by PC Mania
„След като мултиплейърът бъде оправен, спокойно може да вдигнете оценката с две или дори три точки. За съжаление можем да оценим само онова, с което реално разполагаме в момента, а това е една страхотна игра, която просто се е о!@#$а тотално!”
Това написаха наши колеги в ревюто на РС версията на Call of Duty: Black Ops и няма как да не се съгласим. За целите на обективното отразяване ще представим играта, такава каквато трябва да бъде, но е факт, че четири дни след официалната премиера на РС версията на Black Ops играчите масово се оплакваха, че независимо колко добри са компютрите им, играта страда от ненормално висок лаг във всеки един режим – нещо недопустимо за продукт от такава класа.
Ще ви издам една тайна. Call of Duty: Black Ops е най-чаканата игра на 2010 г. Какво, вече го знаете? Тогава трябва да знаете още, че това е причината, поради която шутърът на Treyarch ще бъде разглеждан под микроскоп и най-малките подробности, били те положителни или отрицателни, ще бъдат дълго коментирани и одумвани. И така, да сложим очилата с големия диоптър, да инсталираме играта, предоставена ни от нашите приятели от “Пулсар”, и да видим какво ново в света на тайните операции. Първо се захващаме със сингъл плейър режима и кооп играта с… ммм, зомбита.
Горещо или студено
В исторически план Black Ops се разполага по средата между корените на поредицата, потънали дълбоко във Втората световна война, и съвременните сценарии на двете Modern Warfare игри. Става въпрос за Студената война – онзи период на незатихващо напрежение, когато двете суперсили САЩ и СССР се гледат навъсено като каубои от Дивия запад и дебнат кой пръв ще направи провокиращия нова тотална война ход. Такъв напрегнат период налага да се пипа много внимателно и тук в играта влиза Алекс Мейсън, когото (предимно) ще контролирате в сингъл кампанията.
Тя се развива през преди всичко през 60-те години и както подобава на мащабна продукция, се разпростира по цялото земно кълбо. Без да навлизам прекалено много в историята, трябва да отбележа, че Black Ops изглежда много по-реалистично от предшестващата я Modern Warfare 2. И сега има моменти, в които по-претенциозните биха смръщили вежди, но като цяло кампанията приковава интереса ви и ви кара да продължавате, за да разберете какво се случва.
Среща отблизо с тайните операции
Веднага прави впечатление, че Black Ops залага много повече на персонажите и тяхното присъствие, отколкото предни игри от поредицата. Мейсън е правдоподобен герой, а заедно с него и всички останали, които ще видите в приключението. Ветераните-актьори Ед Харис и Гари Олдман също влизат под кожата на своите виртуални образи и карат геймърите да съпреживяват случващото се.
Отново имаме противоречива сцена в духа на No Russian от Modern Warfare 2, като този път става въпрос за изтръгване на информация чрез мъчения. Дали Treyarch са прекрачили границата тук е въпрос на лично виждане, но войната в нито една от многобройните форми, които може да приеме, не е приятна, така че присъствието на сцената е брутален, но оправдан ход.
За да бъде впечатляваща една игра, тя се нуждае от нещо повече от само една сцена. И Black Ops го има. Цялото приключение изглежда емоционално, смяната на локациите дава нужното разнообразие, а сцени като горящи градове във Виетнам допълват мрачната атмосфера.
А геймплея?
Играта на Black Ops може да се сравни с возене на Влакчето на ужасите – маршрутът и наличието на емоционални моменти са известни предварително. Това, което прави и играта, и влакчето завладяващи, е не липсата на реална изненада, а моментите, в които въпреки всичко зяпвате с уста или сграбчвате нещо, докато кокалчетата ви побелеят. Да, Black Ops е скриптирано приключение, но това не пречи сцените да са интересни, да ги играете на един дъх и после да се връщате за още.
Геймплеят е познат и солиден, а интересното е, че в играта присъстват нови оръжия. Освен стандартното за периода въоръжение, тук ще видите арбалета, който изстрелва експлозиви, както и Dragon’s Breath – помпа със запалими заряди. Дизайнът на нивата като цяло е непроменен и пак се движите по повече или по-малко зададен маршрут, но впечатлението за отворени пространства създава усещане за тактически елемент. Извън това Black Ops е издържана в най-добрите, но и типични традиции за Call of Duty, но предвид, че това е седмата част от поредицата, да се очаква друго не е нормално. Понякога за миг се замислям дали не е време да въведат някой наистина нов геймплей елемент, но после се залисвам изцяло в поредната престрелка и си казвам “Нищо де, и така става!”
Its zombie time! Again!
Zombie режимът бе една от приятните изненади на предишното творение на Treyarch World at War. За новото им заглавие той вече не бе изненада, а получи реклама като сериозен елемент от играта. В тандем с други играч имате на разположение две карти (втората отключвате, след като изиграете кампанията) и несекващи вълни зомбита, с които да се справяте. В интерес на истината кооперативните мисии от Modern Warfare 2 имаха по-голяма дълбочина, но самото присъствие на зомбитата винаги е добре дошло. Специално конзолните геймъри може и да не са очаровани, защото на тяхно разположение има доста екшън заглавия, които предлагат кооперативен режим. Но РС играчите получават приятен бонус в лицето на зомби режима. Освен това Black Ops предлага още една мини-игра, наречена Dead Ops Arcade, която може да отключите. Да, тя е опростен 2D side-scroller, но е наистина забавна.
Очевидно е, че в Black Ops са били наляти много пари. Вероятно повече и от Modern Warfare 2. Трябва да се признае, че когато Боби Котик и Activision видят печалбата, те не се колебаят и не жалят инвестиции. Това е корпоративен подход, който няма как да бъде различен. За геймърите обаче е важно, че Treyarch успяха да излязат от сянката на Infinity Ward и да създадат първата „своя” Call of Duty игра. А дали Black Ops ще измести Modern Warfare 2 като най-игран онлайн шутър? Ще разберем в следващия материал по темата, този път посветен на мултиплейъра.
Автор: Иво Цеков