by PC Mania
Enemy of the State или „Обществен враг“ е един от любимите ми филми. Лентата на покойния режисьор Тони Скот („Топ гън“, „Истински романс“, „Фенът“) е страхотен шпионски екшън, който не само сблъсква зрителите със спиращи дъха сцени, но им задава и въпроси, които звучат актуално и днес, повече от десетилетие след това.
Наскоро си пуснах Enemy of the State отново и останах впечатлен от още нещо – не само тематиката, но и самата продукция изглеждаше безкрайно актуална. Филмът е сниман през 1998 г., но с изключение на няколко очевидни анахронизми (очевидно е, че компютрите и мобилните телефони на героите са безнадеждно остарели), спокойно може да бъде сбъркан с високобюджетна холивудска продукция от това лято. Освен страхотният актьорски състав, в който личат имената на тогавашни и бъдещи звезди като Уил Смит, Джийн Хекмън, Джейсън Лий, Гейбриъл Бърн, Джак Блек, Реджина Хол, Джейми Кенеди, Том Сайзмор, Сет Грийн и кой ли още не, всеки кадър от Enemy of the State изглежда безкрайно стилно, динамично, професионално и технически изпипано. С други думи, това е филм без време, лента, която изглежда еднакво добре и във втората половина на 90-те, както и във второто десетилетие на 21 век.
Тогава ми хрумна един интересен експеримент. Потърсих в богатата си геймърска колекция игра от същата тази 1998 г. Почти случайно пред погледа ми попадна Heretic 2. За незапознатите или просто забравилите, това е един фентъзи екшън, дело на известното студио Raven Software и издадена от гиганта Activision. Безспорно популярно заглавие с добър разработчик, нужната финансова подкрепа в лицето на известен издател и радваща се на доста радушен прием, не на последно място и от моя добър колега и приятел Владо Тодоров, за когото си спомням, че навремето прекарваше не един или два дни в игра на Heretic II.
Проблемът обаче е друг – колкото и читава да е играта, по днешните стандарти тя изглежда безнадеждно, ама безнадеждно остаряла. Във време, когато техниката се развива с невероятни темпове, стандартите растат с всеки изминал ден, а гладът за по-добра графика преследва всички някогашният хит се превръща в отломка от друга епоха, която просто не може да устои на проверката на времето.
И така, четиринадесет години след заснемането си сериозната холивудска продукция Enemy of the State спокойно може да мине за летен блокбъстър; за същото време известната РС игра Heretic II потъва безнадеждно в бездната на технологичната изостаналост. Какво всъщност искам да кажа, навярно вече се питате вие, скъпи читатели. Всъщност, нищо определено. Това не е толкова мнение, а по-скоро наблюдение. Означава ли това, че игрите се развиват доста по-бавно от другите средства за забавление? Възможно ли е след няколко години и днешните ААА хитове да изглеждат жалко в сравнение с бъдещите революционни заглавия, докато филми като „Аватар“ да се сочат за неостаряващ пример? Лично на вас пречи ли ви визуалната и техническата изостаналост и обичате ли да се връщате към заглавията на вашето детство, преодолявайки бездната от дузина години, разделящи някогашните ви любими игри от съвремието?
Все въпроси, на които само вие може да дадете отговор.
Автор: Иво Цеков