За цената на играта

Миналият път се опитах да повдигна въпроса около игрите от среден клас, които често остават пренебрегнати и в сянката на скъпоструващите ААА заглавия и набиращите популярност инди проекти. Тогава посочих, че един от основните белези на играта среден клас трябва да бъде нейната цена. Ако дадено заглавие носи половината от хайпа на Call of Dutry, не е ли редно да носи и половината пазарна цена?

Как го правят на запад

Компанията Namco Bandai рядко може да бъде цитирана като лидер в гейм индустрията и с изключение на няколко комерсиални DLC-та, не е показала иновативни издателски практики. Когато обаче тя взе решението да свали цената на симпатичното приключение Majin and the Forsaken Kingdom от стандартните 60 долара на 40, това ясно показа посоката, в която би трябвало да вървят повечето издатели. Намали цената и така ще избегнеш конкуренцията, която иначе просто не можеш да победиш. Не е невероятно трудно да се сетиш за подобен подход, но все още изненадващо малко компании го прилагат.

Истината е, че гейм индустрията е многомилионен бизнес и правенето на игри е скъпо начинание. От време на време някой трябва да прави отстъпки и да реализира краткосрочни загуби в името на дългосрочния успех. И това няма да бъде нито Epic, нито Bungie, нито Rockstar. Те правят популярни игри, в които отиват много средства, пръскат милиони за маркетинг и очакват съответната възвращаемост. Но ако останалите компании намалят цените на част от своите продукти, това със сигурност ще стимулира интереса на потребителите. 30-40 долара изглежда перфектната стойност за повечето игри от средната класа. Когато компанията Amazon пусна на сайта си страхотната, но доста сбъркана Deadly Premonition само за 20 долара, японската игра незабавно оглави списъка на най-продаваните заглавия на веригата.

На изток от рая

У нас проблемът с цените на игрите е още по-сериозен най-малкото поради следните четири фактора.

На първо време, липсват достатъчно добри оферти за приордър на игра или гейм продукт. с развитието на интернет и онлайн поръчките, издателите бързо разбраха, че приордърите са особено важни за успеха на една игра. Предварителните поръчки и продажбите в първия месец след премиерата на играта съставляват огромна част от крайните печалби, които дадено заглавие може да реализира. Това е така, защото поради динамиката в индустрията игрите „остаряват” много бързо и хайп машината работи на пълни обороти за следващите в календара заглавия.

Ето защо много издатели предлагат изключително атрактивни приордър оферти, обвързвайки ги с допълнително съдържание, дигитални бонуси, отстъпки и т.н. Не само това, но и доста от големите вериги магазини също предлагат свои версии на дадена игра, опитвайки се да привлекат клиентите. За пример според това дали си купите приключението L.A. Noire от GameStop, BеstBuy, Amazon или някоя друга голяма верига, ще получите отделен бонус случай, който е уникален за всеки магазин. Наскоро най-голямата верига магазини за техника в Германия MediaMarkt пък пусна контролера Kinect на сензационното 50-процентно намаление. За българските геймъри като че ли най-добрите оферти все още си остават периодичните намаления в Steam, но пък те важат само за РС игри. Колкото до Kinect, едва ли ще го видим скоро на каквато и да било промоция, да не говорим за 50 процента намаление.

Представете си, че организирате голямо събитие като рожден ден, сватба годишнина или нещо подобно. Ще имате десетки гости, които ще донесат със себе си различни подаръци. За съжаление немалка част от тях сигурно няма да ви харесват и просто ще се чудите какво да правите…. или пък ще използвате опцията за връщането им в магазина до определен период, където ще може да получите обратно парите или да доплатите за стока по ваш избор. Същата услуга се предлага и при видео игрите. В много западни сайтове и форуми може да прочетете реплики от рода на „Очаквах повече, но съм разочарован. Добре че успях да я върна в магазина!” Уви, у нас покупката е до живот, а това неминуемо води до разочарования, които на свой ред правят клиентите още по-предпазливи и нерешителни.

Хората от моето поколение, които бяха тийнейджъри в началото на 90-те със сигурност помнят какъв хит бяха кварталните видеотеки. Всеки ден аз и приятелите ми тичахме до съседния блок, за да вземем поредния филм със съмнително качество и още по-съмнителен произход. Сега в САЩ и Западна Европа са особено популярни услуги от типа „игри под наем”. Компанията Gamefly например предлага огромен каталог от конзолни игри, които може да поръчвате онлайн. В тях има заглавия както за PS3, XBOX360 и PSP, така и за по-старите Game Boy Advance, GameCub, PS2 и XBOX. Условията са изключително гъвкави, съществуват и различни абонаментни планове, от които избирате този, който отговаря най-добре на нуждите ви. Плаща се не на бройка, а на месец. Месечният план, при който може да взимате само по една игра в даден момент ще ви струва около 20 лева, а за около 40 лв. може да взимате по цели 4 заглавия едновременно.  Игрите под наем са може би най-изгодният вариант да се докоснете до максимално голяма част от излизащите заглавия, защото съчетават нисък риск, финансова изгода и достатъчно дълго време. Ако дадената игра е изключително сингъл плейър ориентирана, 30 дни са повече от достатъчно, за да й се нарадвате, нали? 

И накрая, остава бичът на големите издатели – пазарът на игри „втора ръка”. В последно време това е най-голямото предизвикателство пред компаниите, които всячески се опитват да се борят срещу тази порочна – в техните очи, разбира се – практика. За целта ЕА и Ubisoft вече въведоха т.нар. онлайн пасове, които гарантират достъп до онлайн функции и бонус съдържание единствено ако притежавате оригиналния продукт, а не сте закупили вече ползвана игра. Истината е, че подобно на игрите под наем, продажбите „втора ръка” са много изгодни за геймърите. На запад съществуват стотици магазини и сайтове, които предлагат използвани заглавия. Търговията е контролирана, а рискът минимализиран. У нас периодично може да срещнете подобни обяви по форумите, но пазарът на игри „втора ръка” все още не е достатъчно организиран.

Промените трябва да дойдат отгоре

Гейм индустрията е бизнес като всеки друг и нищо не може да бъде безплатно. За съжаление финансовото състояние на един или друг геймър е обективно и не можем да очакваме ЕА и Activision да раздават последните си хитове срещу жълти стотинки, освен ако не искаме да докараме на Боби Котик сериозни сърдечни проблеми (а ние не искаме това, нали). Това, което може да се направи е цените на видео и РС игрите в да бъдат занижени в глобален план. Цената, която геймърите в България, Испания или Аржентина плащат е повече или по-малко функция на тази, която играта носи в Съединените щати (лично аз все още продължавам да се чудя на парадокса как е възможно потребителската електроника у нас да струва повече, отколкото в страни, чиито стандарт на живот е многократно по-висок от нашия. Всичките ми приятели, които в студентските ми години имаха щастието да отидат на летни програми в САЩ се върнаха с лаптопи, iPod-и, фотоапарати и др. „Ами, по-евтино ни е!”, простичко ми отговаряха, когато ги питах заслужава ли си да влачат тези джажди чак от там).

„От доста време си мисля, че игрите са прекалено скъпи”, обяви шефът на проекта The Elder Scrolls: Skyrim Тод Хауърд преди дни пред списание PSM3. „60 долара са доста пари за развлечение, така че някои пазари като този на РС игри със сигурност могат да свалят цените. Но не само те, а и цялата индустрия ще има полза от заглавия, които се продават по 19 или 29 долара. ДА си купиш игра за 60 долара е трудно решение. Тук дори не става въпрос само за пари, но и за времето, което трябва да отделите на този продукт”.

Свалянето на цените със сигурност ще направи игрите по-достъпни и по-търсени, до известна степен ще намали и проблема с авторските права и ще стимулира конкуренция не само при ААА хитовете, но и при средния клас игри. Остава само някой да направи първата крачка!

Автор: Иво Цеков