by PC Mania
За разлика от амбициозни проекти с огромен свят като Assassin’s Creed и Watch Dogs, с For Honor френската компания Ubisoft си поставя задачата да свърши малък брой неща, но много добре. В този случай, нещото, което е направено много добре, са мултиплейър битките. Благодарение на нашите приятели от “Пулсар”, ние излязохме на бойното поле, за да премерим сили с някои от най-страховитите противници.
For Honor е игра, в която всичко се свежда до това да изберете клас и оръжие и да сразите опонента. Ясно е, изпипано е и е първично, също както и схватките между могъщите исторически бойци.
For Honor обаче се опитва да си намери “свое” място някъде по средата между симулацията и аркадните сблъсъци от първо лице. Тя не е толкова брутална и непрощаваща като Dark Souls, можете да издържите повече от един-два вражески удара, а отделните персонажи за супер атрактивни и имат уникални оръжия и атаки, които често са по-зрелищни, отколкото реалистични. Но в сърцето си, For Honor е преди всичко игра на търпението, внимателното движение, ловките финтове и умението да разчиташ противника.
Говорейки за самите бойци, девет от общо 12 такива войни са заключени първоначално и трябва постепенно да ги отключите. Това става с виртуани пари, които печелите при мачовете си, но може да ги закупите и направо. За щастие, напълно възможно и дори лесно е да отключите всички без да прибягвате до микротранзакциите.
Както е при повечето онлайн ориентирани игри, сингъл кампанията във For Honor служи по-скоро като едно дълго въведение към това, което може да очаквате в мултиплейъра. Кампанията е разделена на три глави, всяка за една от фракциите. Това ви дава възможност да се запознаете по-добре с класовете, техните умения и слабости и да прецените с кои герои се чувствате по-добре. Чисто технически, играта умело ви въвежда в особеностите на отделните герои, населяващи този фантастичен свят. Помощният аспект наистина ви помага да научите хватките, но пък и дразни, след като на десетия час от кампанията продължавате да виждате информативни съобщения. Ако очаквате да видите смислена история в кампанията, ще останете доста разочаровани. For Honor няма по-смислено послание от това, че войната е лоша, но пък в същото време е причината за съществуването на този виртуален свят.
Онлайн е мястото, където протичат истинските битки. Очевидно е, че замисълът на Ubisoft е бил именно това да е мястото, където геймърите ще прекарат по-голямата част от времето си. За всеки, който идва от стандартна бойна игра, For Honor може да се стори и малко бавна и измъчена. Проявете упорство обаче, и нарочният подход на играта постепенно ще придобие смисъл. От вас се очаква да взимате предвид тежестта на екипировката и оръжията, да се ориентирате добре в средата и да маневрирате непрекъснато. Използвайки десния аналогов стик на контролера, можете да променяте стойката си измежду три отделни позиции, като това е особено важно както за отбягването на ударите, така и за офанзивните движения под формата на леки и тежки атаки.
Визуално, For Honor изглежда страхотно и това не се отнася само до детайлните модели на бойците, но и до заобикалящата ги среда. На PlayStation 4 тя успява да запази и стабилни 30 кадъра в секунда, макар онлайн битките със сигурност да можеха да се възползват и от повече.
В първите дни след премиерата си, For Honor страда не от друго, а от технически проблеми. Мачмейкингът се нуждае от преработване, за да недопуска ситуации, когато в единия отбор има само живи играчи, а в другия – играчи и AI бойци. Връзката понякога се губи, а вече може да срещнете и играчи, платили истински пари за по-добра екипировка, които очевидно развалят баланса.
For Honor е една от най-добрите мултиплейър игри в последно време, предлагайки балансирана бойна система и страхотна графика. Въпреки, че страда в някои критични места, For Honor е амбициозно заглавие, което може да не е за всеки, но ако инвестирате повече време, наистина ще откриете една интересна и неортодоксална игра, каквато не е имало от дълго време.
Автор: Емил Трифонов