by PC Mania
Представете си добре познатите ни приказни раси. Но нещо не е наред…
Вместо лък ефлът държи в ръцете си лазерен снайпер. Оркът пък милва многоцевна тежка картечница и пуши пура, докато чака кораба, който ще го хвърли в нови сражения на една друга планета. Добре дошли в едно далечно и мрачно бъдеще! Бъдеще, в което човешката империя се простира сред звездите, обединена под желязната воля на вечния император, почитан като бог… да бъде свято името му. Религиозният фанатизъм е начин на живот, ксенофобията – едва ли не част от почитаните велики догми. Ах, каква само идилия щеше да бъде, ако никой не оспорваше властта над империята. Но има ги и силите на хаоса – проклети предатели обърнали гръб на богословията на императора. Те нямат капчица чест и винаги трябва да бъдат изкоренявани, за да не пръскат семената на злото и заблудата. Самото съществуване на демоничните им ритуали и тъмните им помисли скверни душата на праведника. Друга, не по-маловажна заплаха, са мръсните извънземни, подтиквани само от жаждата си за кръв и сражения. Става дума за орките.
Те може и да имат някаква изкривена представа какво е чест, но не знаят що е мир и пощада. Смъртоносна напаст представляват те и за доброто на поданиците на империята трябва да бъдат унищожени. Да не пропускаме и Елдaр – древна раса от арогантни същества, кръстосващи космоса с огромните си кораби и криещи се зад маската на авангардните си технологии. Макар рядко да търсят пряката конфронтация, те са страховит опонент. На бойното поле нямат задръжки и са винаги готови на подлост и коварство. Вселената на Warhammer 40000 е изпълнена и с множество други колоритни фракции, но те не са успели да намерят място в Dawn of War. Кампанията в играта, за съжаление, е само една. От нас се очаква да застанем на страната на Кървавите Гарвани – елитна част от Имперските космически пехотинци, и да спасим населението на планетата Татърас от кръвожадните оркски пълчища. Разбира се, впоследствие нещата се оказват доста посложни и заплетени. Завладяващата история и умопомрачителният геймплей няма да ви оставят време да си починете, което ме подсеща за основния недостатък на кампанията: единадесетте мисии свършват твърде бързо, особено на нормалната степен на трудност.
А ако искате да командвате другите три групировки, ще можете да го направите само в единични битки и мултиплейър. Dawn of War идеално се справя със задачата да ни потопи в бруталната атмосфера на Warhammer 40000, хвърляйки ни в задъхани, свирепи, безпощадни и кървави битки. Геймплеят определено ще се понрави на по-агресивните играчи, защото в него се набляга най-вече върху микромениджмънта на единиците и бързото завладяване на ключови позиции на бойното поле. За изграждане на база и боеспособна армия ще ползвате два ресурса Единият е енергия, която си произвеждате сами с построените от вас генератори. Другият е “requisition” – печелите го с времето на базата на всяка стратегическа позиция, която държите във ваше владение. Друг обект на евентуално желание са разпръснатите по картата реликви. Ще ви е необходим контрол над поне една от тях, ако искате да вкарате в сражението суперединицата на расата си. С всяка от страните в конфликта се играе по доста различен начин. Орките примерно разчитат на численост, груба сила и фронтална атака, премазвайки с връхлитаща маса тела всичко по пътя си. Елдар, от друга страна, пък разполагат с множество специални умения, използват телепортация на поразия и са по-подходящи за изпълнения в стил “удряй-и-бягай”. Тежката бойна техника – в лицето на танкове, бронетранспортьори, ходещи роботи и тем подобни – се командва като в повечето познати ни реалновремеви стратегии. С пехотата обаче положението е малко по-различно. Направлявате отряди от по няколко индивида. Губите поделението чак при гибелта на всичките му членове, а и можете да го подсилвате до известна степен с допълнителни подкрепления. Към някои отряди е възможно да добавяте специални единици, като например командири, и/или да ги екипирате с различни типове оръжия от сорта на огнемети, тежки картечници, плазмени пушки и енергийни мечове. Пехотата има и показател за морал. Възможно е да се паникьоса и разбяга на посоки, ако се окаже под продължителен обстрел или се изправи пред лицето на многократно превъзхождащ враг. Разбира се, наличието на командир в частта спомага това да стане доста по-трудно. Геймплеят Първо строите лагера си. Разпращате скаути. Конвертирате ключови позиции и ги укрепявате.
Изобретявате технологии и изграждате армията си. Слагате и минно поле тук-там. Търсите места, подходящи за засада, и разполагате там някои от своите части. Напредвате внимателно, пращайки напред промъкващите се разузнавачи, но гледате да не се бавите много, защото врагът също не спи. Това описание обаче е само малка част от нещата и изобщо не може да предаде емоцията на битката. Графиката на Dawn of War е до голяма степен отговорна за невероятната атмосфера, в която се потапяте. На моменти зрелището просто засенчва всичко друго, виждано досега. Зашеметяващите експлозии, летящите във въздуха тела, гледката на Dreadnought, вдигащ в желязната си длан клет орк и разпръскващ го под формата на дъжд от кръв върху всичко наоколо. Единиците изглеждат добре, дори и когато решите да им залепите камерата за носа. А начинът, по който се движат и сражават… Просто от Relic са се надминали. Звуците са отлични, музиката – не чак толкова. Има няколко доста добри парчета, останалото просто ще се лее покрай вас, без изобщо да го забелязвате. Репликите на орките са превъзходно озвучени. До такава степен, че останалите раси звучат малко посредствено. Друг недостатък е, че някои изказвания са просто прекалено дълги и почват да дразнят, когато ги чуете за N-ти път. Е, има и няколко просто уникални изпълнения, които безотказно всеки път ще ви карат да потръпвате от кеф. Като например репликата “Beware the alien, the mutant, the heretic!” на имперския форс-командър. Мултиплейърът обаче безспорно е най-якият аспект на играта. Ако имате възможност да го пробвате, грехота ще е да не го направите. Сам по себе си Dawn of War може и да не е нищо революционно, но като изживяване и атмосфера е неповторима. От всички досегашни опити същността на Warhammer вселената да се пренесе на компютърния екран, това е неоспоримо най-сполучливият.
Автор: Борис Цветков