Starship Troopers

Гледали ли сте филма Starship Troopers (бяха го превели като “Звездни Рейнджъри”)? Ако не сте, намерете си го и го гледайте. Това е доста добър научно-фантастичен екшън, гарниран с добра доза хумор. Първоначално играта Starship Troopers трябваше също да екшън и то триизмерен, разбира се, който да излезе малко след премиерата на филма. Но минаха години, а от играта нямаше ни вест, ни кост. И ето че сега внезапно, без каквото и да е предупреждение и при това от друг производител, се появява Starship Troopers, но вече като стратегия в реално време. Като цяло игрите, правени по филми, не са много сполучливи. За щастие в случая имаме едно изключение. За тези, които не гледали филма (или чели книгата-първоизточник, на Робърт Хайлайн), ще обобщя с няколко думи основната интрига…

2369 година е. Човечеството (каква изненада) обявява война на жестока извънземна раса. Този път враговете не са хуманоиди или малки зелени (или сиви) човечета, а…

бобулечки, наречени “аракниди”

През дългите години на технологичен прогрес хората са си изградили стоманено самочувствие. Това е и причината първата атака срещу планетата-дом на насекомите – Клендату – да се окаже пълен провал. Хората дават над 300 000 жертви през първите няколко часа на инвазията. Следва контраатака на аракнидите. Бойните фронтове се разгръщат в няколко звездни системи и човечеството започва да губи колония след колония. В играта вие поемате ролята на млад лейтенант, който току-що е завършил академията на елитните пехотински части MI (Mobile Inflantry). На него се пада решаващата роля в бойните действия.
От BlueTongue не са се придържали плътно към традициите на жанра RTS.
В Starship Troopers ще срещнете и много тактически елементи, и характерни белези на ролева игра. Едно от първите неща, които правят впечатление, е, че не трябва да строите сгради. Единствените ресурси, с които ще трябва да се съобразявате, са живата сила и амунициите.
Тренировъчните мисии (четири на брой) са представени като изпити в академията на MI. В тях се запознавате с интерфейса на играта и управлението на вашата войска. Съветвам ви да обърнете сериозно внимание на подготвителните задачи.

За самия интерфейс мога да кажа само добри думи. Свиква се лесно и можете да го научите за не повече от десет минути. Има клавиши за всички команди. Подредени са добре и не е нужно да си разчеквате пръстите, за да играете нормално.

Можете да изведете на бойното поле до 21 души, разделени на три отряда.

Вашият герой е командир

на първия отряд и задължително присъства във всяка мисия. Със 100-процентова сигурност мога да ви кажа, че неговата смърт води до провал на мисията. Всеки пълен отряд се състои от командир, пет войника и специалист. Специалистите са медик, полеви инженер, разузнавач и експерт по психовойна. Последният е почти задължителен за по-късните мисии, защото част от уменията му са откриването на невидими буболечки, както и намирането на членестоноги, които се крият под земята. В играта ще намерите абсолютно всичко, присъстващо и във филма. За всеобщо щастие авторите не са се ограничили дотук и са добавили много вида нови буболечки, както и по-сериозен арсенал за пехотинците.

Преди всяка мисия ще получавате доста задоволителен брифинг, който ще ви разясни защо се хвърляте в самоубийствена операция. Можете да видите и спътникова карта на района, както и кратко описание на инсектите, с които ще имате възможността да се запознаете по-отблизо (а може би и отвътре) при изпълнение на задачата. След това ще трябва да сформирате ударна група измежду наличните “нетърпеливи” кандидати. После избирате въоръжението на всеки боец. Един войник може да носи до две оръжия, два предмета (бинокъл, система за прицелване, нервнопаралитичен газ…) и евентуално броня. Броните са три типа (command, scout, maruder) като всеки от тях е с по три подкласа. Бронираните войници са по-издръжливи, а някои могат и да летят на кратки разстояния.

По-високите класове “командна” броня могат да генерират и защитно енергийно поле за целия отряд. Предимството на воините без защитно облекло обаче е, че могат да използват различните отбранителни съоръжения и установки в укрепленията на хората.

Мисиите са доста разнообразни и броят им е около двадесет. Варират от стандартните

“избий всичко с повече от два крака”

и ескортиране до гасене на пожари. Имайте предвид, че един от девизите на вашите пехотинци е “Всички се прибират у дома”. Постарайте се да го спазвате и включете поне един медик в отряда си! Полевият инженер също ще ви е полезен, защото може да ремонтира повредени брони.

Освен потупване по рамото след всяка мисия заслужилите получават медали и евентуално повишение в ранг. Можете да си направите и ъпгрейд на наличната екипировка, както и да видите колко боен опит са натрупали воините ви. Колкото по-опитни стават вашите подчинени и колкото по-висок е рангът им, толкова по-добра техника могат да използват. В хода на действието пехотинците покачват и показателите си – сила, точност, обхват, здраве, бързина, психически способности и броня. Това допълнително ви стимулира да не оставяте ветераните си за храна на озверелите бръмбари.

От BlueTongue наистина са успели да претворят едно към едно атмосферата на филма. Това не се дължи само на факта, че първите шест мисии следват почти стриктно сценария на “Звездни рейнджъри”. Озвучението също е прекрасно. Музиката е симфонична и пасва страхотно на обстановката. Някои от репликите на пехотинците също са взети направо от филма. Играта поддържа триизмерен звук и при наличието на съответната аудиокарта ще можете да чувате дори буболечките, които се опитват да се промъкнат зад гърба ви.

Графиката на Starship Troopers е наслада за окото. Движенията на насекомите изглеждат досущ като на големия екран. Гледката на огромното количество гигантски буболечки, които изскачат от няколко подземни тунела, многократно ще ви хвърля в паника. Всъщност най-често това е и причината за

драматизма в Starship Troopers

не знаете какво ще е количеството на гадините, срещу които са изправени вашите герои.

Ако играта има някакъв недостатък, това е липсата на кооперативен мултиплейър. Всъщност няма какъвто и да е мултиплейър. От друга страна Starship Troopers изобщо не е подходяща за преиграване, защото действието, макар и изключително увлекателно, е абсолютно праволинейно.

Ако играта в мрежа не е най-важното нещо за вас и предпочитате добрата история и завладяващия геймплей, със сигурност няма да съжалявате за времето, отделено на Starship Troopers. А който иска по-реалистичен екшън с буболечки, да си намери някой тежък чехъл и да зачака нощните обитатели на своята кухня…:-)

Автор: Борис Цветков