива историята на Амисиа де Рун. Още в началото тя губи семейството и дома си и остава сама в свят на омраза и религиозен фанатизъм. Пълен с глупави и уплашени селяни. Сломен от война. Пропит от зараза, която бавно отравя земята и ходещите по нея твари.

Останала сама, Амисия трябва да се грижи неотлъчно за своето малко братче на име Хюго. Именно силната връзка, която се заражда между двамата млади наследници на рода де Рун, поставя основата на историята в A Plague Tale: Innocence. Братската любов между двамата и отговорността,  която Амисия носи за братчето си, ѝ помагат да остане вярна на себе си след всички отвратителни неща през които преминава. Хюго е в ролята на беззащитен спътник, който трябва да държите почти винаги за ръка. Той е очарователен и бързо ще се привържете към него. Рядко ще ви помага и по-скоро ще ви пречи, но никога твърде много, че да започне да ви дразни. Болен е от мистериозна болест, заради която двете деца са преследвани от светата Инквизиция. Амисия трябва да го предпази от фанатиците, да намери лек за болестта му, като същевременно двамата се стремят да избягат от Черната смърт. Сама по себе си, концепцията за силната връзката между двамата не е нещо особено. Виждали сме я реализирана по различни начини в класики като Ico, Brothers: A Tale of Two Sons и дори до някаква степен в последния God of War, но обстоятелствата, пред които са изправени двете деца, начинът по който се развиват отношенията им, и лекотата с която се справят актьорите с ролите си, я издигат на ново ниво и тя става движеща сила на историята и геймплея, където остава до края.

Основната заплаха, застъпена още в заглавието на играта, е Черната смърт, пренасяна от зловещите планини от плъхове (въпреки, че по способността си да сеят смърт, хората много често се конкурират с тях, а по жестокостта си дори ги изпреварват). За щастие, на ваша страна е светлината. Тя е една от основните геймплейни механики, която ви помага да се справите с ордите гризачи. Плъховете се страхуват от светлината, почти толкова, колкото и вие се страхувате от тях. По пътя си към спасението ще боравите с различни източници на светлина, ще се наложи да ги комбинирате с различни подвижни и статични предмети, само и само да избегнете малките лапички. Ще залъгвате безмозъчните твари и ще ги изпепелявате безмилостно. Ще ги примамвате в капани и ще използвате околната среда, за да се справите с тях. Въпреки, че е мощно оръжие, в мрачния свят на ” A Plague Tale ” светлината никога не е достатъчна. Често ще се налага да бягате френетично за живота си от едно осветено кътче към друго такова, докато сте отвлекли вниманието на цвърчащите неприятели.

За нещастие обаче, не сте единствените, които използват светлината за своите цели.

Освен светлината на свое разположение имате и прашка, която остава най-верния ви другар през цялото приключение. С течение на времето и след всеки нов ъпгрейд прашката осезаемо става изключително мощно оръжие.

В началото ще я използвате главно, за да хвърляте камъни и предмети насам-натам, но с течение на времето ще се научите да подпалвате различни обекти, да приспивате стражите, които ви препречват пътя, да гасите светлина и т.н. Всичко това с помощта на любимата прашката. Подобряването ѝ става на специални уъркбенчове, срещу определено количество от материали, които са разпръснати из нивата. Материалите са в доста голямо количества и ако претърсвате внимателно местата, през които минавате, никога няма да изпитате липсата им. Спътниците, които срещате по пътя пък ще ви показват нови умения, които допълнително да обогатят арсенала ви. Така ще имате право на избор при изиграването на различните ситуации, пред които ви изправя играта.

Другата заплаха в играта, която за мен беше по-неприятната, са стражите на Инквизицията. При срещите ви с тях, играта автоматично превключва на стелт режим, тъй като въпреки всички трудности, които закаляват Амисия по нейния път, до края на играта тя си остава крехко девойче. Един удар и играта приключва. Едно необмислено движение и рестартирате от чекпойнт. Място за грешки няма. Като добавим към това и влизащата под кожата атмосфера, която ви държи винаги под напрежение, в някои моменти ще виждате твърде често лоудинг екрана. Бруталните анимации, които ще съпътстват честите умирания, ще ви погнусят.

Най-голямо е предизвикателството, когато играта на котка и мишка със стражите се съчетае с механиката със светлината и плъховете. В тези случаи играта изисква убийствена точност и котешки рефлекси.

Сюжетът се разгръща плавно

Хората от Asobo Studio, разработили играта, поднасят плавно своите козове с напредването на историята. Разгръщането на геймплея става постепенно, така че винаги да има нещо ново, с което да се заигравате. Подготвили са и достатъчно разнообразни и интересни локации, така че трудно ще ви доскучае.

Ще бягате за живота си през непрогледни гори, без никакво чувство за ориентация, ще станете свидетели на брутализмите на войната от първо лице, ще търсите тайнствени замъци почти като от приказките, ще се спотайвате в сенките на средновековни тъмници, но винаги зад вас ще бъдат плъховете.

Графиката е прилична, и като изключим някои забавни и странни бъгове, които вече са пачнати, допринася допълнително за потапянето в света на играта. Локациите през които ще преминавате имат прекрасен дизайн, направен с много въображение и внимание към детайла. В някои моменти дори ще се чудите дали наистина самите вие не сте попаднали в приказка. Вярно – мрачна и кална, но все пак приказка.

Общо взето нещото, което прави играта това което е и събира всички парченца от пъзела, правейки я един завършен продукт, който заслужава да бъде игран от всеки един уважаващ себе си геймър, е атмосферата и начина по-който тя въздейства на играча. Това също сме го виждали в други игри, но адмирациите са заслужени, защото постигнатото е забележително. Заобикалящата среда подсилва всеки един аспект от изживяването. Играчът непрекъснато ще бъде атакуван визуално, психически и емоционално. Градовете и селцата, бойните полета и подземията, поразени от чума, са меко казано потресаващи. Често ще ви се иска да отвърнете глава от някои от ужасите на екрана, но въпреки това ще трябва да се навирате право в тях, за да продължите. Персонажите реагират на ужасите, които се случват на екрана, а коментарите им допълнително изострят сетивата ви. Има редки моменти, когато играта ви дава да си поемете въздух – тогава ще сте по детски превъзбудени от приказните гледки, които се разкриват пред вас. Ще съпреживявате заедно с героите. В напечените моменти ще се чувствате смъртно застрашени, ще действате припряно и ще бъркате често заедно с Амисия. Заедно ще се ужасявате от света, в който се намирате и ще губите вяра в хората. Ще преживявате страховете си и ще се научите да се грижите за хората, които са ви скъпи. Ще се дивите на чудесата на природата и на красотите, пред които ви изправя историята на играта. Ще ставате свидетели на от много грозни до изключително красиви гледки, които ще въздействат на емоциите ви и на начина ви на игра. И всичко това ще ви кара да се движите напред, докато слънцето бавно ще е залязло преди часове зад хоризонта, навън, отвъд прозореца.

Като теглим чертата, A Plague Tale е интригуваща игра, която трябва да изиграеш, дори и да не си падаш по линейни, пълни с история игри, защото играта на Asobo Studios е също така здраво подплатена със забавен, разнообразен и солиден геймплей. Разработчиците са се вдъхновявали от много и различни места и са използвали изпитани геймплейни формули, които са поднесли по достатъчно оригинален начин и с много внимание към детайла. Има достатъчно интересни идеи и хрумки, които да те изкарат от сивия свят за 10-12 часа и да те вкарат в един по-мрачен такъв. Определено си заслужава!

Автор: Петър Хайтов