Need for Speed: Hot Pursuit (2010)

Нова година, нова Need for Speed игра. Този път усъвършенстван римейк на класическата Hot Pursuit, която спечели хиляди геймърски сърца преди повече от десетилетие. Периодът между оригиналната Hot Pursuit и High Stakes е един от най-добрите, които поредица е виждала, затова вълнението при обявяването на Hot Pursuit 2010 бе безспорно. Ще успее ли студиото Criterion да вдъхне нов живот в играта или ще запишем поредната неубедителна версия в измъчената рейсър серия?
 
Burnout Paradise с лиценз

Всеки, който иска да види класически случай на шизофрения, не трябва да търси по-дълго от поредицата Need for Speed. В последните години Black Box, Slightly Mad а сега и Criterion се предаваха щафетата за авторство на играта, а резултатите се люшкаха от опити за реализъм, до чиста проба аркадни състезания. В случая имаме игра именно от този вид. Не че това е нещо лошо, дори напротив. Във време, когато всеки тръби за реализъм и невероятни физични ефекти, е хубаво да видиш как колата ти се удря в мантинелата с близо 200 км/ч и магически се задържа на пътя вместо да се озове в канавката, потрошена на хиляди части. Новата Hot Pursuit е 100 процента аркаден рейсър, чието поведение напомня някои от най-добрите заглавия. Какво би могло да се обърка? Амииии, да видим.

Истината е, че Criterion винаги ще носи отпечатък „създател на Burnout Paradise”, което е и добро, и лошо. В случая първото впечатление от Hot Pursuit е, че играете именно Burnout Paraidse, но с характерните за NFS лицензирани коли. Нямате никаква възможност да тунингувате колите, да ги поглезите с нови спойлери или гуми, нито да ги промените по какъвто и да било друг начин, освен с една елементарна боя. История в играта също няма. Някои твърдят, че рейсърите не се нуждаят от сюжет и при игри като Forza и Gran Turismo сигурно са прави. Когато обаче имаш един аркаден рейсър, високи скорости и полицейски преследвания, може би щеше добре да видим и някаква история от типа на авто екшъните като “Бързи и яростни”, най-малкото за да получим оправдание за присъствието ни в Сийкрест Каунти.

Но не би – тук цар е автомобилът

И така, лишени от поне мъничко правдоподобен сюжет и възможност за допълнителни настройки по колите, това, което ни остава е да се гмурнем във виртуалния свят на Hot Pursuit и да печелим състезания.

Не че това е задължително, защото играта ви предлага да започнете кариера както на стрийт рейсър, така и на полицай от специалния автоотряд на полицията в Сийкрест Каунти. Вероятно повечето биха избрали първия вариант, защото той сякаш звучи по-логично, но да преследваш нарушителите на реда също си има своите предимства, особено когато си зад волана на някой от същите суперавтомобили.

Ако стартирате от обратната страна на закона, може да участвате в три типа надпревари – race, hot pursuit и time trial. Първият е класически вариант състезание от старта до финала без намесата на досадните пазители на реда. В hot pursuit имате същата постановка, но вече освен за преките си конкуренти, ще трябва да внимавате и за полицията. Накрая time trial е точно, каквото подсказва името му – съревнование между шофьор и часовник с нахвърляни полицаи и трафик на вкус. За щастие трафикът никога не е прекалено голям, така че да ви затрудни. Печелейки въпросните състезания, играчите качват своя wanted level докато достигнат заветната категория Most Wanted, респективно Ultimate Enforcer за полицаите.

Като полицай имате идентични състезания. Тук отново участвате в hоt pursuit, но този път със задача да неутрализирате нарушителите с оръжията, които имате на разположение. При interceptor пред вас е цялата карта на местността без никакви ограничения и с единствената задача да извадите от строя целта си. Rapid response представлява полицейската версия на time trial, но трябва да внимавате за щети по останалите коли.

На пръв поглед режимите не са толкова много, но ще ви гарантират умерено забавление. Независимо в какво състезание се намирате, Hot Pursuit залага на аркадно управление, което е реализирано относително добре, може би с изключение на свръхчувствителния клавиш Space (и тоталната липса на мишка в играта, която също може да ви подразни). Той ви служи за взимане на по-остри завои, но дори най-лекото му натискане изпраща колата в почти 90-градусов завой, така че трябва да се внимава. Нитрото се завръща в поредицата и за разлика от NFS: Shift, където ефектът му бе доста притъпен, тук то отново дава кратък, но осезаем прилив на скорост. Ако сте от състезателите, нитрометърът ви се пълни при опасно каране и навлизане в насрещното платно, докато полицаите могат да го увеличават само при дифт и висока скорост. 

С изключение на малкото режими, където цялата карта е отворена, състезанията в Hot Pursuit се провеждат по предварително зададен маршрут, който периодично предлага и преки пътища. Тези т.нар. shortcuts ви спестяват няколко метра, а навременното им откриване ви носи и допълнителни точки. Интересно е, че на някои места може да видите дори два или три преки пътя успоредно на шосето, така че реакцията ви трябва да е бърза.

Газ, пълна газ

Ако вече сте се зачудили от думата „оръжия” по-нагоре, бъдете спокойни. Тук не става дума за картечници или самонасочващи се ракети, а за няколко технологични джаджи, които са предназначени да ви дадат решаващо предимство пред другите състезатели или пък да се окажат вашия коз при налагането на закона.

И състезателите, и полицаите имат на разположение арсенал от четири такива оръжия, макар че две от тях се дублират. Това са spike strip (лентата с шипове, която се поставя на пътя) и вече широко използваното в игрите EMP (блокировка на техниката в определен радиус, която нарушава стабилността на колите). Освен тях състезателите имат jammer, с който блокират радара на полицията и turbo, което дава допълнителна доза скорост дори и над нитрото.

От своя страна пазителите на реда разполагат още с road block, при който кордон от коли се нарежда напряко на пътя, за да блокира нарушителя, както и с helicopter, с чиято помощ въпросната лента с шипове вече може да се поставя по-напред, дебнейки в засада.

Похвали се на другарче

Напоследък все повече игри се опитват да включат различни социални елементи в геймплея си и Hot Pursuit не е изключение. В случая въпросният елемент идва под формата на Autolog, с който може да покажете своето представяне на приятелите си, да организирате общи състезания, да споделяте снимки и надпревари, а освен това да получавате и предложения за нови приятели. Около тази функция се вдигна доста шум, но реално тя не предлага нищо кой знае какво. Когато излезе преди няколко месеца, рейсърът Blur на Bizarre Creations имаше подобна функционалност, като освен това предлагаше и поддръжка на Facebook и Twitter – нещо, което Hot Pursuit няма.

Need for Speed: Hot Pursuit оставя смесени чувства. От една страна, това е едно приветствано завръщане към корените на поредицата, но липсват някои ключови елементи като дори елементарни визуални модификации на колите, които би трябвало да са задължителни за  виртуалните улични състезания. Отвореният свят пък е напълно пуст и нямате никаква причина да се възползвате от free roam функцията. Безспорно играта е насочена по-скоро към онлайн преживяването, където ще може да се съревновавате или партнирате с приятелите си. Ако имате тази възможност, вероятно Hot Pursuit ще ви донесе сериозно удоволствие. Ако обаче посягате към играта заради сингълплейъра й, трябва да знаете, че той е лишен от каквато и да било история, която да бъде двигател на играта и предлага простичко и моментно изживяване.

Автор: Иво Цеков