by PC Mania
Демокрацията, е казал някога Унистън Чърчил, не е съвършена, но поне е най-доброто, което е измислено за момента. А едва ли има по-демократично място от интернет. Помислете сами – миналата есен Namco издава за двете водещи конзоли Dark Souls, продължение на PS3 ексклузива Demon’s Souls. Играта се приема много добре и държи изключително висок рейтинг в Metacritic. Сред общата радост обаче се откроява недоволството на РС геймърите, които изведнъж решават, че са незаслужено пренебрегнати и… стартират петиция, която изисква пускането на Dark Souls за РС. Под нея поставят името си около 80 000 души. Колко от тях изобщо имат сериозен интерес към играта и колко от тях ще предпочетат да я свалят нелегално, когато се появи, е съвсем друг въпрос. Важното е, че Namco се поддава на идиличната картина за стотици хиляди потенциални купувачи с блеснали очи и обявява, че ще издаде Dark Souls за РС.
И създава опасен прецедент
Четейки страница след страница коментари от типа на “Искам тази игра за РС” или “В момента нямам компютър, но тържествено обещавам, че ако издадете Dark Souls за Windows не само ще си купя, но и ще накарам всичките си приятели да играят на нея” направо изпадам в тиха лудост. Да не говорим за изказването “Dragon’s Dogma е най-добрата игра, правена някога, искам я за РС!”. Точно така, игра, която дори още не е излязла, но разни съмнителни РС геймъри вече бързат да се обяснят в любов на Capcom само и само японската компания да я пусне за РС.
В момента подобни съществуват подобни петиции за новия Silent Hill: Downpour, ролевата игра Dragon’s Dogma и следващия Devil May Cry, всяка от които приканва съответните издатели да ощастливят милионите си клиенти, които очакват с изплезен език РС версията на играта и са готови да платят баснословни суми за нея.
На мен пък ми хрумва друга идея – като сме го подкарали така през просото, защо да не пуснем петиция “Искам Uncharted 3 за XBOX360” или “Геймъри в подкрепа на Gears of War 3 за PC, но ако може да се хаква лесно, защото искаме да играем мултиплейър”. Or how about this one:
Buy a fuckin’ console and shut the fuck up!
Да, знам, силни думи, и то не само заради “fuck”, която е употребена два пъти в едно изречение. Преди време разговарях с един приятел от Канада и когато му съобщих, че притежавам три различни конзоли, той ме упрекна, че съм паднал в клопката на Sony и Microsoft по най-елементарен начин – чрез конзолните ексклузиви. Отвърнах му, че е напълно прав с изключение на това, че не считам това за “клопка”, а за добавена стойност, която ми позволява да се радвам на широк кръг иначе недостъпни заглавия.
Разбира се, една конзола има доста други функции – тя е универсална гейм система, която не ви притеснява с чести ъпгрейди, на нея може да гледате филми и да слушате музика, както и да играете с приятели в добре изгладена онлайн система. Най-важното обаче са игрите за съответната платформа, а именно ексклузивите са онези хитови заглавия, които ви привличат най-много. В това отношение политиката на Sony безспорно е най-добра: искате да играете на Uncharted, God of War, InFamous, Killzone, MotorStorm и още куп други заглавия? Нямате никакъв проблем, купете си PlayStation 3 и ще получите всички това плюс още доста качествени игри.
Да сменим края, защото не ни харесва
Mass Effect 3 – кой не знае тази игра, кой не е чувал за нея? Едно от най-чаканите заглавия на годината, което със сигурност вече има своето място в гейм историята се превърна в център на един доста странен дебат, който всъщност дори успя да измести донякъде дискусиите относно истинските качества на приключението. Досещате се, става въпрос за одумвания край на играта, който предизвика бурни реакции глас от малка, но доста гласовите група геймъри.
“Краят на Mass Effect 3 е едно недоразумение, което с лека ръка зачерква всичките ни решения, които сме взели в хода на играта! Той трябва да се промени, и то незабавно!”, гласи накратко оплакването. Хора, опомнете се – BioWare създаде три уникални игри, развиващи се в една вълнуваща вселена със собствена история, уникални персонажи и драми. Всяка от тези игри отнема средно по 30-40 часа, което значи, че общо имаме минимум стотина часа, изпълнени с различни важни решения, разклоняващи се пътеки и директни причинно-следствени връзки. Ако погледнете откъде стартира студиото с Mass Effect 1 и докъде стигна с Mass Effect 3, ще видите че прогресът е огромен. Как е възможно всичко това да бъде зачеркнато от една финална сцена, която е буквално не повече от 5 минути?!
А желанието за промяна на края? Нека го кажем направо – никога няма да бъде възможно да задоволим желанията на всеки един геймър. Нима някой очаква BioWare да направят милиони различни развръзки, базирани на индивидуалните решения на всеки един играч?! Ако компанията се поддаде на желанията на група фенове и смени края, какво гарантира, че след седмица интернет няма да бъде залят от нови петиции, призоваващи за нов край? Това може да продължава до безкрай… а като всяка трилогия, Mass Effect също трябваше да свърши в даден момент. Сцинаристите на BioWare са направили своя избор и няма никакъв смисъл той да се променя заради обърканите желания на шепа хора.
На всичкото отгоре някои критици побързаха да изтъкнат, че всичко това всъщност е долна конспирация от страна на ЕА и канадското студио, целяща да повиши продажбите на DLC съдържание. По дяволите, та това е Mass Effect, тази игра не се нуждае от пъклени планове, за да предизвика интереса на милионите фенове. А ако по принцип в тези теории има дори частица истина, това показва колко долно и подло е студиото, създало играта – определение, което просто не подхожда на име като BioWare.
Издателска политика за масите
Не казвам, че Майкъл Пахтър е прав в своето изказване, че феновете не трябва да имат собствено мнение. Но не бих искал да видя и как нещата отиват в другата крайност и желанията на една или друга групичка фенове определят политиката на издателите и разработчиците. Собствениците на конзолните платформи печелят до голяма степен от хитови поредици, които са станали синоними на произвеждания от тях хардуер като Halo за XBOX, Uncharted за PS3 и Legend of Zelda за Nintendo. Премахването на ексклузивния статус, пускането на портове и промяната на края на една игра по стихийни желания са опасни прецеденти, които няма да доведат до нищо добро нито за компаниите, нито за самите потребители, вложили сериозни пари за да се наслаждават на игри, които не могат да бъдат съвсем общодостъпни. Разнообразието и балансът са ключови елементи за развитието на гейм индустрията – конзолите се радват на някои страхотни ААА поредици, докато РС-то си остава запазена територия за цели жанрове като стратегиите и куестовете, както и продължава да бъде най-либералната платформа. Ето защо промените в политиката на гейм индустрията трябва да бъдат далеч по-обосновани от една петиция, събрала няколко хиляди анонимни имена.
Автор: Александър Рангелов