Вече изиграх повече от 30 часа от The Division 2 и мисля, че е време да споделя мнението си за играта. Това ще е едно ревю в прогрес, в което ще разгледаме всичките аспекти от играта, докато я играя и изпитам всичко, което тя може да предложи.
История:
Историята малко или много продължава след края на първата игра. За тези от вас, които не са се докосвали до The Division, на кратко след поредният Черен Петък хората започват бързо да се разболяват, първоначално смятано за настинка заболяване в последствие се оказва нов щам на едрата шарка. В рамките на дни настава масова панка и започва карантина и пълна евакуация на големите градове. Инфраструктурата се срутва и нито полицията, нито военните могат да се справят. По улиците започват да се появяват опасни хора с различни идеали за борба срещу вирусът. След време те сформират основните противникови фракции в играта. Вие поемате ролята на агент от правителствено звено създадено да се справя с точно такива ситуации и бързо откривате, че заразата не е случайна.
Събитията този път се развиват във Вашингтон, 7 месеца след заразата, която почти унищожава снежен Ню Йорк. Тук се изправяме срещу противници в напълно противоположната среда – лятната жега. След получен авариен сигнал за помощ вие заминавате за Вашингтон, където първата ви задача е да спрете нападение срещу Белия дом – вашата нова щаб квартира. Белият дом е една от основните ви дестинации и играта често ще ви връща там когато вдигнете ново ниво и придобиете нови умения и екипировка. Преминавайки през основните мисии на играта, вие постепенно ще отключвате нови крила на тази главна база.
Градът
Както вече споменах, Белият дом е вашата главна база, но освен нея из Вашингтон се появяват и няколко колонии от оцеляващи, които играят основна роля в историята на втората игра. Те са основният източник на главни мисии, които разкриват какво точно се случва в столицата. Още в първите няколко часа отключвате едно от тези селища и се зареждате с 3 главни мисии и дозина странични. Играта е пълна със синематични моменти и персонажи със собствени истории. Картата на играта е огромна. Мисля, че разработчиците са успели да пренесат Вашингтон 1 към 1 и имате на разположение цели 11 квартала. Всъщност историята и прогресът на играта е разделен между тези 11 територии, които вие постепенно отключвате. Всяка мисия в тези квартали е така създадена, че най-добре да се възползва от околната среда и да представи атмосферата на града. Въпреки всичко това, за момента историята ми се струва доста по-слаба, в сравнение с първата игра, но това може би се дължи на факта, че историята все още не е свършила, защото играта ще добавя нови и нови неща всеки месец.
Геймплей
The Division 2 е вече пред първият си голям ъпдейт след пускането и за момента е в пъти по-добра игра от първата. Разработчиците са взели всичко хубаво от първата игра, което отне 2-3 години да се развие и директно са го вложили, и доразвили в продължението. Стрелбата с оръжия се усеща по различен и невероятно добър начин, всяко оръжие има собствено поведение и може да послужи в различни ситуации. Противниците се държат по-много по-различен начин също. В сравнение с първата игра, когато понякога не знаеха даже в коя посока да стрелят, сега създават тактики спрямо вашето местонахождение и ви обграждат и засипват с куршуми. Умрях не малко пъти, просто защото не се оглеждах достатъчно. Играта е наистина един тактически шутър, в който ще трябва да внимавате каква позиция заемате и от къде ви стрелят, защото е много лесно да умреш. Всичко това създава усещане за един добре балансиран шутър.
The Division 2 все пак е един shooter looter или с други думи – играем до безкрай докато не съберем най-добрите предмети. Играта ви залива с тонове предмети, които ще минат и заминат докато качвате нива. Предметите до 30-то ниво имат едно единствено значение за вас – предметът с по-високо ниво е по-добър от този, който носите. Няма нужда да обръщате каквото и да е внимание на допълнителните атрибути, защото ви гарантирам, че ще сменяте всичките си предмети на всеки 2-3 часа. След като дигнете 30 ниво нещата не се променят особено, докато не стигнете World Tier 5 или най-високото ниво в играта с най-трудните противници. Там предметите се влияят от нещо наречено Gear Score и просто казано колкото по-висок е, толкова по-добри ще са предметите. На практика обаче, нещата зависят от много фактори. Всеки предмет идва с няколко различни атрибута, които могат да се комбинират и да си взаимодействат, съответно понякога може да нямата най-добрата екипировка от към Gear Score, но пък тя може би се комбинира перфектно за ситуацията в която се намирате.
Заслужава ли си?
И тук започваме да говорим за преиграване. За 15 часа се минава основната история и главните мисии. Играта предлага и странчни активности като контролни точки – военни конфликти из града, в които може да се включите и да поемете по-добър контрол над квартала, в който се намирете. Също така и тъмната зона – PVP частта от играта, или по-скоро 3-те зони са страхотна активност, която не се е променила особено спрямо първата игра. Повече подробности за PVP-то след като прекараме малко повече време там. Като изключим гореспоменатите активности, няма какво друго да се прави в играта, и за това ще прекарате доста време в играенето на едни и същи мисии. Тук нещата загрубяха при първата игра, но в продължението разработчиците са помислили и въпреки, че ми се наложи да мина една мисия 6 пъти, всеки път се забавлявах и изпробвах различни пътища и стилове на игра.
Играта наистина показва подобрения в co-op геймплеът. Когато се включих в група с други агенти нещата загрубяват и мисиите стават доста трудни, на много места е нужна отборна игра и разнообразие от умения за да преодолеете дадена мисия. Играта може да бъде напълно играна и соло, с изключение на рейд мисиите, които ще видят бял свят в края на април и ще изискват вниманието и концентрацията на 8 агента за да бъдат преодолени.
В заключение първите 30 часа в The Division 2 ме карат да искам да изиграя още и още. Минах през толкова много мисии, активности и предмети, и имам да отключвам и откривам още толкова много неща, което означава, че ще играя тази игра поне още няколко месеца. Продължавам да играя това яко парче и очаквайте продължение на ревюто след още няколко часа игра.
Автор: Васил Кендев