by PC Mania
Какво ще кажете да се разходим малко назад в историята, да се огледаме какво се случва около нас в момента и може би да надзърнем в бъдещето на мобайл гейминга? Защото той съществува и присъства в моето, твоето и тяхното ежедневие. От момента, в който с отворени широко очи поглъщахме всяка секунда на гонитбата на купчината пиксели (змията), през не по-малко пикселизирания лабиринт на първата си Nokia.
Змийска радост
Не случайно преди малко насочих вниманието ви към змийчето. Това е първата истинска игра за мобилни телефони. Дотогава просто самата технология не е позволявала нищо друго освен SMS игри, които имат толкова общо с днешните, колкото WoW с MUD-овете. Snake е рожба на гениите от Nokia, които са гении, защото са първите, съзрели опцията слушалката в ръцете ти да може да се използва не само за разговори, но и за забавление.
Годината е 1997 и предпоставката е само една-единствена – технологичният напредък в сферата на микропроцесорите. Повярвайте, AMD и Intel може да ви се струват най-големите и важните, но не са. Тогава се появят първите GSM-и, чиято изчислителна мощ е достатъчна, за да може да справят с базисна игра, а първите цветни дисплеи с 256 цвята все още са запазени само за най-луксозните и скъпи модели.
Цветна радост
Всъщност цветните екранчета са вторият голям скок за GSM-а, като платформа за мобилен гейминг. Игрите са на нивото на тези от ерата на осем битовите конзоли (дори доста по-ниско). Жанровете са само два – аркада и аркаден сайдскролър. Също както и при “истинските” игри от зората на 80-те години, при тези графиката се свежда до 80 пиксела на целия екран, музиката е сет от монотонни бийпове и целият фън е повече във въображението на геймъра, отколкото в кода на самата игра. В същото време сериозните геймъри, които искат да съчетаят мобилността и хобито, са се екипирали с Gameboy и грам не им пука какво се случва на GSM сцената.
Колкото и тъжно може да ви се струва, Microsoft са едни от основните виновници мобилният гейминг да се развие. С първите версии на Windows Mobile върви и пакет с пасианс и миничките. Естествено, тогава тази платформа присъства на изключително скъпите за редовия потребител (и доста дървени от днешна гледна точка) бизнес смартфони. Но първите стъпки в използването на Java, като dev платформа за забавления са направени.
Пътьом Nokia превръща Змията в истински бренд, присъстващ на всеки един модел телефон на компанията.
Милениумът носи няколко радостни за потребителите факти. За да са конкурентоспособни, останалите производители също разработват серия от java игри за телефоните си (може да ти се струва странно, но тогава тиренцето “-ИГРИ” стоеше в рекламните брошури на нашите оператори, там, където днес е тъч скрийнът. Samsung, Alcatel, LG и всички останали знайни и незнайни от гледната точка на българския пазар производители започват да откриват и развиват джава отделите си (което по-късно се отразява и на интерфейса на самите менюта на телефоните, добавяйки анимации и други екстри към тях). Nokia пък купува ексклузивните права за мобилен порт на осем битовата легенда Принца на Персия… и трите части.
Появяват се и първите компании, специализирани в производството на джава игри. За първи път игрите се добавят като услуга с допълнителна стойност (като рингтоновете и цветните картинки за тапети). Това днес ни се струва нещо адски нормално, но тогава е било проява на революционно мислене, а тези, които са можели да го забележат, виждаха как се раждат от нищото едни не просто работещи, но и печеливши бизнес модели.
Качеството на игрите върви ръка за ръка с развитието на технологиите. По-мощните процесори, по-големите дисплеи, повечето цветове в тях – това позволява на мобилните игри неусетно да се преселят от света на осемте бита в този на 16-те, а по-късно и в 32-та. Gameboy изведнъж се оказва стара новина (offtopic: не и че появата на Sony PSP не го загробва тотално, но това е съвсем друга тема на седмицата), а хората получават опцията да цъкат готини безплатни игри.
По въздуха
Следващият голям еволюционен етап в развитието на мобайл гейминга е развитието на WAP интернетът. Все пак това са времена, в които 3G е просто химера и скоростта на трансфер по мобилната мрежа рядко достига 1k/sec. Сега вече всички елементи за превръщането на Java игрите от успешен бизнес модел в индустрия са налице. Имаме хардуерната платформа, софтуерните компании, които да бълват постоянно ново съдържание и система за неговата дистрибуция, подкрепена от изключително удобна система за разплащане, която не те задължава да имаш банкова сметка дори – просто начислява изхарчената сума върху месечната ти сметка.
Тук няма как да не споменем Gameloft. Те са едни от пионерите с правилно мислене. Моделът, по който работи компанията, е колкото мръснишки комерсиален, толкова и гениално опростен. Първата стъпка е да се създадат джава енджини за различни типове игри – стратегии, екшъни, спорт. Трите основни жанра, за които си сигурен, че винаги ще имаш клиенти. Втората стъпка е да създадеш маркетингов отдел от PR терминатори и мениджъри, които да осигурят договор с всички големи гейм и кино студия за ексклузивност на мобилните портове на хитовете им. Така стигаш до момента, в който броени дни, а понякога и преди самата премиера на едни от най-касовите филми и игри (или поне тези от портфолиото на UbiSoft) можеш да ги разцъкаш на мобилния си телефон.
Компанията дори успя да създаде и наложи собствени франчайзи, които да продава по типичен Electronic Arts стил. Всъщност Gameloft и EA имат доста сходни черти. И двете използват модела, в който всеки месец да пускат еднотипни игри, базирани на едни и същи енджини с дребни визуални или геймплей корекции. Всеки, играл всички техни авто симулатори, знае, че ако не си видял старт скрийн-а на съответната игра, можеш да я помислиш за друга. Там, където компанията не успява да докопа лиценз, прави най-мръснишкото нещо – пуска игра по филма/играта, но с променено заглавие и имена на главните герои. На места дори директно копира концепции.
Задръжте за секунда гневното си мнение – да, това не е морален начин за правене на бизнес, но е съвсем нормален такъв. Защото колкото взима компанията, толкова и дава. От една страна имаш хиляди доволни потребители, които играят клонинги на любимото си заглавие и са доволни, защото просто искат още от същото. В същото време голяма част от приходите отиват не в посока подобряване на личния автопарк на собствениците, а в разработката и оптимизацията на Java платформата. Така Gameloft са едни от първите, дали истински 3D заглавия (а не пошлата триизмерна симулация, изградена от двуизмерни спрайтове и игра с перспективата), които вървят на хардуер на съвсем нормални телефони.
Съвремие
Нека за малко да се откъснем от Gamelоft и да се върнем към Nokia. Защо към нея, а не към някой от конкурентите им – ами защото те са първите, направили опит да направят специален телефон – гейм платформа. Уви, всички предпоставки за успеха на NGage бяха на лице, но се издъниха на ниво ексклузивност. Телефонът беше ок, игрите за него бяха ок, но се продаваха на картриджи, точно като тези за GameBoy, а не бяха чак толкова добри, за да смениш машинката на Nintendo с тях. Освен това самото устройство е оформено като джойпад, което го прави удобно за игра, но безумното поставяне на микрофона и високоговорителя на ръбовете му карат всеки негов собственик да изглежда като пълен идиот.
Nokia се върна в играта преди около година и половина и то пак го направи така, че останалите взеха да копи-пейтсват идеи от тях. След като N серията смартфони се оказаха доминиращи в пазара за умни телефони, Nokia пусна N81 – двупроцесорен смартфон със специални гейм бутони (копирани в някои модели на SE), N82 вече има отделен видео процесор за boost при гледането на клипове и игри, а и трите телефона (+ ревизирания N95) имат NGage – в случая възкръснала, като онлайн платформа за гейминг и дистрибуция на ексклузивни за Nokia висококачествени заглавия.
Пътьом Gameloft напълно разцъфна, предлагайки все повече и повече качествени заглавия. Неусетно мобайл геймингът прелетя от 32 битовата ера в тази на първите 486 процесори и дори даде заявка за Voodoo ерата. Трите измерения станаха стандарт, графичната оптимизация, интуитивният интерфейс, многопластовият геймплей и добрият саунд също. В момента жанровете в мобилните игри са толкова, колкото и в компютърните. Естествено големите гейм компании не стояха да гледат безучастно и се появиха подразделенията EA Mobile, THQ Mobile и… в общи линии всеки голям дистрибутор в момента си има и Mobile подзвено. А фактът, че можеш да цъкаш NFS, Sims или Worms на мобилния си телефон, само може да ни радва.
Да не забравяме и Синия Зъб. Bluetooth технологията за мобилните телефони е това, което беше Lan-ът за РС-тата. Единственият проблем, който все още спъва мобайл онлайн гейминга, е, че за да играят двама души на една игра трябва да са с еднакви модели телефони, защото често версиите за различни платформи са несъвместими една с друга.
Поредната революция и близкото бъдеше
Последният крайъгълен камък в еволюцията на мобилният гейминг са тъч скрийновете. Apple, също като Microsoft, се оказаха в ролята на слагащите скелета на една нова мания компания, която трети фирми да облицоват. iPhone в цялата си помпозност и недомисленост тласна пазара за джаджи в посоката, в която с голям кеф в момента слайдваме пръстчета по дисплеите на LG-та, Samsung-и и… остана ли фирма, без iPhone Killer модел? Заливането на пазара със смартфони пък ги направи достъпни не само за бизнес класите, което означава само едно – силен хардуер, на ниска цена с огромен гейминг потенциал и то в ръката ти. Няколко компании се усетиха овреме на къде духа вятърът и след първите провали в игрите за iPhone (всичко, което не беше кежуъл пъзелче ала Bejewled или римейк на класическите игри – табла, шах и т.н. се издъни с гръм и трясък) започнаха да измислят нови енджини, нови гейм концепции и радикално нови начини за контрол над приложенията на базата палци. Резултатът – вече сме на ниво Diablo 2 клонинги в мобайл вариант за iPhone, хиляди часове в мобайл гейминг и хиляди сменени iPhone дисплеи заради прекомерната им неконвенционална употреба. Мисля, че сами се досещате какво следва….
Естествено, мобилният гейминг никога няма да измести стандартния, нито пък специализираните гейм конзоли (всъщност освен PSP и DS има ли нещо, което да си заслужава вниманието). Но за последните 8 години се пръкна от нищото, загнезди се трайно в пазарните и потребителските интереси буквално на всеки и май ще си остане там, докато има мобилни телефони. А всеки, който все още брои мухите/дупките по тавана/дупето на касиерката на поредната опашка, пътна отсечка или санитарна почивка, вместо да цъка бясно на мобилния порт на любимата игра… ами да речем просто, че не е в крак с модерните шукаритети.
Автор: Георги Панайотов (първа публикация – септември 2009 г.)