Quake III: Team Arena

Quake като явление не се нуждае от някакво специално представяне. Дори най-големите противници на триизмерните екшъни знаят за какво става дума. Затова прескачаме интрото и поглеждаме направо към интересната част.

Интересната част, ако трябва да съм откровен, бих могъл да я събера и изплюя набързо в няколко сбити реда. Така обаче рискувам да си навлека гнева на орди фанатизирани квакери (както казват в по-източните части на страната ни :-)), които вероятно ще задръстят пощата на редакцията с бомбени заплахи, написани с изрязани вестникарски букви…

Стоп, стой, задръж! Нищо лошо не съм казал още. 🙂 Аз също не пропускам да начупя краката на някой колега, макар и на Quake II. Като изключим, че не успя да се разбере добре с Matrox-a ми и гръмна няколко пъти, самата игра си е абсолютно ok. Ако си обичате познатата Quake III Arena (Q3A), няма да се разочаровате от новите team-подобрения. Или поне не би трябвало…

Quake III: Team Arena (Q3TA) се води expansion pack за Q3A и по думите на хората от ID е резултат от коментарите и забележките на геймърите. Ако съдим по името, явно въпросните загрижени играчи са се оплаквали най-много от липсата на читава опция за отборна (team) игра. Като се замисли човек напоследък подобен тип сражения са най-популярният инструмент за multiplayer-забавления. В този смисъл Q3TA не предлага нещо кой знае колко качествено ново като геймплей, а по-скоро представлява

едно подобрение в досегашния стил на игра

с цел удоволствието от мрежовата битка да стане още по-голямо.
Възможните режими на игра в Q3TA са четири, един от друг по-прости като замисъл. Някои от тях вече сме виждали не един и два пъти.

а) Capture the flag – трябва да достигнете до противниковата база, да отмъкнете оттам знамето на врага и да се върнете при своя собствен флаг. Ако ви пръснат черепа по пътя, флагът остава да се търкаля край трупа на доскорощния му притежател, докато някой не го докопа. Окаже ли се, че някой от противниковите злодеи отмъкне наш’то знаме преди да донесем чуждото в къщи (т.е. в базата), номерът няма да мине. Първо вие или някои от вашите съотборници ще трябва да свети маслото на пакостника и да прибере откраднатото.

b) Single flag – почти като горния режим. Разликата е, че знамето е едно, стои по средата на арената и чака някой да си го прибере. То трябва да се занесе до стартовата позиция на отбора – сиреч до базата. Трябва да внимаваме да не се спънем по пътя, че със сигурност някой ще ни помогне да нацелим с глава най-острия ръб в околността :-).

c) Overload – На най-опасното място от арената, сиреч в противниковата база, се намира един череп. Той е ключът към отбелязване на точки в този вид игра. Целта е да му напълним кочината с олово, ракети или каквото там ни се намира под ръка и да я разпилеем на милион малки парчета. Само с един пълнител обаче няма да постигнем желаното, защото проклетят череп по незнайна причина е доста упорит и се регенерира със скорост 15 единици в секунда. А и типовете от другия отбор няма да се оставят да се упражнявате в точна стрелба по тяхното мило черепче.

d) Haverster – Черепите и тук отново играят ключова роля. За да се спечели точка, трябва да се случат няколко последователни събития. Когато който и да е играч предаде богу дух, в центъра на арената се появява черепче с цвета на отбора, към когото той принадлежи. За да отбележи точка, някой противник на покойника трябва да мине наоколо и да прибере урожая. Държейки завоюваното под мишница като някоя диня, въпросният играч трябва да достигне до противниковата база, където си получава наградата. Смъртта на играча води до моментална загуба на всички черепи, които той носи в момента на фаталната среща.

Сега вече е ясно кой за какво се бори. Нека видим с какви средства може да се постигне победата. По принцип не съм фен на детайлния преглед на бойното оборудване. Всички 3D-клонинги предлагат приблизително еднакви пушки, които малко се различават като идея и приложение. Раздувките около тях са си чиста проба разтягане на локуми. Тук все пак има някои интересни хрумвания, които следва да се отбележат.
Освен познатите оръжия, в

Q3:TA се появява тлъст chain gun

една много любезна минохвъргачка и готиното оръжие с пироните, което незнайно защо се загуби някъде из епизодите. Минохвъргачката заслужава малко повече внимание. Нещата, които изстрелва, залепват по стени, тавани и въобще по всякакви плоскости. Зарядите усещат, когато някой кофти тип минава край тях, и точно тогава гърмят със страшна сила. Играчът пак започва мисията с лека картечница, което трябва да ви подсеща за каква касапница всъщност става дума след като патакламата се развихри с пълна сила.

Освен на оръжията ще трябва да свикнете и на един набор от powerup-и, които се въргалят тук-таме и в дадени слуачи се оказват неимоверно полезни. Делят се най-общо на два вида –

полезни предмети и powerup-и

увеличаващи възможностите. Красноречив представител на първите е kamikadze (името говори само за себе си), с който можете да пометете всички врагове в огромен радиус. Във втората категория попадат стимулиращи екстри като scout (което подобрява скоростта на движение), guard (напомпва кръвта на играча до 200 точки) и т.н. Тези powerup-и остават активни до края на жизнения цикъл на героя. Те винаги могат да бъдат разпознати по цвета на лентата, която започва да обикаля около играча, който ги е взел.

ID-типовете са подготвили и дузина нови нива, по които да се понесе ехото от счупени кости и кипенето на вряща кръв. За човек, незапознат с идеологията на Quake, това може да се стори малко, но в действителност изработката на дори едно добро multiplayer ниво не е шега работа. Проблем преди беше малко трудното разпознаване на съотборниците. Затова също е помислено – може да изберете отделно глава и тяло за модела на героя си. Смея да твърдя обаче, че и мъжките, и женските модели изглеждат малко комично заради

извратеното псевдо-гладиаторско облекло

в което са облечени.

Определено хитро хрумване е възможността да наредите и аранжирате по собствено усмотрение информационните елементи (тези цифри, които ви казват колко патрона остават в пушката и дали следващата близка среща с ракета ще е фатална). Предвиден е и кратък набор от бързи, точно определени заповеди, които лидерът на отбора подава към колегите си – ботове или играчи от плът и кръв. Когато получите команда, може да изберете дали да я потвърдите или отхвърлите. Независимо от това какво решите, останалите от отбора веднага ще разберат за какво става дума по статуса на героя. По тази схема може да се постигне доста реалистична бойно-полева обстановка…

ID си дават ясна представа, че името Quake вече е нещо като запазена марка в геймърските среди и хич не се срамуват да изкарват продължение след продължение. Много чудно обаче как ще са разположени римските цифри в номера на поредното продължение на играта. Първият Quake си нямаше пирони, вторият беше с два, третия го знаете как се пише… Е да, ама идеята вече почна малко да се изчерпва и е крайно време Джон Кармак и компания да се усетят, пък ако ще само да сменят името поне.

Автор: Георги Пенков