by PC Mania
Halo е може би най-добрият шутър, създаван някога за относително младата майкрософтска платформа Xbox. Той е печелил десетки награди и е обявяван за игра на годината от множество западни медии. И сега, след близо две години закъснение, Halo си проправи път и до нашите дърти щайги – т.нар. персонални компютри. Какъв е крайният резултат? Дали натрупалите се върху нея годинки са й натежали и са се отразили отрицателно на нейното качество и конкурентноспособност? Или пък Halo за PC е все още тъй добра, подобно на своя Xbox събрат? Точно това предстои да видим… Пръстите на Microsoft Първоначално Halo бе зачената като PC и Mac игра. Но Microsoft се намесиха и оставиха своя отпечатък върху нея (без нецензурни думи, моля:-)). Компанията на Бил Гейтс успя да закупи Bungie (разработчиците на Halo) и по маркетингови причини играта се ориентира единствено за Xbox. И кой пострада от всичко това? Ние, естествено, скромните PC геймъри, които получаваме качествен продукт със закъснение от две години. Но по-добре късно, отколкото никога, ще кажат някои. И ще са прави. С порта на PC версията са се захванали Gearbox Software, тъй като Bungie са твърде заети с работата по Halo 2 (който отново се очаква да излезе единствено за Xbox през април 2004 – поне засега). Но нека не губим повече време, а да преминем по същество и да видим за какво иде реч в този тъй прочут Halo. Humans vs. Aliens Като всяка една прилична и себеуважаваща се научно-фантастична игра, и Halo разказва за експлоатираната до болка война между хора и извънземни. Годината е 2552-ра. Човешката раса води продължителни и изтощителни сражения със Съглашението – група извънземни раси, обединени от общ религиозен фанатизъм. Целта на последните, естествено, е изтребване до крак на всеки човешки индивид и откриване и унищожение на все още съществуващата, но силно пренаселена планета Земя. Положението започва да излиза извън контрол. Но военното правителство успява да създаде т.нар. киборги SPARTAN-II. Това са супервойници, които демонстрират особено голяма бойна ефективност. Тяхната цел е да открият родната планета на извънземните и да я унищожат. Съглашението обаче научава за това, нанася изненадващ удар над Рийч (мястото, където SPARTANII са се събрали и обмислят плана) и унищожава всички супервойници. Освен един – вас. Сега войната срещу Съглашението е изцяло във вашите ръце. Време е да посритате малко извънземни задници и да откриете загадките, които Halo ще ви предложи. Геймплей-мечта! За геймплея на Halo могат да се редят само благи думи – многостранен, гъвкав, разнообразен и пристрастяващ. Такъв, който ви впримчва в себе си и не ви пуска до финалното ниво на играта и до последния куршум, изстрелян в противниковата тиква. Това е и една от най-силните страни на геймката. Сама по себе си тя представлява един чистокръвен научно-фантастичен шутър от първо лице. Като супервойник и киборг едновременно, вие имате специален енергиен щит, който абсорбира голяма част от вражеската атака. Интересното при него е, че се регенерира автоматично. Просто трябва да му дадете няколко секунди (от порядъка на 5-10) и той ще се възстанови за нула време. Друга отличителна черта на играта е, че вашият човек може да носи най-много по две оръжия наведнъж. Това, от своя страна, въобще не е лошо, тъй ви позволява да съсредоточите вниманието си върху ця- лостното управление на играча и да имате пряк и бърз достъп само до тези пуцала, които искате най-много (сменяте арсенала си с едно натискане на клавиша Tap). Оръжията в Halo доста оригинални и разнообразни. Ще може да използвате както обикновени човешки пушки, пистолети и т.н., така и доста екзотични извънземни джаджи, които ще намирате край труповете на гадинките, чийто собственост са били преди да ги ликвидирате. В Halo се забелязват и дребни елементи на стелт. Когато видите, че някой от противника ви е застанал с гръб към вас и все още не ви е забелязал, може да се промъкнете тихомълком до него и да го фраснете с приклада на оръжието по главата. Краен резултат – бърза, безболезнена и безшумна смърт. Скачайте зад волана и газете гадинките Много често ще ви бъде предоставяно и управлението на различни превозни средства, които са собственост на човешката цивилизация. Освен за прекосяване на дълги разстояния и достигане до иначе недостъпни точки по картата, те служат и за нанасяне на масови щети чрез своите супермощни оръжия. Дори само в едно обикновено джипче може се качите на различни места: шофьорската седалка, на съседната или на оръдието, което се намира в задната част на возилото. А какво остава за танковете или някое друго по-мощно превозно средство? Туктам ще може да отвлечете и някой и друг летящ извънземен кораб и да посеете хаос из бойните полета на Halo. Изкуственият интелект на противниците в играта е далеч над нивото “тъпи гадиники с афинитет към масови самоубийства”. Те подскачат встрани, прикриват се постоянно, действат отборно, крещят за помощ, преследват ви и правят всичко възможно, за да ви закопаят на няколко метра под земята. Checkpoints вместо стандартен сейв Трябва да ви кажа, че начинът на save в Halo е малко особен. Нивата са разделени на десетки checkpoint-и. Вие може да запишете (и впоследствие – да заредите) единствено през последната подобна точка, през която сте минали. Това обаче не е особено фатално, тъй като тези checkpoint- и са разположени достатъчно на гъсто. Саундтракът е снабден с едни от най-върховните мелодии, които съм чувал някога в PC игра. Той е просто великолепен. Ще разберете какво имам предвид, веднага щом стартирате играта и се озовете в нейното основно меню. Звуковите ефекти пък са на ниво и са достатъчно разнообразни и качествени, че да не се налага да ги изключвате поради досадни дразнения на нещастния чифт уши. PC vs Xbox Големи различия между PC и Xbox версиите на практика няма. Halo е директен порт в почти всяко едно отношение. Сингълплейър кампанията е непокътната. За сметка на това обаче в мултиплейър (да, Halo съдържа и много яка мрежова игра с всякакви готини стандартни режими) са добавени няколко нови оръжия, карти и превозни средства. Но нищо повече. Естествено и графиката, до известна степен, е леко оптимизирана – PC версията на Halo позволява използване на резолюции до 1600 на 1200 – нещо, от което средностатистическият геймър едва ли би могъл да се възползва. Но дори и при това положение си личи, че малко или много визията е остаряла с две години. Не ме разбирайте погрешно – тя е достатъчно добра, но определено е изглеждала далеч по-зашеметяващо (във всяко едно отношение) в края на 2001 година, когато Halo вижда бял свят за пръв път. Но и в този си вид играта е повече от прекрасна и заслужава вниманието на всеки маниак на тема 3D шутъри. Пък и добрата визия не прави играта култова (за справка – Unreal 2). Всякакви допълнителни думи са излишни…
Автор: Владимир Тодоров