by PC Mania
Кой си ти?
Казвам се Веселин Ханджиев и съм водещият гейм дизайнер в българското студио Crytek Black Sea, което от 2008 г. е част от немския производител на игри Crytek. Ако трябва да ме характеризирате с една дума, може да ме наречете просто маниак.
По какво си луд?
Обичам игрите и когато ми се играе на нещо и то не съществува, просто го реализирам. Т.е. може да кажете, че съм луд по създаването на игри. Точно така се роди и идеята за моя първи проект, върху който работих в Haemimont Games – средновековната стратегия в реално време „Цар”. С екипа, който бяхме сформирали по онова време, ни се играеше много на подобен тип заглавие. Но такова просто нямаше. Затова седнахме и го създадохме. Отне ни две години, но когато излезе през 2000 г., „Цар” се прие доста добре – това бе първата българска комерсиална игра. Към нея има интерес и до ден днешен. Даже съвсем наскоро ми стана изключително мило – попаднах в YouTube на хора, които са пренаписали и създали по-качествена версия на музиката от „Цар”. А тя по онова време беше в MIDI формат и от днешна гледна точка вече не звучи много добре. Тези маниаци обаче са я осъвременили напълно. Просто страхотно!
Каква е любовната ти история със създаването на игри?
Знам ли? Винаги е съществувала у мен. Разбира се, поначало съм геймър. И всеки път, когато играя на някаква игра, започвам да си казвам: „Тук щеше да е по-яко, ако беше направено по-иначе”. Не знам дали си спомняте – навремето имаше една игра на име Bolo за „Правец”. Тя беше доста простичка – танк се разхожда из лабиринт и стреля по различни врагове. Динамична, но с абстрактна графика в два цвята – черно и зелено. Зад тази абстракция, изпълнена с линии и квадратчета, човек развихря въображението си. Започваш да си представяш, че това не е танк в лабиринт, а една синтетична планета със странно изглеждащи сгради. Изведнъж двуизмерните образи се превръщат в триизмерни и си казваш „Как бих искал да създам цялото това нещо”. В един момент собствената ти фантазия започва да ти харесва много повече от това, което виждаш на екрана. И впоследствие просто го създаваш. Още от малък започнах да програмирам. Едно време много обичах да играя на „Бикове и крави”, но нямаше с кого. Затова я написах на програмния език Бейсик за Apple II – простичък софтуер, с помощта на който играех срещу компютъра. Тогава бях още осмокласник. Обичам да играя на игрите, които създавам. Малко са такива като мен, особено напоследък. Индустрията стана много голяма и е трудно да се запази първоначалният дух, в който играеш на играта, която ти самият си сътворил. А това е най-важното, защото ако този, който създава играта, не се кефи на това, което прави, просто няма смисъл. Съвсем наскоро даже се пуснах на „Цар” срещу компютъра. И ме би, да му се не види.
Кои са твоите приятели, съмишленици, врагове?
Конкурентите си не бих нарекъл врагове. Напротив – хубаво е, че ги има. Конкуренцията ни мотивира, стимулира ни. Уважавам много Haemimont Games, въпреки че след създаването на „Цар” пътищата ни се разделиха. Контактувам от време на време с техния главен изпълнителен директор Габриел Добрев, смятам го за изключително талантлив човек. Иначе имам и много приятели. Женен съм, с деца. Между другото, семейството ми само ми се кара, че постоянно съм пред компютъра. Синът ми вече е по-добър на Mario Kart от мен. А дъщеря ми е доста горда с мен. В училище разправя на всички, че нейния тати прави игри.
Кое е другото ти Аз?
Обичам да снимам с видеокамера, мечтая си някой ден да направя филм. Искам да напиша и книга. Фантастика е. Но нямам намерението да я давам на някого да я чете. Просто ми харесва самият процес на писане. Същото важи и за кратките филмчета, които правя с видеокамерата. Те също не са за някаква публика, нито пък имат някакви претенции. Просто ме разтоварват. Не на последно място – обичам да свиря на китара. Корекция – да дрънкам.
Автор: Владимир Тодоров