F1 2010

Из дневника на един новобранец във Формула 1

Любовта ми към бързите автомобили започна още като дете. Докато приятелите ми се занимаваха с какво ли не, аз не пропусках повод да поиграя на поредния рейсър на своя компютър. Така минах през поредици като Need for Speed, GRID, DiRT и всяка друга игра с коли, която може да си представите. Но голямата ми мечта беше Формула 1 – най-престижното състезание, където пилотите мереха силите си и показваха майсторството си на скорост от 300 км. в час. И ето че след толкова години най-сетне имам възможност да изпробвам уменията си заедно с най-добрите пилоти в света. Е, няма да започна в някой от големите отбори, защото кандидатите за подписа ми са от втората половина на класирането при конструкторите за миналия сезон. Но пък имам шанс, който малцина получават. Така че да го сграбчвам и напред!

Ден 1

От самото начало бях обсаден от журналисти. Задаваха ми много въпроси, искаха да знаят от къде съм, какви са очакванията ми за предстоящата надпревара и колко дълго смятам, че ще успея да се задържа в шампионата. Когато се откъснах от напористите медии, най-сетне успях да видя новия си дом.

Всъщност той е на колела и ще ме следва по време на целия сезон. Имам си дори персонален агент – една мила французойка, която следи за отношенията ми с новите началници. Засега собствениците на отбора са благосклонни, но не бива да има съмнение, че ако ги разочаровам няколко пъти, нещата ще се влошат. Разбрахме се да поставят цели за всяка една квалификация и състезание от шампионата, като например да постигна определено класиране в тях. Доверието им, а и финансовата подкрепа, са особено важни за мен, така че не трябва да ги разочаровам.

Караваната, в която ще прекарвам времето между състезанията, ми изглежда доста позната. Прилича много на тази, която съм виждал в една игра, мисля че се казваше DiRT 2. Оттук мога да следя класирането при пилотите и конструкторите, да получа пълна справка за останалите състезатели и за пистите и дори да променя дизайна на каската си.

Ден 5

Първата квалификация. Чувството е зашеметяващо, в бокса е пълно с хора, които се суетят върху разни детайли. Запознах с се главния инженер на отбора, той е човекът, който ще ми помага по всички технически въпроси. А като споменах за това, просто не можете да си представите колко много подробности съпътстват всеки един старт във Формула 1, дори когато става въпрос за квалификации.

Техниците ми задават хиляди въпроси – погледна ли прогнозата за времето, избра ли вече гумите, искаш ли да направиш промени по аеродинамиката, може би не си доволен от скоростите и искаш да увеличиш или намалиш оборотите? А какво ще кажеш за обиколка, в която да изпробваш новите настройки на инженерния ни отдел? Главата ми се замая, наистина изглежда доста трудно. Добре че главният инженер ми предложи помощта си, така че засега ще се доверя на неговата преценка за настройките по болида. Може би когато натрупам малко повече опит и самочувствие ще се опитам да задам настройките сам.

Ден 6

Беше невероятно, но в същото време и адски отрезвяващо. Състезанията във Формула 1 не приличат на никое друго съревнование с автомобили, което съм виждал. Още след първата обиколка ме порази дълбочината и прецизността, строгите правила и комплексното управление. Ако трябва да съм откровен, представих се слабо. Даже доста слабо. Още по средата на състезанието вече бях успял да извърша толкова нарушения като непозволено препречване и минаване напряко през ъглите, така че след наказанията, които получих заради тях, предпоследното място изобщо не е изненада. Нищо, никога не съм си и помислял, че Формула 1 е лесно състезание.

Но с всеки изминал кръг нещата се подобряват. Ето например днес инженерът на отбора ми каза, че вече имаме на разположение нов технически ъпгрейд, който мога да използвам в болида си. Техниката е неизменна част от света на Формула 1 и ако искаш да си конкурентноспособен, трябва да разполагаш само с най-доброто. Хубавото тук е, че имам свободата на избирам накъде се развива развойната дейност на екипа. Например ако успея да тествам успешно даден елемент или да постигна определено време на обиколка, инженерите ми дават възможност пръв да използвам последното им изобретение.

Ден 45

Вече имам няколко старта зад гърба си, но атмосферата във Формула 1 не престава да ме впечатлява. Това е един свят на съвършенството и всичко е изпипано до най-малкия детайл. Пистите са проектирани страхотно, атмосферата в деня на състезанието е невероятна и навсякъде има толкова много информация, която може да ти помогне да се ориентираш. Но всичко бледнее пред момента, в който семафорът светне зелено и натиснеш педала. Ревът на двигателите е толкова силен, че понякога направо заглушава гласа на инженера в слушалките, който се опитва да ти каже, че е време за спирка в бокса. А когато завали дъжд, нещата наистина загрубяват. Пистата е мокра, поведението на болидите се променя много, вниманието ви се удвоява и само се молите някъде иззад облаците да се покаже отново слънчев лъч.    

А състезателите… Маса, Хамилтън, Уебър, дори великият Шумахер, всички те са тук. Чувството да си на една писта с тях е невероятно, а когато успееш да оставиш някого от тях зад гърба си, се изпълваш със задоволство. С някои от тях станахме близки, други са просто конкуренти, с които трябва да се справя. Да не забравяме и партньора ми в екипа. Отношенията ни с него са странни. Уж сме съотборници, но между нас има не по-малко съревнование, отколкото с останалите. Причината е, че и двамата се борим за ъпгрейди по болидите ни и всеки път, когато успея да финиширам преди него, везните се накланят в моя полза. Шоуто е уникално, в това спор няма. 

Ден 62

Сезонът тече с пълна пара. Вече записах няколко пол позишъна и дори успях да се кача на подиума. Далеч съм от съвършенството, но определено станах по-опитен и дори вече не ползвам част от улесненията, които ми предлагат механиците. Разбира се, нямаше как да се мине и без инциденти, но това не е фатално, защото още първия път, когато изгубих контрол над болида и излязох от пистата, се случи нещо наистина странно. Пред очите ми притъмня, образите се размиха и сякаш времето се върна назад. Не знам какво точно стана, но когато отново възвърнах пълно съзнание, установих, че отново се намирам на пистата точно преди фаталния завой. Сега вече имах възможност за реакция и избегнах поднасянето. Може би просто си въобразявам…

Ден 100

Сезонът свърши. Преминах през всичките 19 писти, съревновавах се с пилотите на 12 екипа и намерих място в златната среда в крайното класиране на 24-те състезателя. Чувствата, които бушуват у мен са смесени. Ако има едно нещо, в което се убедих категорично, това е, че Формула 1 не е за всеки. Ако обичате да се състезавате с бясна скорост по улиците или пък сте привърженици на офроуд рейсинга, където единствената писта е тази, която сами си направите, трябва да знаете, че ще ви бъде необходима сериозна адаптация. Всичко тук се изчислява в стотни от секундата, правилата са жестоки, а конкуренцията е убийствена. Но ако сте готови да вложите малко повече усилие от обикновеното, няма да бъдете разочаровани. А аз… аз имам още две години от договора си.

Автор: Иво Цеков