Обезпокоителното потапяне в най-лошия кошмар на детето е една от най-атмосферните и предизвикателни игри на годината.
Най-често срещаната хорър игра е тази, при която ужасът е в преживяването ви – това преживяване, изпълнено с моменти на спокойно напрежение, последвани от от паника. Съвпадение или не, Outlast 2 също излезе тази седмица и тя илюстрира идеално този стил на игра. Но Little Nightmares избира съвсем различен подход, така че някои вероятно няма дори да я смятат за игра на ужасите изобщо. Как обаче да опишем игра, способна да предизвика толкова осезаемо чувство на безпокойство и отвращение? И имам предвид това по най-добрия начин.
Little Nightmares започва със сън, въпреки че става все по-неясно дали светът, в който се събуждате, е реалност или просто друго ниво на фантазия. Изглеждаща зловещо женска фигура е в центъра на мистерията, докато самите вие се намирате в нещо, което изглежда като някаква лодка. Тук играете като младо момиче, известно само като Six, което може да е нейната възраст… а може и да не е. Облечена в жълт дъждобран и притежаваща само с запалка, тя няма начин да се защити и дори няма представа какво става около нея. “Кошмар” е термин, с който често се злоупотребява, но тук той отлично описва странните ужаси. От чудовища, които се опитват да ви хванат, до ужасни същества, подобни на червеи, които чакат в тъмнината да се хвърлят върху теб.
Изглежда целенасочено това, че вашето местоположение не е съвсем ясно – понякога наистина изглежда, че сте на кораб, друг път това ви се струва невъзможно; има визуални подробности, които се повтарят отново и отново, подобно на клетки с размери на дете, които се използват като стълби, за да помогнат на вашето бягство.
Казахме ви, че Little Nightmares е притеснителна игра, нали?!
Като механика, Little Nightmare е пъзел платформър. Независимо от това, което може да изглежда от шотовете, това не е 2D игра, въпреки че поддържа фиксирана камера. Това обаче създава основния проблем на геймплея в играта, тъй като въпреки че повечето платформър сцени са много прости, неприятно трудно е да се прецени ъгъла, по който се движите и скачате. Това води до ненужни падания и честа смърт. Съчетано с непоследователни чекпойнтове и продължителни периоди на зареждане, най-големите проблеми пред внимателно подготвената атмосфера на играта са разочароващо прозаични.
Tarsier Studios преди това работи по LittleBigPlanet – платформър игра, където действителния платформинг също никога не е било особено добър. Играта на Sony очевидно е повлияла за Little Nightmare, тъй като много от пъзелите, базирани на физика, също са подобни – с много ръчки, тежести и … тоалетни ролки за хвърляне. Също така има и елемент на стелт, който трябва да се оцени, но е сравнително слабо развит и към края на играта е повече или по-малко изоставен в полза на тичането, за да спасите живота на героинята си.
Little Nightmares е разочароваща игра, не защото нейните слабости унищожават преживяването, а защото го спират да бъде малък хит – нещо, което почти е така. Под кошмарните образи се забелязва по-дълбок ужас. На повърхността играта е детска гледка към света на възрастните, показвайки колко неразбираеми и действията на възрастните могат да изглеждат. Но има и по-дълбока идея за експлоатацията, и то не на децата, а на човешкия живот като цяло. И ако мислите, че сме твърде много критични, тогава помислете за желанието на играта да използва визуални препратки към Холокоста и какво се опитва да каже с тях. Това е стъпка твърде далеч, тъй като въпреки че се вписва в темите на играта, тя не седи добре до анимационните чудовища-готвачи и други по-фантастични елементи.
Намеренията на Tarsier Studios са очевидно искрени и е удивително как такава привидно безобидна платформена игра може да бъде толкова провокираща и обезпокоителна. Тя остава в съзнанието ви далеч по-дълго от други бомбастични игри на ужасите и въпреки, че има своите проблеми, Little Nightmares заслужава да се изиграе.
Little Nightmares е предоставена от @Games-play.eu Предложенията за Little Nightmares може да намерите тук.
Автор: Юри Попов