by PC Mania
Всеки от нас има любими игри, нали? Та нали затова сме геймъри! Ние в PC Mania се стараем да ви запознаваме обективно и безпристрастно с всички интересни заглавия, които излизат на пазара, но в същото време всеки от нашия екип има своите любими геймки – класически и по-съвременни игри, с които е отраснал, над които се е потил и които е изигравал отново и отново. Затова решихме да направим няколко материала, в които екипът ни ще сподели заглавията, които са оставили най-трайна положителна черта у всеки от нас. Първият, който ще се върне назад в спомените си и ще представи най-любимите си игри, е Иво Цеков, така че очаквайте коли, шутъри и щипка стратегия за цвят.
Championship Manager 2
(Sports Interactive/Eidos, 1995)
486DX4 100 на MHz – точно това беше първата ми „сериозна” геймърска конфигурация и именно на нея се запознах с магията на футболния мениджър CM2, сътворен от братята Колиър. Времето, прекарано във виртуалното мениджърско кресло на любимия ми Манчестър Юнайтед дълги години остана ненадминато по продължителност, при все, че през компютъра ми минаха десетки интересни заглавия. Спомените ми са, че изкарах над 20 сезона в игра, откривайки собствени таланти и покорявайки европейските футболни върхове.
В интерес на истината тук не става въпрос само за лични предпочитания – по стандартите на своето време СМ2 беше ненадмината игра, изключително богата на отбори (по онова време в нея влизаха „само” английските и шотландските първенства, но това беше нещо нечувано за игра от жанра) и с много високо ниво на реализъм. Не е учудващо, че Championship Manager и нейният наследник Football Manager и до днес са еталон за мениджърския жанр.
Sid Meier’s Colonization
(Microprose/Microprose, 1995)
Ще ми повярвате ли, че това е игра, която играя и до днес? Е, не на десктопа, но на лаптопа си, когато съм далеч от последните хитове на гейм индустрията и искам да си припомня добрите стари времена. В интерес на истината навремето така и не успях да обикна по-големия „батко” на тази игра – Civilization. За сметка на това веднага се влюбих в Colonization и прекарах доста време в завладяването и развиването на Новия свят.
За незапознатите, Colonization е походова стратегия от великия Сид Майер, в която – изненадващо – колонизирате Северна и Южна Америка, развивате икономика, строите нови колонии, а за десерт идва и Войната за независимост, която трябва да поведете с метрополията си. Просто класика за феновете на историческите стратегии!
NBA Live 96
(EA Sports/EA, 1995)
По-горе споменах увлечението си по футбола, но другата ми голяма страст винаги е бил баскетбола, и то в „извънземния” му американски вариант. Преди много, много години, когато интернет бе нещо непознато по нашите географски ширини – а и не само тук – черпех практически 100 процента от информацията за случващото се в Лигата от две места – две телевизионни предавания (NBA Action и „Мача на седмицата” в неделя, който се излъчваше със закъснение от поне десетина дни и вече знаех резултата, но това не премахваше удоволствието) и списанието БУБА Баскетбол, чийто дузина странички, посветени на НБА често бяха пълни с грешки, но въпреки това ги изчитах на един дъх.
И в този момент се появи NBA Live 96. Това бе едва втората част от това, което по-късно щеше да се превърне в една от най-добрите спортни поредици, а от обложката на РС версията ме гледаше не кой да е, а самият Шакил О’Нийл. NBA Live 96 се превърна в игра, с която прекарах страхотни моменти и дори успях да накарам баща ми, който също бе фен на НБА (но не и на игрите), да поиграе малко. И това ако не е постижение!
Need for Speed: Most Wanted
(EA Black Box/EA, 2005)
Поредицата Need for Speed едва ли се нуждае от описание, а навремето Hot Pursuit и High Stakes бяха сред най-любимите ми заглавия. После обаче малко занемарих интереса си съм NFS и просто пропуснах двете Underground части. Но в самия край на 2005 г. направих поредния ъпгрейд на доброто старо РС („старо” беше ключовата дума) и си казах „Ами, защо не?”
Most Wanted направо ме отвя! За мен това е играта, която олицетворява идеята на Need for Speed като поредица. Бързи лицензирани коли, които може да тунингувате и полицейски преследвания – това са двата основни елемента на NFS и гледайки посоката, в която отива серията, все повече се убеждавам, че скоро няма да видим качествено продължение на Most Wanted. Carbon беше прекалено постна, а Undercover – твърде претенциозна. Класиката на EA Black Box е една от игрите, към които се връщам отново и отново в опит да подобря рекордното си половинчасово преследване, което нанесе щети колкото външния дълг на Либерия.
Call of Duty 4: Modern Warfare
(Infinity Ward/Activision, 2007)
Вече виждам реакцията ви – ще кажете „Колко тривиално, шутър и то с марката Call of Duty!”. Принципно сте прави, но първият и за мен единствен Modern Warfare (който тогава дори не се казваше така, а се възприемаше просто като четвъртата част на поредицата) за мен е играта-еталон за жанра. Превъртал съм я повече от половин дузина пъти и мисля, че скоро няма да спра да го правя. Дано тази есен видим достойно продължение, но CoD 4: MW просто няма равна.
И ще ви кажа защо – вземете двете ми любими нива Death from Above и All Ghillied Up. Не знам защо, но ролята на безименен артилерист на борда на АС-130, който стреля по пулсиращите на картата точки, винаги ми се е струвала пълна с емоция и динамика. Колкото до мисията в Чернобил, едва ли има друго подобно ниво, където атмосферата и напрежението да са толкова ясно изразени. Всеки един детайл в All Ghillied Up е изпипан до краен предел, а завършекът на мисията (вече в One Shot, One Kill) – битка до прочутото виенско колело в Припят – е просто невероятна!
Автор: Иво Цеков