Need for Speed: Rivals

Като някой от мощните автомобили, които срещаме в игрите, поредицата Need for Speed никога не спира да се движи. Тя претърпя сериозно развитие от появата си през 90-те години и последователно премина през няколко различни метаморфози, включващи класически гонки с полицаи, опит за реализъм на пистата и отворен авто свят. Резултатите бяха най-разностранни и варираха от класически хитове до откровени провали. Най-новата игра в серията – Need for Speed: Rivals – прави следващата крачка в еволюцията, започнала миналата есен с Most Wanted,  като слива сингъл и мултиплейър режимите. Останалото – наличието на полицаи, състезатели, бързи коли и зрелищни катастрофи – си е същото. Идеята зад тази структура е проста – да се даде възможност на геймърите да влизат в играта максимално опростено и без да се притесняват твърде много за подробностите.

По същество Need for Speed: Rivals е рейсър с отворен свят,

в който сте свободни да правите каквото си поискате. Е да, в играта има подобие на сингъл кампания, но историята е супер елементарна и трудно ще се превърне в причината, поради която искате да се занимавате с Rivals. Всичко в играта е подчинено на бързото каране и на това от коя страна на закона искате да застанете. Всъщност ако сведете до основните положения структурата на играта, Rivals прилича повече на списък със задачи, които трябва да отметнете, отколкото на плавно и свързано приключение. Това обаче не е лошо и предвид формата на играта е за предпочитане. Тъй като Rivals ви дава възможност да избирате кариера като полицай и нелегален състезател, още в самото начало кариерата ви се разклонява и имате свободата да избирате с кои предизвикателства да се захванете най-напред. Поред лични предпочитания и начин на каране. Преодоляването им ви носи т.нар. Speed points, които на свой ред се използват за ъпгрейда на съществуващите и покупката на нови коли. Самите превозни средства пък се отключват в резултат на успешното ви придвижване нагоре по стълбицата.

По отношение на кустомизацията Rivals го дава доста скромно. Една функция, която традиционно печелеше сърцата на почитателите на Need for Speed е възможността да префасонирате изцяло вида на колата си със спойлери, брони, графити и други глезотии. Тук обаче нещата са по-скромни и се ограничават до елементарни подобрения и нова боя. Единственото по-сериозно нещо идва под формата на т.нар. Pursuit Tech, чрез които технологии получавате възможността да повишите нападателната мощ на вашия автомобил. С други думи тук е мястото да се сдобиете с ЕМР устройство, шокови удари, анти-радари и др. Самият рейсинг, разбира се, е страхотен както винаги. Управлението категорично клони към аркадното, но не е абсолютно и пак трябва да внимавате при по-острите маневри. Хубавото е, че изискванията за първо място далеч не винаги са задължителни и може да преминете през значителна част от играта без да сте печелили всичко наред.

Това, което смесва сингъл и мултиплейър страната на играта е AllDrive –

режим, чрез който се състезавате с хора от други страни. Как става това –всеки път, когато влезете в играта автоматично се логвате в сървърите на ЕА. Там виждате списък на другите играчи, които са онлайн и съответно на разположение, за да ги предизвикате на състезание. Autolog системата вечее постоянна величина в много от игрите на ЕА и съответно следи и ви запознава с постиженията на вашите приятели, което на свой ред създава конкурентна среда.

По принцип която и от двете страни да изберете, забавлението е гарантирано, но определено нелегалните състезатели са в по-онеправдано положение. Причина за това е фактът, че ако бъдете заловени преди да се доберете до скривалище губите спечелените пари; същото става и ако катастрофирате прекалено тежко. Освен това някъде към средата на кампанията вече сте се превърнали в постоянен обект на внимание от страна на полицията и независимо колко бързо карате, колите със светещи буркани никога няма да пропуснат възможността да се лепнат зад гърба ви. Така залавянето ви става въпрос единствено на време, същото се отнася и за губенето на Speed points. Тъй като вашите печалби са свързани с отключването на нови коли и ъпгрейди, всяко залавяне е малка, но съществена крачка назад. Само по себе си в тази система за наказания няма нищо фундаментално лошо, но след поредната такава случка нервите ви започват да се опъват, а с прогреса ви в играта ситуацията става дори още по-лоша, тъй като по-бързите коли, които получавате, предизвикват по високо ниво на Heat.

Други проблеми, които огорчават иначе добрата игра са свързани с

прекалено малката и неудобна мини-карта, проблемната помощна навигация и някои съмнителни решения по интерфейса на управлението. Както вече споменахме историята е смешна, а кътсцените са нелепи. Гласът зад кадър по време на туториъла пък звучи доста отегчено и нищо от това не приляга на динамичната авто атмосфера, която се настанява след като подкарате колата си.

Need for Speed: Rivals може да бъде едновременно разочароваща и вдигаща адреналина според това какво очаквате от нея. Онези, които все още тръпнат с надежда, че ще видят експлозивен сингъл плейър рейсър от класата на Most Wanted – онзи от 2005 г., не миналогодишното недоразумение със същото име – ще останат разочаровани от полуразпадналия се скелет, представляващ сингъл режима в играта. Почитателите на актуалната тенденция за солидно онлайн присъствие и игра в компанията на други хора пък ще бъдат в свои води. Rivals е добра игра с богато съдържание и изглежда страхотно, но не е за всеки.

Автор: Александър Рангелов