Black the Fall

Запознайте се с „Другарят”. Той няма име, няма самоличност, няма история, има само една отличителна ушанка. Другарят живее в едно антиутопично и тоталитарно (ама разбира се…) бъдеще. И едно е сигурно – няма да пожали сили и средства за да избяга от него. Общо взето това е фабулата в Black the Fall.

Иначе ви очаква един доста стандартен пъзел-платформър в стила на Limbo, Little Nightmares и Inside. Като споменах Limbo – дори визулано Black the Fall доста напомня шедьовъра на Playdead, макар, че чисто визуално акцента тук е върху сивата гама, а не толкова върху черния цвят. На пътя на другаря се изпречват различни машинарии, картечници, закачени на летящи камери и прорязващи сивата околна среда с червените си лазери, или стационарни картечници скрити зад портрети на (нещо като) Големия брат. Тъй като всичко е сиво, може би вече си задавате въпроса „А как различаваме предметите, с които влизаме в интеракция, от околната среда”? Много просто – винаги, когато Другарят застане до някой предмет, с който да взаимодейства – около самия предмет започва да примигва червена светлина.

Една от по-интересните механики, които ще срещнете още в началото е свързана с нещо като джобно лазерче, което вземате, след като се изсипете на главата на един от пазачите. С него можете да контролирате други персонажи, които се отличават по това, че имат антенка с бяла светлина на гърба си. Използвайки десния бутон на мишката, вие активирате и насочвате лазера, а когато лъча попадне върху предмет за интеракция – натискате левия бутон. Тази механика се разнообразява и от това, че лъча може да се отразява в някои метални повърхности. Другите пъзели като цяло са стандартни и акцента повече пада върху заигравки с тайминг. Не са пропуснати и jump ‘n’ run елементите, като има доста места в играта, които изсикват ловки пръсти. Прогреса в играта е базиран на чекпойнт система, идентична с тази в… да – Лимбо. Изобщо въпреки дистопичния сетинг, всичко в тази игра крещи „Лимбо”. Дори очилцата на Другаря присветкайки навяват асоциации с главния герой в Лимбо.

Музиката на моменти успява да бъде доста въздействаща, дори доста сполучливо вмъква хорър-нотки, но за съжаление всеки път когато ви предстои някое по-динамично предизвикателство в ушите ви ще избухва някакво подобие на дъбстеп. Също така някои места в играта са доста нелепи – като например абсолютно черната стая, в която не се вижда нищо, но в чиито край има дупка. Къде е изхода? Как да го намерите? „Гениално” дизайнерски решение, бих казал аз.

В завършек – ако сте почитатели на този род игри, бързо ще навлезете в света на Black the Fall. Извън дистопичния сетинг (боже, дори сравненията с „1984” вече звучат клиширано) играта не предлага почти нищо ново или свое. Ако това не е проблем за вас – очаква ви едно приключение в най-добрите традиции на Лимбо. Имайте в предвид, обаче че играта е в pre-alpha стадий на разработка, което означава, че тя тепърва ще претърпява промени както в пъзелите, така и в много други отношения т.е. далеч е от това да бъде наречена „завършена”. Някой ден, ако не забравя до тогава за нея, може да и дам втори шанс.

Black the Fall е налична в момента за РС. Кодът ни бе предоставен с любезното съдействие на Kartridge.

Автор: Георги Кацаров