by PC Mania
Накъде ще продължиш, след като си оставил зад гърба си една от най-силните трилогии в съвременния гейминг? Това очевидно е въпросът, който е тормозил канадското студио BioWare от момента в който третата Mass Effect игра се появи на пазара и феновете пожелаха следваща част за следващото поколение. Това, че ще видим нова Mass Effect игра бе ясно, както за да се отговори на огромния интерес, така и за да се види докъде може да се използва технологията и идеите в опита за развитие на поредицата.
Но подобряването на формулата и отсяването на важните неща просто нямаше как да е лесно и Mass Effect: Andromeda го доказва.
Тъй близо, а тъй далече
Историята този път ви поставя в ролята на млад герой или героиня – Сара и Скот Райдър, които трябва да открият нов дом за човечеството. Свежото начало е добре дошло за поредицата, но за съжаление играта няма да ви представи завладяващия сюжет, който сме свикнали да виждаме от повечето игри на BioWare. Тонът на историята е определено по-лек от предните части и на моменти се опитва да бъде духовит като в Uncharted, но за съжаление пропуските са доста. Всъщност, ако на моменти клатите глава с недоверие, четейки някои от репликите, със сигурност не сте единствените.
Любовните сюжетни нишки, които бяха един от най-атрактивните второстепенни елементи в поредицата, отново се завръщат, но и те са опорочени от цялостната липса на качествен сценарий. С нищо не помагат и бездушните и гротескни анимации, които ще тестват търпението ви по време на многобройните диалози и сцени. Andromeda не е първата игра, която има подобен проблем – Assassin’s Creed: Unity бе широко обсъждана по този повод преди няколко години – но да видиш как високобюджетно заглавие се препъва по този елементарен технически начин просто не те изпълва с доверие към крайния продукт.
Това не означава, че играта няма своите мигове. Разхождайки се из просторната вътрешност на Tempst – вашият нов кораб и база – ще се насладите на невероятната атмосфера. Навън нещата са още по-впечатляващи и всяка планета и локация имат специфично излъчване и са изваяни максимално детайлно. Достоен за уважение е фактът, че огромният свят на играта е напаснат много добре и може да се движите из него почти без да губите време в зареждане на отделни нива и карти. Времето на досадното возене в асансьорите, маскиращо зареждането, отдавна е отминало. Всъщност, добрата новина е, че след неубедителния старт, повечето от парчетата от пъзела се нареждат и играта се опира на по-здрави основи. Те, разбира се, идват от това, което BioWare умее най-добре – създаването на интересни и уникални светове, разкъсвани от политически конфликти и интриги и пълни с изненади. Често ще ви се налага да взимате трудни решения, които ще определят отношенията ви с вашите спътници и въпреки, че някои от сценариите вече са поизтъркани, драматичността пак си остава. Появата на нови раси в богатата вселена на поредицата също е добре дошла и позволява на най-запалените геймъри да се потопят още по-дълбоко в особеностите на заобикалящия ви свят.
Когато нещата работят, те наистина работят
Познатата система за ъпгрейди е преработена основно с цел да ви осигури повече свобода при битките. Вместо да изберете предварително зададен клас като Vanguard или Soldier и да ъпгрейдвате уникалните му умения, сега може да използвате точките си, за да подобрите умения в три основни категории: битки, технологии и биотика. Колкото повече точки вложите в дадена категория, толкова повече умения от отделните класове се отварят пред вас, така че да може да ги използвате и променяте в движение. Идеята е, че като инвестирате точки да речем в битки и биотика, ще може да преминавате между Soldier, Adept и Vanguard според ситуацията. Възможността най-сетне да може да скачате и да се придвижвате бързо в битка обаче е страхотна, независимо как развивате уменията си. Тя е забавна, динамична и придава още по-тактическа атмосфера на сраженията.
По-голямата маневреност е отразена и в дизайна на самите нива. Вместо преобладаващите коридори и тесни отсечки, повечето карти са широки и позволяват по-голяма свобода при придвижването и изследването. Всъщност, всичко това е в нюанс с цялостната концепция на играта – вместо да имате една конкретна мисия (спасяването на света), тук трябва да изследвате многобройни чужди светове и планети в търсене на новия дом на нашата цивилизация. Това прави Andromeda по-отворена и я зарежда с едно усещане за оптимизъм, което сякаш липсваше в мрачните краски на оригиналната трилогия.
Разчупеният характер се разкрива и при диалозите, където двуполюсните Renegade/Paragon отговори вече отсъстват. Вместо това, имате избор предимно между четири различни варианта на поведение, съответстващи на отделните черти на характера на героя ви. Това позволява разговорите да са по-гъвкави и прецизни, а не само в черно-бели окраски. Понякога избраните отговори обаче не засягат кой знае колко света и останалите персонажи, но като цяло усещането за свобода присъства.
Космически другари
Мултиплейър режимът идва под две форми: познатите Stike Team мисии, където изпращате AI бойци, докато не играете (нещо като тактическите разузнавателни мисиив Metal Gear Solid V) и ко-оп за четирима души, когато поемате изпълнението на същите мисии в свои ръце. Мисиите са динамични и се сменят на определено време, но е възможно да изиграете същата мисия, на която преди това сте изпратили вашия Strike Team. Благодарение на подобренията в бойната система, екшънът и тук е доста динамичен и картите дори стимулират по-голяма свобода в експериментирането. В началото със сигурност ще ви бъде по-трудно, тъй като сте ниско ниво, но балансът е налице.
Не можем да не споменем и наличието на така неприятните микротранзакции. Ще ги откриете като опция да заплатите истински пари, за да ускорите успеха си. Може да ги ползвате, а може да стиснете зъби и да се опитате да натрупате ресурсите само с игра. Истината е, че мултиплейърът в Andromeda е готин, но не е основната причина, поради която бихте си купили играта, така че в този смисъл микротранзакциите не са фатални за главната игра.
Като всяка една Mass Effect игра, сингъл кампанията е това, което ще ви предостави огромната част от геймплея и в този смисъл Andromeda е истинско противоречие: високобюджетна игра, подкрепена от един от най-големите издатели в света, която изглежда лъскава и солидна, но крие изненадващо нетипични за статута си проблеми. Предполагам, че истинският въпрос е “А как изобщо би успяла?” Очакванията са толкова големи, че изглежда дизайнерите на BioWare са се опитали да угодят на всички, забравяйки самите те да се наслаждават на това, което създават. Лично аз си прекарах добре с Mass Effect: Andromeda, но не бързам да се върна към нея. Играта със сигурност не е лоша, но сякаш ѝ липсва онази специална съставка, която старите фенове познават. Ако пък посягате към поредицата за пръв път тук, вероятно ще играете и ще се чудите какво пък толкова е било това нещо, за което всички са говорили през годините.
Автор: Юри Попов