Няма да е пресилено да кажем, че Mafia III е една от най-очакваните игри на годината. Предната част бе доста добра и дългата пауза само изостри апетита на феновете. Заслужаваше ли си чакането – като атмосфера и история играта е много сполучлива, но технически и дизайнерски проблеми ѝ пречат да разкрие потенциала си.
Тежка и автентична история
Драматичната история в Mafia III е изработена и разказана майсторски, а в нейния център е младият Линкълн Клей, който се завръща в родната Луизиана след Виетнам. Бащата на Линкълн е бял, но както казва един от героите в Mafia III още в началото, по онова време – и особено в непримиримия Юг – ако изглеждаш като негър, значи си негър. И само това е предпоставка животът на Линкълн да бъде доста тежък.
Младокът обаче не губи време и бързо се забърква в една кървава история за отмъщение, семейство и чест. Събитията са разказани предимно от негова гледна точка, но периодично има и епизоди с интервюта с други персонажи, което прави начина на разказване разчупен и интересен. Сюжетът има силни и тежки моменти, епизоди на расово противопоставяне и доста герои, които няма да ви оставят безразлични.
Мътна и кървава
Битките в играта са динамични и брутални, като ръкопашният бой е комбинация от директни атаки и стелт елементи. Престрелките са стандартният екшън с прикритие, но работят добре. Когато не се биете, най-вероятно ще се придвижвате зад волана на някоя кола. Шофирането е ОК, автомобилите имат тежест и макар, че това не е рейсър, карането е готино.
Мисиите в играта на практика са три вида – събиране на ресурси като оръжие, наркотици и алкохол; унищожаване на вражески бази, където целта е да вдигнете нещо или някого във въздуха; и нападения над големите шефове, които са добре скрити зад десетки врагове в масивните си имения. Тук-там има някои добре скриптиани мисии като тази на борда на потъващ ферибот, но след 20-тия час нещата започват да доскучават, тъй като между нападенията няма нищо интересно за правене.
Липса на допълнителни дейности
Светът на Mafia III е жив и интересен, но за съжаление в него няма какво да се прави, освен да следвате зададените мисии. Ако търсите странични забавления като мини-игри, покупка на дрехи и повече разнообразие, ще останете разочаровани. Създателите на играта обещават допълнително съдържание, което да промени това, но освен да се снабдявате с оръжие и муниции и безцелно да карате насам-натам, вниманието ви не може да бъде ангажирано с нищо.
И бъгове, които не трябва да са тук
Няма да кажем, че Mafia III е толкова “счупена”, колкото Assassin’s Creed: Unity, но е може би веднага след нея. Изкуственият интелект се ръководи от собствени закони и масово не реагира, дори ако извършите престъпление на метри от полицията. Има бъгове, които пречат да завършите мисии и други, които засягат NPC-тата и обектите в света. Графиката също е нестабилна и някои сцени изглеждат страхотно, докато други са с текстури с толкова ниска резолюция, сякаш играете на най-ниски настройки на РС.
Bсичко това е влудяващо…
… защото Mafia III можеше да бъде страхотна игра, а сега е само добра и пълна с нереализиран потенциал. Историята е завладяваща, атмосферата е страхотна, саундтракът е отличен и механиките на базово ниво работят. Техническите нестабилности повече дразнят, макар понякога и да пречат, но дори да ги преодолеете, пак ви остава един пуст свят, който не може да ви задържи щом веднъж достигнете края на играта. Но пък той си заслужава, така че ако имате възможност, изиграйте Mafia III веднъж, просто бъдете приготвени за това какво ви очаква.
Автор: Филип Станиславов