Crysis 3

Не съди книгата по кориците й. Започвам да се убеждавам в тази поговорка с всеки изминал ден. На външен вид Crysis 3 е нещо изключително. Съвсем спокойно мога да я нарека една от най-красивите игри, на които някога съм попадал. С всяка следваща страница обаче нещата започват да губят блясъка си. А и книжката не е особено дебела.

Crysis 3 не започва особено ударно

Действието в нея се развива двайсетина години след събитията в оригинала, а вие сте Prophet – същият, който даде нанокостюма на Alcatraz в Crysis 2. Сега обаче (спойлер за онези, които не са превъртали втора част) техните съзнания са едно цяло.

Дотук добре. Какво обаче се е случило през последните години? В повечето случаи ще трябва да гадаете или да се занимавате с текстовите или аудио логовете в играта. Лошо няма. Поне звуковите записи обаче да не те караха да висиш в менюто като идиот.

Изведнъж, веднага щом излезете от първото потискащо дъждовно ниво,

допълнено от редица тесни коридори, и видите това, в какво се е превърнал Ню Йорк, буквално ще отворите уста до земята. Crytek майсторски са успели да вплетат в едно флора и градска среда. Всичко това се намира под гигантски куполи, навяващи спомени за романа на Стивън Кинг „Под купола”, чиято екранизация ще се завърти на малкия екран след няколко месеца.

Каква е функцията на тези куполи? Официалната версия на CELL е – да предпазва населението от останките от силите на Ceph. Реално обаче по този начин тя просто иска да установи монопол над извънземната технология.

Оказва се, че нещата въобще не са розови. Вашият приятел Psycho ще ви разкаже, че корумпираната корпорация CELL е използвала технологията на Ceph, за да генерира несекваща и безплатна енергия. Впоследствие обаче тя установява монопол над нея и превръща хората в длъжници. Онези, които не могат да си плащат, се изпращат в „доброволчески лагери”. Именно тук се сформират първите бунтовнически сили, които впоследствие освобождават Psycho.

Така Prophet и Psycho решават, че е крайно време да се преборят със CELL и желанието им да установят глобално господство. Мисълта за т.нар. Alpha Ceph извънземно обаче, с което ще дойде и краят на света, не престава да ви преследва през цялото време…

Геймплей – почти нищо ново под слънцето

Онези от вас, които са играли на Crysis 2, веднага ще се почувстват у дома си. Личи си, че Crytek не са дръзнали да се отклонят твърде много от вече изпипаната формула.

Прави впечатление обаче, че авторите са се опитали да се върнат към своите корени и да направят играта малко по-„отворена”, подобно на първия Crysis. Ключовата дума е „малко”. Просто този път „арените” от двойката са малко по-големи, което в никакъв случай не може да се сравнява гигантския свят на първата част.

И сега играта ще ви захвърля в поредица от коренно различни области, всяка от които има свои собствени основни и второстепенни задачи. Те, разбира се, са населени с войници на CELL и шепа извънземни. Как ще минете през тях – със стелт или брутална сила – зависи от вас.

В този ред на мисли – заслужава си да споменем и факта, че за разлика от Crysis 2 пък, в която визьорът ви ви показваше и всички възможни алтернативни подходи към дадена ситуация, Crysis 3 ви кара да изследвате района, за да ги откриете сами.

Много бързо обаче ще осъзнаете, че геймплеят на практика остава непроменен до самия край, който идва криво-ляво след 5-6 часа. Да, играта е болезнено кратка.

Забележителната й визия, наситена със зрелищни сцени, често ще ви кара да забравите за

нейните недостатъци

Те обаче са там, колкото и да не ни се иска да го признаем. Сценарият е посредствен, а нивата не блестят като дизайн и са пълни с противници, които може да изядете за закуска.

Добавянето на лъка дебалансира геймплея прекалено много. Ако преди всеки изстрел в режим Cloak ви правеше видими, то това правило не важи за лъка. Първоначално идеята ще ви се стори прекрасна. По-късно обаче ще осъзнаете, че няма почти никакъв смисъл да използвате другите оръжия.

Изкуственият интелект също не блести с нещо кой знае какво. Ако убиете някого, достатъчно е да се скриете и да изчакате неговия приятел да провери какво е станало. След което да убиете и него. В други моменти пък ИИ-то изведнъж проявява неподозирани възможности и ви забелязва отдалече, дори и само да сте си показали съвсем леко главата.

Да, малко по-късно Crysis 3 ще се опита да ви принуди да използвате и другите си умения на нанокостюма, не само стелта. Както обаче стана ясно, играта е болезнено кратка и накрая ще ви остави с една-единствена мисъл – „Какъв потенциал е бил пропилян.”

Crysis 3 все пак си има и своите силни моменти

Визуалният стил, комбиниращ растителност и град, е безпрецедентен, а постоянно адаптиращият се към действието саундтрак – прекрасен.

Макар и вече да сме виждали повечето оръжия в Crysis 2, боравенето с всяко едно от тях е уникално само по себе си. Кустомизацията им, подобно на тази на почти непроменения нанокостюм, също е детайлна. Може да подобрите дори скоростта, с която опъвате тетивата на лъка си. Не че има конкретна причина да го правите.

Макар и да дебалансира геймплея, боравенето с лъка също си има своите силни моменти. Той е снабден с най-различни муниции – от стандартни стрели, през такива, които избухват във въздуха и тормозят враговете в прикритие, до електрически, които ги пържат във водата.

Ако войниците на CELL не предоставят кой знае какво предизвикателство, Ceph пък ще ви карат сравнително по-често да адаптирате стила си на игра. Този път разнообразието на извънземни е малко по-голямо, а някои изискват по-специфична тактика – например да бъдат атакувани в гръб.

Ако сингълплейър кампанията ви е оставила с горчив привкус,

винаги може да се пробвате и в мултито. Новият Hunter режим, в който екип от невидими играчи с нанокостюм и лък трябва да ловуват най-обикновени войници. Ако ловецът убие друг боец, последният става ловец. С други думи – броят на Hunter-ите постоянно расте. Войниците обаче не са съвсем безпомощни и могат да използват технология, която смущава нанокостюма и прави ловците видими. Асоциациите с „Хищникът” от 1987 г. са неминуеми.

Общо взето – Crysis 3 не е лоша игра и понякога предоставя някои наистина запомнящи се моменти. Струва ми се обаче, че Crytek акцентират повече върху визията, отколкото върху геймплея. Вследствие на това крайният резултат е налице – кратка кампания, великоплепна графика и геймплей, който почти по нищо не се откроява от масата шутри на пазара.

Автор: Петър Йорданов