Tormentum – Dark Sorrow

Едва ли има почитател на хоръра, който да не е чувал за швейцареца Ханс Гигер, известен с дизайна на едноименното чудовище от холивудската поредица „Пришелецът“. Това, което обаче не всеки знае е, че Гигер, който за съжаление почина миналата година, е плодотворен художник и майстор на сюрреалистичния жанр. Или с други думи, ако едно-единствено чудовище, създадено от него, може да се окаже гръбнака на цяла филмова поредица, то картинното му творчество е повече от достатъчно, за да вдъхнови една компютърна игра. При това такава в обичания, но позабравен напоследък жанр на куестовете или point-and-click приключенията, както се наричат те още.

Въпросната игра е Tormentum – Dark Sorrow и както подсказва името ѝ, тя звучи като нещо, което ще ви поведе на мрачно и измъчено приключение в един свят, изграден от кошмарни създания и места, всичките от които са вдъхновени именно от артистичния стил на Гигер.

Със сигурност визията на Tormentum е може би нейната най-силна черта, затова няма как да не ѝ отделим нужното внимание. В центъра на играта сте вие – безименен герой с глава, покрита с качулка, който не помни нищо, освен една абстрактна визия за протегнати към небето ръце. Оттук насетне играта редува различни нива, локации и подземия, които биха изглеждали еднакво на място какво в един куест, така и в един японски хорър.

Всеки пиксел и всяка илюстрация в играта са пропити със злокобния стил на Гигер, а от нейните нива постепенно изкачат мрачни подземия, фантастични същества, дирижабли и хуманоидни чудовища, сякаш изпълзели от увреденото съзнание на някой зъл учен. Самите локации са достатъчно разнообразни, точно както подобава на едно дълго и увлекателно приключение. Играта започва в един замък, пълен с тайни коридори и стаи, но постепенно ще ви отведе на открито, за да посетите места като стара мина, древна гробница и дори ферма с живо и доста страшничко плашило. Колкото и нереални да изглеждат тези места, в света на Tormentum те са напълно естествени.

Като функционалност, играта се придържа до класическия point-and-click стил – анимациите са ограничени и възникват само, когато се налага, а сцените са почти напълно застинали в очакване на вашето следващо движение с мишката. Това е разбираемо, но и малко разочароващо, тъй като зловещият свят на играта би изглеждал много по-естествен, ако имаше динамика, а не стерилност. Някои моменти като сцени на мъчение са неприятни, но не и чак толкова страшни и изобщо усещането за потапяне в света на Tormentun би могло да бъде още по-силно, ако създателите на играта се бяха престрашили да потърсят наистина екстремното в някои моменти.

Освен визията, музиката също е доста подходяща за подобно заглавие и се състои от монотонни вокали, звуци, които ви карат да се озъртате дори, когато добре знаете, че сте пред компютъра, а не в самата игра и някои доста силни звукови ефекти.

Естествено, визията и звуците в един куест не могат да направят нищо, ако самата игра не е достатъчно интересна. А под „интересна“ разбираме предлагаща много и разнообразни пъзели, което като цяло Tormentum прави. В хода на приключението действително ще срещнете доста подобни задачи, повечето от които са напълно функционални, макар и малко базови. Естествено, по-голямата част от пъзелите трудно могат да бъдат окачествени като уникални, но пък има и някои, които почитателите на жанра със сигурност ще оценят. Същите тези ветерани в куестовете навярно няма да са доволни от липсата на достатъчно предизвикателство, но пък в същото време именно това прави Tormentum достъпна за по-широк кръг играчи. Всеки, който някога е започвал подобен куест знае, че няма нищо по-лошо от това да стигнеш до място, откъдето не можеш да продължиш, защото някоя улика или решение на пъзел ти убягват с часове. В това отношение по-лесният характер на пъзелите тук е гаранция, че ще може относително бързо да преминете от една стряскаща сцена към друга.

Всъщност, ако понякога се запънете, това ще е по-скоро, защото не е съвсем ясно какво трябва да направите. Репликите в играта не са озвучени, така че ще ви се наложи да четете доста и да внимавате да не пропуснете някоя реплика, която може да ви наведе на това какво се иска от вас. Ако в играта имаше някаква система за подсказване и насочване, това със сигурност щеше да е по-добре.
 
С хода на играта локациите стават все по-разнообразни и големи, докато пъзелите и визията се запазват. Това означава, че ако в началото Tormentum ви е допаднала, с развитието на играта тя става само по-добра. При всички положения играта не е много дълга, затова ако цените подобен тип вече изчезващи игри и имате известна доза търпение за традиционните за жанра недостатъци, Tormentun – Dark Sorrow със сигурност е една достатъчно интересна инвестиция.

Автор: Александър Рангелов