by PC Mania
Дано да греша, но ми се струва, че първият Medal of Honor (MOH) остана абсолютно незабелязан. Язък, дето се вика на чист български. Готов съм да споря с всеки, че МОН беше най-добрият FPS за Playstation, независимо от наистина забележителната версия на Quake 2. Защото нито Q2, нито Alien Resurrection, да речем, не могат да се мерят с дълбочината на Medal of Honor.
В тази самостоятелна игра (а не допълнение, както би могло да се предположи от името) на нас се пада ролята на Манон – млада френска… хм, партизанка, т.е. членка на Съпротивата… И това май прозвуча глупаво. Добре де, сигурен съм, че схванахте идеята. Та Манон трябва да се превърне от обикновена френска селянка в супер агент от OSS, каквото и да означава това съкращение. Нека тонът ми не ви подвежда. Всичко в Underground e абсолютно насериозно и дори леко патетично, точно както подобава на една история за герои от Втората световна война.
Менюто, от което ще стартирате всяка нова мисия, е „разположено“ в мазето на френска фурна за хляб. Което не значи, че ще ви се наложи да се сражавате с франзела в ръка. Оръжия в МОН дал господ, но затова по-късно. И тъй, както вече казах, действието започва във Франция и не след дълго се прехвърля на други екзотични места, като Мароко, Германия, Гърция и прочее. Финалът е отново във Франция и то не къде да е, а на пъпа на Париж. Общо това прави 24 нива!
Майтапът настрана – Underground е наистина велика игра. В случай, че не знаете нищо за първата част, ще ви прехвърля набързо няколко от интригуващите детайли. На първо място – двете части на МОН бяха и си остават единствените засега FPS игри за Playstation, които отчитат зоните на поражение. Ще рече, че има значение дали ще улучите противниците си в краката, в трупа, в ръцете, или… БИНГО! – между очите. При изстрел от последния тип съответният нацист отлита право на оня свят и най-вероятно директно в пъкъла. Освен ако не сте го уцелили в каската. Сериозно, в такъв случай куршумът рикушира, а нацистът хуква да се крие, за да се пробва на свой ред да уцели „бинго“.
И като си говорим за интелигентни противници, какво ще кажете за това – когато хвърлите граната прекалено близо до някой от фрицовете, той притичва, грабва я и ви я хвърля обратно! Освен това, когато ви надушат, въпросните „фрицове“ не тръгват срещу вас по системата на Бате Рамбо, ами както му е редът хукват да се скрият или просто залягат, за да намалят шансовете ви до минимум. И още куп други неща от този сорт, които ви оставям да откриете сами.
За тези, които все пак са играли Medal of Honor, ще кажа като начало, че в общи линии малко неща са се променили от първата част насам. И слава богу – защо да се пипа нещо, което и без друго беше на ръба на съвършенството? И все пак нови елементи има. Като начало шест нови оръжия са прибавени към и бездруго разнообразния MOH-арсенал, предимно немско производство. Не, няма да ви ги изброя. Ще спомена само любимия си арбалетен пистолет – безшумен и смъртоносен. Има, естествено, и нови противници, като измежду най-интересните са моторите с кошове и танковете, чийто отстрелване с гранатомет е истинско удоволствие, но едновременно с това и доста рисковано занятие. О, да, за малко да забравя и новата система, кръстена „buddy AI“, която ви позволява да ръководите още някого освен Манон по време на битка.
Мисиите са още по-завладяващи от тези в първата част. Макар играта да е чистокръвен FPS, усещането за приключение си остава от първия до последния миг и заради автентичността на „декорите“, както и невероятния саундтрак. И тъй за мисиите – много от тях ще изискват от вас не само добри рефлекси и сигурен мерник, но и тактическо мислене, промъкване и изобретателност. Все пак не бива да забравяме, че сте в тила на врага, нали? Между другото в много от нивата (ако не и във всяко от тях) са предвидени алтернативни решения. Може би пак тук му е мястото да спомена, че в Underground ще можете да разрушавате сгради и да използвате руините им като прикритие.
Мултиплейърът е на разделен екран и е може би единственият аспект от играта, който ме остави със смесени чувства. Той не включва някакви специални режими, а залага изключително на deathmatch-а, като на вас се предоставя да изберете дали ще играете за ограничено време, до определен брой фрагове и т.н. Не че срещнах някаква кой знае каква издънка, но като цяло останах с усещането, че нещо липсва. Така или иначе, нама защо да се лъжем – мултиплейърът на разделен екран е измъчена работа, особено на 14-инчов телевизор. Затова наблегнете на сингълплейър историята и определено няма да останете разочаровани. И ако играта ви се стори поне на половина толкова добра, колкото ми се видя на мен, не забравяйте, че има и първа част.
Автор: Ивелин Иванов