by PC Mania
Справка с класацията на Metacritic ни показва, че най-високата средна оценка в историята от 98 пункта се държи от Grand Theft Auto IV. Играта е плътно следвана от култовият платформър Super Mario Galaxy и поставилата нови стандартни в приключенския жанр Uncharted 2: Among Thieves, и двете с по 96 пункта. Имал съм възможност да изиграя докрай както хита на Nintendo, така и този на Sony и с чиста съвест мога да заявя, че и двете заглавия са многократно по-добри от продукта на Rockstar.
Каква тогава е тайната на GTA?
Когато Grand Theft Auto III се появи през 2001 г. за PlayStation 2 (точно така, РС версията идва едва половин година по-късно), играта бе приветствана като революция в гейминга. В онази далечна година 3D графиката и концепцията за отворен свят бяха нещо съвсем ново и съвсем закономерно се приеха много положително. С годините обаче геймингът се развиваше все повече, докато серията на Rockstar си остана практически на същото ниво. Истината е, че въпреки че съм играл на шест GTA заглавия, никога не съм намирал идеята за особено привлекателна. Да вървиш свободно из града, да пребиваш случайни минувачи, да караш безцелно най-различни превозни средства и да се отклоняваш от историята с нелепи странични мисии може да е забавно за час или два, но после става безкрайно глупаво и несериозно. В известен смисъл Grand Theft Auto е израз на пубертета на гейм индустрията – желанието да се възползваш по най-елементарен начин от новопридобитата свобода благодарение на напредналите хардуерни и софтуерни възможности. Докато от 2001 г. насам много успешни поредици извлякоха максимума от тази концепция и продължиха да се развиват като сериозни заглавия, GTA продължава да се гради най-вече на неизживяното си детство.
Липса на баланс
Главният проблем на GTA е, че в основата си играта се опитва да бъде всичко за всички. На хартия концепцията изглежда чудесно – възможно е да правиш толкова много в една-единствена игра – и в ранните години след Grand Theft Auto III това беше достатъчно. Истината обаче е друга – всеки един добър екшън от трето лице ви дава по-интересни престрелки от GTA; всеки един рейсър има по-добра изпипана механика от състезанията в GTA; всяка една изпипана story-driven игра има по-добър сюжет от този на GTA; всяка една топ ролева игра има свят, който е много по-жив, динамичен и променящ се от този в GTA. Така вместо да задоволи всички геймъри, играта не успява да развие нито един аспект до край. Големият и шарен свят на GTA е скучен и не реагира на нищо от това, което правите освен да изпраща по петите ви полиция, когато нарушите закона. Въпреки че уж е населена с колоритни герои, GTA вселената не може да се сравнява с игри като Mass Effect, Alpha Protocol, Skyrim, The Witcher, Heavy Rain и др., където действията и изборите ви всъщност имат значения и определят хода на приключението.
GTA игрите трябва да се запомнят със своя принос към гейм дизайна, но тяхната привлекателност е кратка и повърхностна подобно на любовните интереси на вироглава тинейджърка. Grand Theft Auto V вече наближава, но искрено се съмнявам, че и това заглавие ще успее да напусне зоната на гейм пубертета.
Автор: Александър Рангелов