by PC Mania
Доста дълго се наложи да почaкаме за третата част на Total War – една от най-добрите стратегически серии. Връщаме се към античния свят, който е наистина богата нива за разораване. За първи път обаче имаме толкова добре пресъздаваща реалността геймка, в която, слава Богу, няма да се налага отново да превземате легендарната Троя.
Рим – градът на културата, цивилизацията, първите обществени бани и хиляда други изненади… Градът, основан от богоизбраните Ромул и Рем. Люлка на военното изкуство, баща на гладиаторските игри, непобедима империя, властвала над Стария континент… Годината е 270-та преди Христа. Три могъщи римски фамилии се включват в надпревара за контрола над този град-държава. И трите с желанието някой ден да погълнат опонентите си в паста на своите могъщи кохорти и да оглавят сената. Да завладеят Града. Да седнат на императорския трон.
Кампанията
за първи път в тази поредица идва в комплект с историята. Т.е. винаги е имало история – същата, която можете да намерите в учебниците, но този път вече тя си има фабула, има си и герой, а не просто компютърът да ви лепне една карта пред носа и да ви кресне: “Завладявай я за 120 хода или се омитай от тук!”. Изборът ви се свежда до една от трите римски фамилии, разселени из Италия. Самият Рим се контролира от Сената (както и в Medieval, където Ватиканът и Папата представляваха отделна фракция, с която не можехте да играете). Естествено, когато разширите империята си, можете да превземете този античен парламент и да сложите на трибуните му собствени марионетки, но поне в по-голямата част от играта ще трябва да се съобразявате с него. Това означава, че за разлика от предишните части няма да разполагате с много голям избор в самото начало. Но пък веднъж превъртели кампанията, ще се отключат още няколко фракции: Египет, Seleucid, Картаген, Партия, Галия, Германия, Британия и Гърция. От избора ви зависи стартовата позиция на вашата каста върху стратегическата карта и до известна степен – нейния маниер на водене на битки. В момента, когато успеете да завладеете 50 противници, ви провъзгласяват за император и играта свършва. Звучи лесно, нали? Но за да стигнете до тази титла, ви чака наистина епично сражение не само с вражеските войници, но с икономиката, приумиците на сената и прищявките на плебса (разбирай – селячеството).
Столицата на нашия народ
Може би някои от вас биха асоциирали икономическата част от играта и нововъведенията с Civilization и донякъде ще са прави. Докато не се сражавате, пред погледа ви се разстила стратегическата карта. На нея са изобразени всичките ви градове, както и тези на съседните провинции (само ако над тях няма Fog of war). Столицата е ядрото на империята ви и всеки един новозавладян град попада под пряко ваше управление. Провинциите вече имат не само общи бонуси (специални единици, повече морал на юнитите, тренирани в нея и т.н.), но и специфични ресурси. От една страна това са мините, които можете да строите като нормална сграда в града си, придобивайки повече динари от търговия. От друга – това са редки ресурси като вино, скъпоценности, мрамор и т.н., за които не ви трябва допълнителна структура, но при присъствието си на пазар също увеличават приходите от търговия.
Палатът на губернатора е в центъра на града. Може да пустее или да е заселен със семейството на някой от вашите генерали, обогатявайки с уменията си управлението на града. Разраствайки се от малка варварска комуна до космополитен мегаполис, градчето ви ще се сдобива постепенно с по-здрави стени, санитарни възли и бани, различни милитаристични структури, гладиаторска арена, библиотека, форум и т.н.
Постоянно трябва да следите за това как се държи
популацията на града
Плебсът е нов ресурс за серията и огромното количество пари вече не е достатъчно за ъпгрейдване на ситито. В зависимост от таксите, наложени на населението, то ще расте или намалява. Само при определени граници на популацията ще можете да разраснете административната важност на града. Но с демографския бум идват редица проблеми. Тълпата е трудна за контрол, особено когато месечно я дерете с безумни налози, когато бачка до припадък на полетата и е в достатъчни количества, за да набере смелост и да се бунтува. Гладиаторските игри и присъствието на важна особа донякъде оправят нещата, но за да избегнете въстанията и масовите безредици, е добре да поддържате постоянен гарнизон зад крепостните стени. Все пак еволюцията на мирното селячество в тълпа разярени селяндури е доста кратък период от време. Друг проблем, който може да ви се стовари на главата, е здравеопазването. Без нужните хигиенни устройства не ви мърда поне една чумичка, а няколко години (хода) болест означават да забравите за скоростното развитие на града.
Друга новост са природните бедствия. Особено в Италия ви чака редовно изригване на вулкани, на юг вилнеят болести и нашествия от скакалци, а в дълбокия север вълците и мразовитите зими провалят опитите ви за изграждане на просперираща империя.
Кохортии! Строй се!
Има много начини за постигане на европейско господство. Най-бързият винаги е била войната. А дори и да сте миролюбиво настроени, просто има моменти, в които е невъзможно да избегнете сблъсък. Не че при добро желание не можете да завладеете цял континент и по дипломатичен път, но за това – по-късно.
В общи линии военните ви изживявания са три типа – бой в открито поле, обсада/защита на крепост и морски сражения. Ако не ви се занимава, можете да накарате компютъра автоматично да разреши проблема на базата на стартовите ви армии (доста добра алтернатива за хора с по-слаби компютри, които все пак искат да изиграят играта). По този начин обаче орязвате около 70% от фъна. Защото именно в битките е чарът на цялата поредица, посветена на тоталната война. Първо, още на стратегическата карта можете да предопределелите къде и как ще са разположени войските ви на бойното поле в зависимост от позицията, от която сте атакували врага. Следва бързо надъхващо слово от генерала (ако присъства) и започва разполагането на бойните части. Правилното им позициониране спрямо врага и терена е наполовина победа.
Голяма част от юнитите имат специални умения, които могат да използват по време на битка. Копиеносците могат да образуват фаланги (първите три редици поставят копията си под формата на ветрило, сочещо към врага), стрелците и катапултите – да изстрелват огнени заряди (доста по-неточни, но тройно по-унищожителни), кавалерията – да се групира в кръг около или пред врага. Легиноерите пък се престрояват във формация тип “Костенурка”, ставайки неуязвими за стрелци. Изборът е огромен и ще ви трябва доста практика, за да се научите да контролирате добре войските си.
Под ваше командване ще попаднат стрелци, копиеносци, кавалерия и пехота. Всяка присъства в лек и тежък вариант, всяка със собствените си уникални характеристики за атака, защита и морал.
Моралът
играе огромна роля на бойното поле. При сблъсък на две равностойни армии, тази с дори една точка повече надъханост ще обърне врага в бяг. А силно мотивирани войски могат да отблъснат и многократно превъзхождащ ги противник. Освен морала по време на бой ще трябва да следите и нивото на умора на солдатите си. Ако се чувстват скапани, те не само че няма да могат да се впускат във вихрена атака, но и ще падат по-лесно в открити сблъсъци. Постоянно ще ви се налага да маневрирате и атакувате по фланговете, да организирате малки капани на врага и в същото време – да внимавате сами да не попадате в такива.
Доста дразнещо в предишните серии беше, че често ветерански подразделения, осакатени от предната епична битка само стояха за украса на картата. Сега вече можете да попълвате редиците им с нови свежи попълнения и отново да ги вкарате в боя, позволявайки ви да създадете наистина непобедими бойни машини. Също така, ако в града, в който сте ги сложили, има по-високо ниво на военната технология, можете да ъпгрейднете оръжията им по същата процедура. Това пък няма да ви принуждава да концентрирате в няколко града цялата си военна индустрия. Така, докато едно селище бълва качествени единици, друго се грижи за тяхното ъпгрейдване и строеж на флота, например.
Обсадата на крепост или нейната защита е съвсем друга бира. Вече можете да нареждате стрелци по бойниците, а ако врагът стигне до вратите, ще бъде залят с горещо масло. Освен това на картата са изобразени не само стените и фортът, а и целият град. По тесните улички е невъзможно да се спазва каквато и да е бойна формация. Освен стандартните катапулти към обсадните машини са добавени кули и стълби, с които щурмувате стените, като в първите можете да прикривате войските си и тарани за портите. Не е задължително да избиете всичко все пак – ако задържите за известно време агората, градът става ваш.
Слонници и други…
Не се впуснах в описание на стандартните легионерски войски заради малкото място, с което разполагам, но не мога да не се спра на някои от по-любопитните юнити. Бойните кучета са нещо доста нестандартно за излизалите до момента стратегии. Тук те са смазваща сила: чувате едно мощно, бойно “АФ” и след малко вражата войска е залята от черна, хапеща и скимтяща сган. В същото време в нея се врязват бойни слонове, разхвърлящи в устрема си всичко, попаднало им на пътя, оставяйки просека от проснати тела. Малко преди да стигнат до основната ви армия, от нея изскачат прасета: най-обикновени грухчовци без броня или мутации, но достатъчни, за да обърнат слонниците в галоп – право към собствената им пехота. В същото време се спуска леката ви кавалерия, прескача копиеносците и се врязва в гръб на вражите стрелци. Генералът-лошковец пада сразен и битката приключва. Легионът побеждава!
Но битките не са единственият път към тоталната доминация. Ако не можете да победите някого, преспокойно можете да се опитате да го купите. Докато империята ви е икономически стабилна, присъединяването на нови области към нея е само въпрос на пълна хазна и един-два дипломата. Това е доста полезно в по-късните етапи на експанзията ви, когато е по-добре да избегнете откриването на трети или дори пети фронт за бойни действия. Така че със силата на златото или на римското оръжие – изборът е изцяло ваш.
Око-глез
Минавайки към графата “графика”, трябва да се отбележи, че тя е на две нива. Стратегическата карта вече е в три измерения, фигурките по нея са анимирани (убийствена е визуализацията на убиеца – як младеж с голяма тояга и пирони в единия й край), можете и да си зуумвате.
Истината обаче е на бойното поле. Единиците са невероятно моделирани, движенията им са напълно реалистични, а на най-високо ниво на детайлност можете да забележите дори всяка отделна люспичка от броните им. Същото важи и за ефектите – пушилката, вдигната от галопиращата кавалерия, димът от запалените тела, изсипващото се врящо олио – всичко изглежда напълно реалистично (доколкото съм виждал такива неща на живо :)) и доста красиво.
Но най-впечатляващи си остават анимациите на самото сражение. Разхвърчаващите се във всички посоки фаланги при щурм на слонове, бойните маневри и престрояванията, падащите щитове, ваденето на оръжието – всичко това са неща, които доста трудно писват. Е, ще ви трябва малко повечко RAM-памет в щайгата, но 512 са добра цифра за гладка игра с всичко на макс.
Същите суперлативи могат да се кажат и за аудиото – всичко е перфектно озвучено с изключение на фоновите музики, които не са много на брой и бързо писват…
Автор: Георги Панайотов