ArcaniA: Gothic 4

Като стар фен на поредицата нямаше как да не посрещна новината за четвъртия Gothic със завидна доза скептицизъм. Piranha Bytes – едно от малкото гейм-студия, което е успявало да ме задържи с часове пред екрана на монитора – е отстранено от проекта. Нещо повече – за пръв път в историята на поредицата играта е предвидена и за конзоли. Решение, което, неминуемо обрича ролевата поредица на елементарност, поне що се отнася до RPG елементите.

И сега, когато ArcaniA: Gothic 4 е най-накрая на пазара, се оказа, че е имало защо да се притеснявам. На практика всичко онова, което направи Gothic велика поредица, е събрано накуп и безцеремонно изхвърлено в най-близкото кошче. С други думи –

старите фенове ще  бъдат изключително разочаровани 

Връзката с предишните части е предимно на ниво история. Ще се срещнете с някои от старите ви приятели – като Диего, Горн и др. – които ще ви разкрият част от събитията в миналите части. Но когато става дума за геймплей механика – почти всичко е елиминирано.

Изследването на новите територии бе в основата на цялата поредица. Първите три Gothic игри те захвърляха в света и те оставяха сам избереш своя път. Ако не искаш да се занимаваш с основната история, можеш да поемеш накъдето ти видят очите, да отидеш дори до края на света. Къде ли ще те отведе пътечката вляво? До пещера с някой опасен звяр! Плюй си на петите и се качи на отсрещното хълмче, за да събереш малко билки, пък току-виж си се натъкнал и на някое скрито съкровище. А какво е това в далечината – малка къщурка? Сигурно обитателите й се нуждаят от моята помощ. Да видим…

За мое огромно съжаление обаче, напук на обещанията,

светът в ArcaniA: Gothic 4, е лъжливо отворен

Да, той е монолитен. Но за съжаление е разделен на малки територии, връзката между които е постоянно запречена по един или друг начин. Разбойници са се установили край моста и не пропускат минувачите, местният владетел е забранил прехода към съседния град заради тамошната война, камъни запречват прохода към блатото… Общо взето все нещо ще изскочи по пътя към крайната ви цел.

С други думи – играта постоянно ви води за носа. Развитието на историята е линейно, повечето диалози са сведени до избор на една-единствена реплика (и между впрочем са озвучени трагично), а гореспоменатите „прегради” убиват усещането за свобода и правят света затворен и скучен.

Шансът да се изгубите по пътя си пък е сведен до миниум поради наличието както на мини карта, така и на куест маркер (могат да се изключат от опциите, ако по някаква причина искате да изгубите повече време с тази игра).

Кажете сбогом и на фракциите

На кого са му притрябвали? Те просто разнообразяваха геймплея, помагаха на историята да се разклонява в различни посоки (което в настоящата игра, разбира се, отсъства), а на героя – да специализира в класово отношение. Е, в ArcaniA: Gothic 4 отсъстват напълно.

Няма да откриете и добрите стари инструктори, които ви обучаваха на нови умения. Достатъчно е да влезете в менюто и да разпределите натрупаните точки. И готово – вече владеете нова бойна техника, с която блъскате противниците си със щит и ги зашеметявате! Разбрахте я от само себе си, просто ей така.

В този ред на мисли, главният герой в ArcaniA: Gothic 4 може да специализира в

три основни класове – воин, стрелец и магьосник

В сравнение с третата част, броят на уменията и магиите е редуциран до такава степен, че още преди да сте достигнали до средата на играта, еднообразието ще ви е погълнало тотално.

Нямате директен контрол и над базовите характеристики на героя. Може да им повлияете единствено чрез обличането на нова екипировка. Накратко – ролевото развитие в ArcaniA: Gothic 4 е ограничена до едно плешиво дърво с три специализации и шепа основни умения.

Иначе самата бойна система работи нормално, въпреки че можем да я оприличим най-вече с Diablo II. Ако решите да се превърнете във воин, ще се помпате основно на левия бутон на мишката, с помощта на който имате възможност да създавате и верижни атаки, бегло напомнящи тези в The Witcher. Задържите ли го, ще произведете по-мощен удар. Десният бутон на мишката пък изпълнява ролята на блок, като в комбинация с W, A, S, D кара героя ви да се търкаля в избраната от вас посока, за да избегне насрещна атака.

В случай, че изберете пътя на стрелеца, ще останете леко разочаровани – разполагате точно с две основни умения. Прицелване и промъкване. Всичко останало са пасивни бонуси към атаката и здравето ви.

Положението при магьосниците не е кой знае колко по-различно. Как ви се струва идеята да притежавате три основни магии – огнена и ледена стрела, както и светкавица, които се подобряват с течение на времето? Да, по време на странстването си ще попадате и на различни руни (достъпни за всеки един “клас”) – някои от тях ви помагат да тичате по-бързо, други предизвикват земетръс около вас, а трети увеличават вашата атака за сметка на защитата – но и те не допринасят кой знае колко към цялостното разнообразие.

Монотонността на бойната система обаче далеч не е нейният основен проблем.

Това, което дразни най-много, е колко лесни всъщност са повечето битки

Особено на “normal”. Ако искате да имате поне „някакво” предизвикателство, е добре да превключите трудността на “gothic”.  Но дори и тогава единствената по-сериозна промяна е, че гадините ще ви взимат повечко кръв при удар. А те, между другото, не блестят с кой знае какъв интелект. С малко повече сръчност едва ли ще се намери гоблин, орк или чудовище, което въобще ще успее да ви докосне.

Общо взето едва ли е необходимо да ви казвам, че

разнообразието виси на косъм, а интерактивността, характерна за цялата поредица, тотално осакатена

Занаятите са претупани. Реално може да готвите, да варите еликсири и да ковете екипировка навсякъде. Казаните, наковалните и др. подобни са неактивни по подразбиране (можете да ги активирате в опциите на играта заради идеята, но така или иначе не са ви необходими за създаването на предмети). Не можете дори и да подремнете на някое легло, за да пропуснете няколко часа от деня или нощта. Т.е. нямате никакъв контрол над времето, което пък от своя страна не е пряко свързано с който и да е куест. 

Не на последно място – никой не се възмущава, когато влизате в дома му и го обирате – дори и посред бял ден, пред собствените му очи. В случай, че решите да пребиете случаен минувач в града, ще осъзнаете, че „приятелският огън” е неактивен. Дори не можете да бръкнете скришом в джоба му!

Що се отнася до факта, че не може да плувате – него дори няма да го коментирам.

И все пак –

ако се абстрахираме от всичко гореспоменато и подходим към играта с очилата на конзолния кежуъл геймър

който вижда ролева игра за първи път в живота си, ArcaniA: Gothic 4 има какво да предложи. Тя е лесна за усвояване и всички основни съставки на жанра присъстват във внимателно предъвкан и годен за употреба вид. Светът е красив и пълен с подземия за изследване, гадини за изтребване и елементарни куестове за изпълняване. А опцията, която ви позволява да го превърнете от „цветен” в „готически” е наистина добре дошла.

Какво излиза в крайна сметка? Да наречем тази игра Gothic 4 би било смешно, дори абсурдно. Това е едно изключително леко (и прилично) RPG, което би трябвало да се казва единствено и само ArcaniA. В този случай дори щеше да получи доста по-висока оценка. Но като наследник на една велика поредица, играта не заслужава нищо повече от тотално пренебрежение.

Автор: Владимир Тодоров