by PC Mania
Трудно бихме могли да наречем поредицата Assassin’s Creed неамбициозна. Откъдето и да я погледнем, предлага епична история, вдъхновена от най-популярните събития от човешката история. Тя обаче не е поднесена суховато. Напротив – гарниране е със специфична мистерия и научнофантастична нотка, които се превърнаха в запазена марка на всички игри.
Ключовата дума в случая обаче е игри. Три заглавия по-късно Assassin’s Creed е като стария Ецио, чиято история Revelations доразказва.
Брадясала, уморена, позната
Първите признаци, че вече се изчерпва, започват да се прокрадват бавно, но сигурно.
Да – познатата и все така зарибяваща механика, която съм хвалил надълго и нашироко в Assassin’s Creed II и Brotherhood, е все още налице. Кръстосването на покривите на Константинопол (поразително пресъздадем впрочем), бягайки от десетки гневни войници, наемането на проститукти, за да се слеете с тълпата или скачането от най-високата точка на града, само за да се пльоснете в учудващо мекичка купа сено. Всичко това е все така увлекателно.
Assassin’s Creed Revelations обаче трудно би могла да въвлече в своя свят новите играчи, колкото и да се старае да разкаже всичко, което се е случило до момента. Ако не сте играли на нито една от игрите досега, ще ви бъде малко трудно да оцените сюжета на Revelations. Все едно да си пуснете „Завръщането на краля”, без да сте гледали „Задругата на пръстена” и „Двете кули”. Да, ще ви впечатли, но постоянно ще се чудите какво става и защо нещата се случват по този начин. Именно поради тази причина подканвам най-сериозно всеки, който иска да се наслади максимално на тази поредица, да започне от самото начало.
Изобилието от нови инструменти
които имате на разположение, по-скоро разсейва, отколкото помага. Така например още в самото начало получавате отоманско острие с кука. То ви позволява да се просегнете по-надалече, когато не успеете да прецените някой скок, да се катерите по-бързо по стените или пък да се прехвърлите през гърба на човек, застанал на пътя ви, без това да убие от скоростта ви. Това нововъведение обаче е доста автоматизирано и на практика изглежда по-скоро добавено за ефекта, отколкото за да ви помага наистина.
Бомбите, които може да си правите сами, и с които разсейвате противниците си или ги директно ги унищожавате , са не по-малко разсейващи и за вас самите. Изобилието от тях е голямо, което от своя страна прави навигирането в и без това тромавия интерфейс по-трудно, а превключването между тях по време на битка – дълго и мудно. В един момент елементът „екшън” започва да се губи, остава само привкуса на някакъв мениджър.
Същото важи и за асасините – самата концепция от Brotherhood, която ви позволява да създавате екипи от наемни убийци, които да разпращате из света, за да изпълняват различни задачи, да повишавате подчинените си в лидери на определени бърлоги и т.н., е не по-малко времеемко и понякога може да се почувствате така, сякаш сте мениджър на спортен отбор от асасини.
Колкото повече пакости правите в града, толкова по-голямо внимание ще предизвиквате към тамплиерите до момента, в който те ще решат да нападнат бърлогата ви. Тук, под формата на своеобразна tower defense игра, ще трябва да се браните срещу вълни от противници. В началото е интересно, но по-късно по-скоро ще ви дразни, защото ще ви вади от вашето собствено приключение, само и само за да ви вкара в един повторяем геймплей, в който издавате заповеди на своите асасини , поставяте барикади по пътя на тамплиерите и ги обстрелвате с огнестрелни оръжия, включително топове!
Историята като цяло е добра
и гарнирана с доста моменти, при които ченето ви буквално увисва. Годината е 1511. Вече възрастният Ецио търси няколко ключа, които ще го доведат до тайните на прословутия Алтаир.
Феновете на поредицата ще останат изключително доволни от факта, че ще оставят за миг Ецио и ще надзърнат още по-назад във времето, за да видят какво точно се е случило с великия Алтаир след края на първата игра. Частите, в която Revelations ви поверява управлението на арабина, са и едни от най-запомнящите се.
За съжаление не може да се каже същото за Дезмънд, който в самото начало на играта се оказва пленник на Анимуса – машината, която разчита генетичната памет на хората, вързани към нея, и ги прехвърля в една виртуална реалност, изградена от техните спомени. Частите с него са толкова незначителни, че изглеждат така, сякаш са сложени просто от желанието да има нещо и с него. Но като се замисля, в нито един Assassin’s Creed до момента не е било по-различно. Най-накрая обаче Assassin’s Creed ще направи връзката, между тримата герои, която всички фенове очакват с нетърпение, както и самото заглавие подсказва – Revelations.
Пристрастяващите мултиплейър режими
от Brotherhood са налице и тук, но с много по-голяма доза кустомизация на самите асасини. Отново ще дебнете своите противници сред тълпата, чудейки се дали този шишко срещу вас се задвижва от най-обикновено AI или от истински играч. Разбира се, същото важи и за вашите противници. Именно тук играта успява да блесне най-силно – гарантирам ви, че ще прекарате едни от най-напрегнатите онлайн сесии именно в Revelations.
Какво следва оттук насетне за Assassin’s Creed? Без да издавам каквито и да било подробности от сюжета, мога да кажа, че Revelations докарва историята за Ецио и Алтаир до задоволителен финал. Същото не може да се каже и за Дезмънд. Какво ще представлява следващият Assassin’s Creed, който Ubisoft подготвят в момента? Дали ще ни занимава с въпросния барман или ще поеме по коренно различен път. В момента компанията обмисля осем различни времеви периоди, в които да ситуира следващата част – са времето на фараоните в древен Египет, феодалните сражения в Средновековна Япония, периода около Американската революция, болшевишката революция, завладяването на Новия свят от испанците и Викторианска Англия. Чий покриви бихте искали да кръстосвате? Аз определено не бих отказал една игра в Средновековна Япония…
Автор: Владимир Тодоров