by PC Mania
„Пиратството не е от вчера”. Това е лозунг, който спокойно можем да приемем за верен, дори когато гейм индустрията за пореден път се разкъсва от скандала покрай пробива в сигурността на PlayStation 3. В момента Sony се опитва да направи невъзможното и да пресече разпространението на хака онлайн. Истината е, че интернет само спомага за възникването на нови начини за дистрибуция на нелицензиран материал. Пиратството обаче върви ръка за ръка с индустрията още от нейната зора. С други думи, откакто има игри, има и техни пиратски копия. От презаписването на касетки, до торент сайтовете, последните тридесет години показаха как винаги ще се открие лесен начин за разпространение на конзолни и РС игри.
Ние пък си поставяме задачата да направим кратък преглед в две части на гейм пиратството, неговото възникване и развитие от годините на Spectrum и C64 до фърмуера на C4eva, който зарадва милионите ХВОХ360 потребители.
Началото – копиране на касети и дискове
Нека се върнем назад към самото начало на 80-те години на 20 век. Тогава вече споменатите Spectrum и Commodore 64 бяха царете на игрите в домашни условия. Самите заглавия пък идваха на касетки, което позволяваше тяхното невероятно лесно записване. За целта ви беше нужен само двукасетъчен касетофон – поставяте играта в едното гнездо, в другото слагате празна касетка и натискате бързо Play и Record. Разбира се, трябваше незабавно да запушите ушите си, за да се предпазите от ужасното електрическо чегъртане, но този звук всъщност бе доста приятен, тъй като сигнализираше за раждането на поредното пиратско копие.
Какъв бе отговорът на гейм индустрията? Ами, доста скромен. Като се има предвид, че самата касетка бе създадена преди всичко като инструмент за запис на глас, комерсиалната й стойност, а оттам и защита, никога не е била висока. От друга страна, самите игри също не струваха кой знае колко много. Мнозинството от тях обикновено бяха дело на един-единствен човек, кодирал някаква информация по евтин и бърз начин. Поради това голяма част от издателите на игри просто не взимаха никакви мерки. Онези, които все пак го правеха, пък разбраха, че ще трябва да търсят начини извън самата касетка. Някои „заключваха” игрите със специални кодове за достъп, които можеха да бъдат открити единствено в ръководството към оригиналния продукт, а други принтираха самите ръководства на кафява хартия, така че да не може да се фотокопира. Така например играта Jet Set Willy от 1984 вървеше с книжка с най-различни цветни кодове. В определен играта паузира и ви кара да въведете четирите цвята от „ред Х и колона Y” на книжката. Ако не успеете, просто няма да продължите. Не бяха малко и онези, които се опитваха да „купят” доверието на клиентите си и предлага различни бонуси към игрите, само и само да не бъдат разпространявани нелегално.
Конзолите се развиват, пиратството също
С напредването на 80-те години се появиха и по-сериозни конзоли, игрите за които вече идваха в специални касетки, предназначени единствено за даден модел. Тези касетки нямат нищо общо със стандартните модели от началото на десетилетието. Поставени в солидни пластмасови опаковки, те изглеждаха невероятно защитени от познатите методи за копиране. Опитайте се да сложите една такава касетка в касетофон и няма да получите нищо друго освен счупена техника и доста срам.
За целта имаше само едно решение. Ако искаш пиратски касетки, необходима ти е цяла пиратска конзола. Оказа се, че това не е толкова трудно, колкото звучи. Специално хардуерът на NES бе клониран десетки пъти, от което се родиха дузини нелицензирани NES-съвместими конзоли. Някои идваха с доста предварително заредени рипнати ромове в паметта, което позволяваше на геймърите да опитат от вкуса на лицензираните продукти.
Индустрията отново реагира тромаво. Тъй като доста от тези пиратски конзоли се продаваха в държави, където Nintendo изобщо нямаше официално представителство, различните предприемачи просто бяха оставени на мира. Така например, руският клонинг на NES, наречен Dendy, успя да стане точно толкова популярен в „Страната на Тетрис” (както тогава геймърите шеговито наричаха СССР заради находчивия геометричен пъзел, изобретен там), колкото и самият NES в Япония и на Запад. Но като се има предвид, че по онова време японската компания правеше толкова пари, никой не обръщаше сериозно внимание и не преследваше алтернативните начини.
Носителите носят индустрията на гърба си
Докато ставаше въпрос за касетки, нещата бяха по-лесни. В началото на 90-те обаче се появиха първите игри на флопи дискове, като например тези за популярната Amiga. Презаписването на въпросните дискети се превърна в любимо занимание на цялото геймърско общество и нещата сигурно щяха да продължават така до безкрай, ако не бе дошъл следващия носител – CD-то.
Появата на цифров носител с капацитет, многократно надвишаващ размера на дискетата, позволи на едно CD да се записват десетки игри. Това пък даде началото на първата истинска вълна на комерсиализация на пиратството. Дотогава копирането и разпространяването на игри ставаше преди всичко в домашни условия и никоя не се замисляше, че с това иска да спечели пари или да ощети компаниите. Но разпространението на компакт дисковете като носители стартира различни начинания, при които предприемчиви мъже надписваха стотици дискове с флумастер и ги и продаваха в кашони. Не че при конзолите нещата бяха по-добре – Nintendo лекомислено премахна защитата на своя Game Boy, което реално позволи на игри от най-различни региони да бъдат играни на всяка една конзола, а в резултат това доведе до нова вълна на конзолно пиратство. Капитализъм, няма как…
Комерсиализацията на пиратството безспорно стресна индустрията и доведе до сформирането на първите организации, чиято задача бе да наблюдават спазването на интелектуалните права и да преследват свързаните с тях нарушения. Особено силна в този период бе The Federation Against Software theft (Федерацията срещу софтуерните кражби), която остана в историята като първата анти-пиратска организация в света, бореща се за правата на издателите на софтуер. Това обаче не само не реши спора, а точно обратното – задълбочи го. Какво се случи по-нататък и как се развива нашата кратка история на РС и видео пиратството, ще разберете в следващия ни материал.
Автор: Иво Цеков