by PC Mania
Нетипично е за horror-adventure жанра действието да се развива в миналото. Обикновено авторите се опитват да ни плашат с едно далечно мрачно бъдеще, където светът е студен, неприветлив, обкован в метал. Но Curse: The Eye Of Isis ни предлага приятна изненада – действието се развива през XIX век. Обстановката обаче отново е подходящо зловеща. Минавате през лондонската канализация, за да стигнете до гарата. По-късно се промъквате на лодка до Египет, преследвайки ключовия артефакт в приключението. Минавате през вражески форт, където се сблъсквате с пустинна буря, а в самия край на играта стигате до пирамидите.
Разнообразното ви приключение обаче започва в опустял британски музей. Крадци, изкушили се да отмъкнат древна египетска статуетка, известна като Окото на Изида, пробуждат древно проклятие. То превзема телата на жалките човешки същества, дръзнали да обидят боговете, и ги превръща в кръвожадни чудовища. В хода на приключението ще се срещнете с три типа противници. Това са обладаните от проклятието герои, пробудилите се за отмъщение мумии и най-оригиналните – предмети, които, задвижвани от проклятието, могат да сериозно да застрашат живота ви. Също така има и не толкова оригинални врагове – простосмъртни алчни хорица, изпратени от колекционер на рядко срещани предмети на изкуството, който планира открадването на статуетката от самото начало на играта.
Малко смешно обаче е хрумването на авторите да изпратят нашия хилавичък смелчага да изтръгва проклятието на Изида от сърцата на покосените трупове на пазачите, отново отворили очи за мъст, с… дървена полицейска палка. Явно са открили слабо известния научен факт, че само при три удара с малката тоягоподобна млатилка можете да утрепете същество, направлявано от божествено проклятие. За няколко секунди страшните хриптящи звуци на гадовете затихват, те кротко се строполяват на земята отново и заспиват като бебчета. За щастие в арсенала си имате и други оръжия, с които се сдобивате по-късно – огнестрелни, огнехвъргачка, минохвъргачка (явно авторите са фенове на всички видове “хвъргачки”.
Плюсове и минуси
В контраст с малките недомислия като епичните битки с дървената палка, има някои много добри акълоизкарващи попадения. Гръмотевици порят тишината. Неочаквано зад вас се хлопват врати или тихичко изскърцват несмазани панти. Когато отключвате поредната тежка порта, която издава изнервящ скърцащ звук, влизате в малко помещение, обляно в мека светлина. Един от пазачите в музея пише някакъв документ и небрежно говори с вас няколко секунди. Изведнъж забелязвате неестествено сивкавия оттенък на кожата му. Той рязко се обръща. Очите му горят. Нелицеприятна дупка зее в тялото му. Сърцето му, обгърнато в мистично сияние, злокобно тупти, оголено от плът. Но не се бойте! Вие знаете процедурата. Ще го халосате три пъти по дебелата кратуна с малкото парче дърво, и готово. 😉
Да се върнем пак към лошите черти на играта. Позицията на камерата, която авторите обявяват за революционна, всъщност е ужасна. През повечето време гледате лицето на главния герой и това, което се случва зад него. Чувствах се адски тъпо да ходя напред, без да виждам накъде отивам. Още по-тъпо става, когато някой ви нападне. Добре, че поне се разбира по звука, защото изпаднах в такава ситуация, че не виждах противника си, а той просто стоеше пред мен.
Гадно е замислена и save опцията. Можете да запаметявате играта си, само когато срещнете приятеля си Абдул (по неясна за мен логика). За сметка на това обаче можете, като мен, да се връщате от време на време при него, което е досадно, но помага. Можете да правите save, колкото пъти си искате на мястото, където е той. Добро попадение е обаче това, че когато го срещнете, можете да му предадете някои от своите предмети, които той може или да съхранява за вас, или да даде на другия играем герой – Виктория. Така например има предмети, които комбинирате и едната част намира Виктория, а другата Дариен (както всъщност се казва нашия главен герой). Не ми хареса обаче това, че когато Дариен се сблъсква с жълтеникавите облачета дим, които онагледяват проклятието, те го “заразяват” и след известно време той просто умира. Недомислие е, защото то не убива другите герои, а ги “зомбира”. Може би обаче на телцето на Дариен не му е писано да бъде обладано от злите сили, защото е твърде хилаво и Изида не иска да прахосва миризливите облачета проклятие за него. Вероятно би умрял още при първия удар с някой дървен премет, не би удържал и до три :)…
Lara Croft, Indiana Jones…Къде е мястото на Darien?
Не ми допадна и това, че Дариен е много слабо подвижен. При очевидното изкопиране на някои елементи от Tomb Raider (TR) създателите са можели поне да откраднат и това. Главният герой дори не може да скача, което неприятно ограничава геймплея. За сметка на това обаче екипът единодушно е гласувал за дословното открадване на inventory-системата, която бе уникална за по-старите TR-и (използвана до третата част на поредицата).
Тук обаче авторите са направили по-реалистични сенки от тези в TR. Но пък, за да създадат атмосфера, са заложили на толкова тъмна обстановка, че рядко се среща светлинен източник, който да покаже колко хубави сенки са създали.
За разлика от TR 6, който авторите очевидно също са попрегледали обстойно, търсейки идеи, тук е разменена ролята на мъжкия и женския персонаж. Виктория (младата ви приятелка египтоложка), притежава ясновидски способности (подобно на Къртис от TR6). Дариен пък е син на египтолог, който е починал (а Лара – на изследовател). Нашето момче обаче е инженер, но както се обяснява в официалния сайт на играта “лесно се научава да бъде боец и да използва смъртоносни оръжия” (че как иначе – нали започна обучението си със “смъртоносната” дървена палка).
Освен бой, авторите напомнят, че играта включва и пъзели. Е, те също са различни от тези в TR – трудността им е понижена. При един от тях Дариен влиза в зала, където има статуетка. Когато я вземе, вратата се хлопва зад гърба му и не може да излезе. Щом я върне на мястото й обаче, отново се отваря. Просто трябва да подпрете вратата и тогава да отмъкнете статуетката.
Както забелязахте, Curse: The Eye Of Isis има много плюсове и минуси. Ако харесвате този жанр, съм сигурна, че ще ви допадне, защото с местата, които посещавате, поне мъничко се различава от другите подобни игри… А и къде другаде ще ви падне да требите зомбирани полицаи, които са на три шамара живот? 😉
Автор: Лили Стоилова