by PC Mania
Четейки коментарите към материала за Battlefield 3 за пореден път се възхитих на хубавите дискусии, които се получават на сайта, но освен това се замислих и за това какво всъщност представлява едно ревю. Някои от читателите бяха съгласни с моята статия (за което им благодаря), други имаха своите възражения (за което ги уважавам), а един дързък глас дори призова да отстъпя задълженията си по ревютата на шутъри на друг. Вдъхновен от всичко това запретнах ръкави, за да се опитам накратко да разсъждавам върху въпроса какво е гейм ревюто и какво очакват различните читатели от него.
Авторът – истинският виновник
Непорочно зачатие в гейм индустрията няма и всяко ревю се ражда изпод перото (а при онези, които ползват по-модерни пишещи средства, и изпод клавишите) на един или друг автор. Журналистът е движеща сила зад всеки материал и същевременно е много важен и дори опасен фактор при писането му. Защо, ще се запитате вие. Защото умелият журналист може да превърне дори най-посредствената игра в обект на интересен материал, който да накара хората да си я купят, както и обратното – една забавна и интересна игра може да бъде представена като недомислено усилие, което да отврати читателя, когато попадне в ръцете на неумел журналист.
В идеалния свят всеки журналист би трябвало да пише за игри и жанрове, в които има богат опит и познава добре. И ние в PC Mania се опитваме да спазваме тази максима доколкото това е възможно – аз се съсредоточавам върху шутъри и спортни игри, Владо Тодоров е спец по ролевите заглавия, нежната част от екипа Лили Стоилова е дългогодишен познавач на куестовете и т.н. За съжаление често пъти обективни фактори като кадрови промени, крайни срокове и налични ресурси пречат на подобна политика. Независимо от това възлагането на всеки един материал на човек с високи журналистически качества е задължително за характера на статията.
Елементите на ревюто
Различните сайтове имат различна идея за това как трябва да бъде структурирано едно ревю. Eurogamer например е сред малцината привърженици на това материала да бъде под формата на есе, без в него да има обособени подчасти. Това дава възможност на автора буквално да излее мислите си, без да се опитва да се ограничи изкуствено в един или друг параграф. Лично на мен обаче не ми допада подобен подход, тъй като така статията не е особено user-friendly (най-сърдечни извинения за чуждия израз) и не е много лесно човек да се ориентира.
Други считат, че ревюто трябва да бъде структурирано по основните характеристики на играта – отделен параграф за история, геймплей, графика, звук, мултиплейър, възможност за повторно изиграване и т.н. Кратко, практично и… може би малко скучновато. Подобен подход е доста полезен, ако искате да получите максимум информация при минимум загубено време: просто хвърляте един поглед през параграфите и отбелязвате най-важните неща.
Аз лично бих предпочел компромисен вариант, при който впечатленията се излагат тематично и все пак свободно. От малък най-обичах да пиша уводи на темите по литература в Класическата гимназия и до днес днешен смятам, че уводът е важна част. Има ли нещо любопитно около играта? Ако това е продължение, нека споделим нещо за оригинала. Кои са други заглавия в същия жанр или от същото студио? Малко разтоварваща информация за загрявка и после продължаваме по същество.
И обикновено с историята. Ако изключим някои аркадни игри, всяко едно заглавие (дори и поредицата Halo, колкото и невероятно да звучи) се опитва да разкаже някаква история. Някои го правят успешно, други се провалят. Наскоро имах възможност да поиграя на Metal Gear Solid 4 и останах безкрайно изненадан от това как е възможно при толкова много вложени технически, визуални и разказвачески средства да се получи толкова объркана история.
По-нататък продължаваме с особеностите на геймплея, на които трябва да се отдели най-много внимание, докато графиката и звука обикновено остават към края. Причината е, че ако една игра е наистина интересна и ви кара да се потопите в нея, слабата визия не може да бъде достатъчен аргумент, за да се откажете. Разбира се, в края на 2011 г. технологията е достатъчно напреднала, така че ако дадена игра изглежда подчертано зле (за справка скорошното ми ревю на WRC 2), това просто няма как да се спести.
Оценката – повод за нервни кризи
Въпреки че са най-честата причина за конфронтации и емоции, споровете около оценката винаги са ме учудвали. Да се сърдиш заради една цифра на статия за игра е толкова нелепо, колкото и да се ядосваш, че са ти писали ниска оценка в училище. Оценката е необходимо зло, но не бива да се тълкува по абсолютен начин. Това че една игра има 5, а друга 4 не означава, че първата задължително по-добра, както и това, че на вас са писали „среден“, а на другарчето по чин „добър“ не ви прави по-глупави. Този аргумент става още по-виден, когато се допитаме до масовата система за оценяване от 0 до 10, която се ползва в много западни сайтове. Не съм сигурен, че мога да разбера с какво оценка 8.4 е по-добра от 8.2 или дали все си заслужава да си дам парите за заглавие, оценено с 6.1, но със сигурност трябва да избягвам такова с 5.9.
В крайна сметка има едно решение – ако оценката наистина ви смущава толкова, просто я игнорирайте. Съсредоточете се върху самата статия, където ще получите най-добра представа за същността на играта или се допитайте до карето „плюсове и минуси“, което доста сайтове предлагат. Там поне за изброени реални предимства и недостатъци, а не една абстрактна стойност. Преди време четох едно много добро ревю на шедьовъра Heavy Rain, което приблизително започваше с думите „Преди да продължите нататък, ви приканвам да вземете оценката по-горе и буквално да я изхвърлите от съзнанието си, защото това, което предлага тази игра не може да се оцени по толкова прост начин“. Силни думи, но много на място.
Каква всъщност е целта
Накрая стигаме до може би най-съществения елемент от едно ревю – неговата цел. След като съм написал към стотина и изчел два пъти повече ревюта си мисля, че целите, които даден автор може да си постави са основно две.
Масовата практика изглежда е свързана с отговора на простичкия въпрос „Заслужава ли си да си дадете парите за тази или онази игра?“. И това е съвсем нормално. Времената са трудни, игрите са скъпи и независимо дали си купувате РС или конзолни заглавия, дали ги взимате под наем, на старо, на промоция или приордър, вие плащате за нещо с честно изкарани пари и заслужавате да знаете какво получавате срещу тях.
Проблемът понякога обаче е, че така написани ревюта оприличават игрите до всеки друг продукт или вещ. Работи отлично, купете си я. Не струва, не си давайте парите за нея. Такива простички заключения важат за кафемашина, HD телевизор или нов смартфон, но при игрите е по-трудно да се правят със същата точност, с която се оценява потребителската електроника. Ако ви кажа, че Alpha Protocol е страхотна игра, едва ли ще ми повярвате. Всъщност, готов съм да напиша поредица от лични мнения, за да ви накарам да си я купите, защото е наистина недооценена класика. Но ако приложите „комерсиалния“ подход от по-горе, едва ли ще се почувствате убедени – слабичка графика, проблемно AI, ужасни хакерски мини-игри, поредица от бъгове. Не звучи като нещо, за което бихте дали пари, нали?
И тогава стигаме до втория метод – критиката. Забележете, не „ревю“, а „критика“. Не пазарна препоръка, а конструктивен анализ, оценяващ играта по достойнство, вникващ дълбоко в това, което предлага, съпоставящ я с други игри, търсещ алтернативен, а не комерсиален поглед. Тук мнението е продиктувано от лични разбирания, а не от пазарни реалности. Цената е без значение, важно е съдържанието. Точно така, игрите също могат да бъдат подлагани на нещо като литературен анализ подобно на филмите или книгите. За съжаление доста малко сайтове правят това – в момента се сещам само за Game Critics и ако още не сте го посещавали, силно ви съветвам да го направите. Материалите им са доста критични и оригинални, а подкастовете направо страхотни.
Ами, това е. Ревютата идват в най-различни форми, структури и оценки. Не забравяйте, скъпи читатели, че в крайна сметка вие сте онези, които са свободни да ги тълкуват както намерят за добре. Съгласни ли сте с нещо? Изразете одобрението си. Имате друго мнение? Не се колебайте да го споделите. Наистина ли е толкова важна оценката? А коя скала е по-стойностна? Каква трябва да бъде целта на ревюто? Кой е сайтът, чиито подход ви допада най-много и защо?
Автор: Иво Цеков