by PC ManiaЗащо се случва това? Преди години всичко на геймърския небосклон беше ясно и спокойно. Имаше не повече от 20 игри взети заедно. Всеки знаеше кои от тях са хубави и кои по-скапани. Нещата бяха под контрол.
Дойде обаче епохата на Интернет. Дойде времето на супербързите процесори, на многоцветната и реалистична графика, на 3D. Хиляди компютърни игри започнаха да излизат всяка година. Геймърите не са това, което бяха – момчетии с дебели лупи и рахитясали кости. Да се назовеш “геймър” в наши дни вече носи престиж. Но в геймърското ежедневие вече се случват и не много приятни неща – вече все по често могат да те подлъжат с някакъв нов боклук… Защо постоянно на пазара излизат недомислени и недоизпипани неща, които смеят да се назоват игри? Защо въпросните дивотии продължават да замърсяват и задръстват нашите твърди дискове? Защо изобщо някой плаща на некадърните им програмисти?!
Задавам си тези въпроси от няколко дни. Причината за това не е в личния ми стремеж да намеря правдата или закъснял юношески порив срещу “системата”. Работата ми изисква давам обективно мнение и да ви представям най-новите игрички. Този път обаче ще си позволя едно СУБЕКТИВНО разглеждане на поредната недомислица, пръкнала се на пазара и чиято нещастна жертва станах аз – играта “The Untouchable”.
Игра с претенции да бъде
нещо като нов “Mortal Combat”
Игра с претенции за зашеметяваща графика и убийствен “фотореализъм”. Какво да кажем за изключителното разнообразие от персонажи?! Но по реда на номерата…
При стартирането има едно единствено хубаво нещо, но удоволствието се изчерпва за броени минути. Става въпрос за саундтрака. В него са взели участие едни от най-великите изпълнители в електронната музика като Juno Reactor или Future Sound of London, но… парчетата са с такова скапано качество, че в крайна сметка е все тази дали пее Кичка Бодурова или свири Juno. Като цяло звукът на играта не може да ви предложи абсолютно нищо като изживяване. Бих казал, че специални аудиоефекти направо липсват.
Дълго се чудех как точно да опиша графиката, но не мога да стигна до смислена характеристика. Затова ще говоря с факти. След като дълго време сте дезархивирали сложния и комплексен “графичен фойерверк”, с досада забелязвате, че фонът на боевете е гнусен битмап с зашеметяваща резолюция от 320×200. Следващата изненада са самите бойци – това са филмирани истински хора, чийто битмап-изображения са “налепени” по компютърно симулираните модели. Доста спорно е дали въпросните екшън-герои изглеждат нормално или не. Енджинът на играта успешно може да се конкурира с Streetfighter – невероятната игра от 1993(!). За 2000-та година обаче това е смехотворно – изцяло 2D-графика, векторно скалиране нагоре и надолу и тем подобни работи от каменната епоха на компютрите….
За геймплея, ако имаме предвид поговорката “Или добро, или нищо”, няма да кажем нищо. Ще ви спомена само, че играта се превърта за 10 минути. Героите би трябвало да имат различни удари, но на практика няма особено значение с кого от всичките се биете. Така че изборът си е лично ваш. Бойците са 19 и изглеждат като да са членове на
микс-клуб “Спартакус”. Един от тях – явно
най-главният убийствено прилича на Фреди Меркюри
Ще прибавя само, че най-ефективният начин да победиш противника си е да му вкараш един шут между краката. Пък и как сладко казва “Ау-y-y”… За цвят има и една амазонка, но тя е по-скоро някаква грешка на създателите в тази “мъжка” игра!…
Няма да казвам нищо в заключение. Продължавам да се чудя и да се питам защо се случва това. Тази игра не заслужава вниманието ви, по-добре си пуснете добрия стар Mortal Combat! Може и първата му част…
Автор: Александър Бойчев