Pillars of Eternity: Complete Edition

След известно чакане, конзолната версия на Pillars of Eternity най-сетне е тук и големият въпрос е как изглежда тя. Тромавият интерфейс и спецификите на геймплея не са лесни за трансформация към конзолния контролер, но тази съвременна RPG класика заслужава и усилията, и вниманието.

Немалка част от модерните ролеви игри могат да проследят своите корени до първата Baldur’s Gate игра. Пусната през далечната 1998 г., тя бе разработена с т.нар. Infinity Engine. Въпреки, че основите ѝ лежаха в света на Dungeons & Dragons, Baldur’s Gate и Infinity Engine представиха множество оригинални ролеви механики и цялостно усещане за едно добре обмислено и реализирано приключение. Неща като възможността да избираш спътниците си, да взимаш решения с реални последици, да участваш в богата и разклонена история и да водиш тактически битки намират място и до ден днешен в най-важните елементи за една ролева игра. Едва ли ще е пресилено да кажем, че много западни RPG заглавия дължат доста на периода 1998 – 2002 г., когато Black Isle Studios правеше своите игри, а Interplay ги издаваше. Заглавия като вече споменатата Baldur’s Gate, а също и Planescape Torment и Icewind Dale се прочуха със своите качества, специфична изометрична гледна точка и своя енджин.

Всичко това, разбира се, ни води до Pillars of Eternity – ролева игра с изключително успешна кампания в Kickstarter, която се опитва да пресъздаде стила и визията на Infinity Engine игрите, добавяйки към тях всички плюсове на съвременния гейм дизайн. Имайки предвид, че Obsidian Entertainment е студио, в което работят много от хората, правили въпросните игри, които Pillars of Eternity иска да пресъздаде, не е никак чудно, че милиони геймъри очакваха с нетърпение това заглавие.

И със сигурност ще си задават куп въпроси още преди да са стартирали играта.

Добра ли е? Има ли място рамо до рамо с другите Infinity Engine класики? Историята пленява ли? Изпипана ли е отборната механика? Има ли бъгове, които сме свикнали да очакваме от други игри на Obsidian? Краткият всеобхватен отговор е – Pillars of Eternity е страхотна олд-скуул ролева игра, а също и едно от най-добре изпипаните заглавия на Obsidian.

По тази логика Pillars of Eternity е успех. Още по-важното обаче е, че тя наистина изглежда и се играе като Infinity Engine игра, което всъщност бе и целта на нейните създатели. Имайки предвид колко разпокъсан е пазарът днес, игра като Pillars of Eternity има по-голям шанс за успех именно като се хареса на една конкретна аудитория, която може да я оцени по достойнство. Тя създава един изпипан и пълен с подробности свят, в който да развиете собствен герой и да се отправите на епично фентъзи приключение, в което да откриете древна истина, способна да промени съдбата на много раси и на целия свят.

На фона на тази класическа концепция, Pillars of Eternity ясно показва и модерния си произход, не само като графика, но и като полезни идеи като например възможността да променяте скоростта на хода на играта, така че да си спестявате моментите, които са по-скучни като пътуванията. Освен това Pillars of Eternity е доста благосклонна към новите играчи и леко ги въвежда в света, уменията и историята. Тя не се опитва да скрие факта, че е сериозна ролева игра, но го прави плавно и конструктивно.
Огромната част от битките и стратегията на екипа ви е оставена единствено на играча. Това означава, че трябва да отделите немалко време, за да разучите различните заклинания, оръжия и техники, независимо от това с какъв клас играете. Възможността да управлявате повече от един герой закономерно прави играта по-комплексна, отколкото ако мислите само за себе си, затова елемент на трудност определено има.

Така почти всяка една по-голяма битка протича по един заучен, но винаги различен начин. Играта прави пауза, решавате къде да разположите героите си, кои начални умения и магии да използвате, кого да лекувате, кои отвари да изпиете и кои оръжия или предмети да използвате. След това битката започва и вие наблюдавате как се развива тя, готови да паузирате отново, за да заредите следващия си набор от ходове и действия. Obsidian е положило доста усилия, за да направи битките едновременно динамични, различни и интуитивни. Колкото повече са развиват спътниците ви, толкова повече бойни тактики се отварят пред вас, като идеята е в един момент да постигнете мощни координирани атаки, използващи максимума на възможностите. Това пък ви кара да се чувствате горди след всяка по-тежка битка.

Pillars of Eternity е чудесна игра, що се отнася до ролевите механики и проблемите с битките са относително дребни. Понякога е възможно да видите как вашите спътници се заклещват някъде по картата, а друг път дадена битка просто се оказва непосилна за моментното ви ниво. Нищо фатално, нищо, което не може да бъде поправено с малко усилие от страна на играчите.

Въпреки, че бюджетът на играта бе сериозен на базата на повечето проекти, финансирани по такъв начин, Pillars of Eternity въпреки това успява да ви изненада с голямото си количество съдържание. Кампанията е не само солидна, но и достатъчно дълга – пригответе си поне 40, че и повече часа, за да стигнете до края на епичното фентъзи приключение, измислено от сценаристите. Скоростта, с която се развива сюжета, е малко бавна и едва към средата вече започват да ви се изясняват някои важни елементи от историята. Това обаче е в унисон с мащабния характер на играта и не би следвало да е сериозен проблем.

Друга интересна страна на играта е свързана с разнообразието, което идва от различните персонажи и това как постепенно си изграждате мислена връзка с тях, изпитвайки симпатии към едни и недолюбвайки други. Може би ще е пресилено да оприличим спътниците ви с тези колоритни персонажи от игрите на BioWare, но определено не един или два пъти ще се чудите дали да ги подбирате на базата на техните класове и умения или по симпатия, което говори добре за развитието на тези персонажи. Групата ви може да съдържа до 6 души и когато в даден момент вече добие определен вид, у вас неизменно се заражда онова приятно чувство от времето на Baldur’s Gate за това как имате ваша собствена дружина, която да поведете по опасните пътища на този фантастичен свят.

За да се справите с повечето ситуации, ще използвате пет основни групи умения – Stealth, Athletics, Lore, Mechanics и Survival. Първоначално те може и да не са ви ясни, но с хода на играта се обясняват най-добре чрез геймплей и така става ясно как се прилага всяка механика. За разлика от традиционните RPG игри, тук ХР точките не са дават автоматично при успех в битка; Pillars of Eternity предпочита да възнаграждава успешни развръзки в историята, срещи и решени пъзели.

По отношение на визията и атмосферата, Obsidian се е справило добре, имайки предвид, че макар и бързо събран от верните фенове, бюджетът далеч не е неограничен. Не очаквайте комплексни анимации, които да ви оставят без дъх; тук ключът към атмосферата са разказваческите умения и красивите илюстрации. Освен това играта има богат оркестрален саундтрак, който подхожда доста на фентъзи тематиката. Типично в духа на старите ролеви игри, атмосферата се допълва от многобройните писмени материали, които срещате в играта. Дано да обичате да четете, защото в противен случай ще изпуснете доста от чара на играта. С многобройни разкази, описания и диалози, Pillars of Eternity изглежда като интерактивен фентъзи роман, в който може да се потопите задълго.

Дотук нееднократно правихме сравнения със старите игри и енджина Infinity, но за да бъдем обективни в мнението си за Pillars of Eternity, задължително трябва да отчетем всичко, което Obsidian е постигнало със собствените си усилия. Pillars of Eternity е много добра ролева игра в класически стил, може да забавлява и стари, и млади и за да го направите, не е нужно да имате свръхмощен компютър. С чиста съвест можем да я препоръчаме на всеки, който търси дълбока и ангажираща ролева игра и има възможност да ѝ посвети времето и уважението, които заслужава.

Pillars of Eternity: Complete Edition е налична в момента за PlayStation 4, Xbox One и РС. Кодът ни бе предоставен с любезното съдействие на 505 Games.

Автор: PC Mania