Някои от вас сигурно си спомнят далечната 1982 г. Тогава песента на Майкъл Джексън “Thriller” прави едноименния албум най-продавания в историята на музиката. Лично аз не си я спомням, защото просто не съм била родена :-). Вероятно и някои от вас също не са били родени, но са наясно за какво става дума. Очевидно и специалистите от Capcom си спомнят много добре този клип, който превърна парчето в хит. Новата им игра от серията Resident Evil е живото доказателство за това. Защо ли идеята за купища полуразпаднали се мъртъвци, пъплещи из призрачно градче, е толкова често експлоатирана? Вероятно защото, както много от майсторите на horror-жанра твърдят, “хората просто обичат да се страхуват”…
Явно това е и най-оригиналният начин за плашене, който се е пръкнал в главите на създателите на Nemesis, третата част от поредицата. Остава въпросът дали игричката наистина ще ви накара да усетите ледени тръпки по тила. Ако сте гледали филма “Американски върколак в Лондон” или въпросния видеоклип на Джако (и двете продукт на режисьора Джон Ландис), най-вероятно ефектът ще е нулев. Стилът на третия Resident Evil е много добър, но тотално изкопиран. Все пак да не задълбаваме на тема оригиналност и плагиатство. Играта няма претенциите да ви предложи нещо ново. В интервю Shinji Mikami (създател на RE) подчертава, че тази част от поредицата е предназначена предимно за истинските фенове.
Атмосферата на играта е много добре пресъздадена. На места
наистина има стряскащи моменти
За съжаление, сред тях не е сцената, в която някое зомби десет минути се бори с вратата на стара кола, докато излезе. Просто опитите му да ви изплаши са жалки и предизвикват само снизхождение. Графиката не е нищо особено :-(. Не, не че е лоша, но не изпъква с нищо. Най-големият минус обаче е това, че може да правите save само на определени места. Просто е адски тъпо да преигравате едно и също ниво по сто пъти.
Май текстът взе да приема много песимистичен оттенък… А Biohazard, както се нарича японската версия на играта, не го заслужава. Не мога да пропусна, че музиката и звуковите ефекти са адски впечатлващи. Наистина има нещо влудяващо в свистенето на вятъра, крясъка на птиците и скърцащите врати. Дори моментите, когато е тихо, ви карат да тръпнете в очакване на неизвестното и са си съвсем на място…
И все пак Resident Evil 3 си е психария и това е. Човешки крясъци разцепват тишината. Нашата главна героиня Джил постоянно се опитва да спаси някой нещастник от лапите на пълчища зомбита. Но не би. Колкото и да се силите, можете само да се полюбувате на оживелите мъртъвци, които късат парчета месо от прясно приготвената си закуска… Надявам се добихте обща представа за града Raccoon. Паника обзема жителите. Един по един те губят близките си, а накрая и собствения си живот. Хората се заключват по домовете си и не смеят да си покажат носовете навън. Но какво спасение очакват? Никой няма да им помогне. Тази безнадеждност мотивира Джил Велънтайн да върви напред и да се бори за собственото си оцеляване. Тя вижда, че липсата на сила просто погубва всички останали. Нещото, което ме изненада приятно в тази игра, е, че главната героиня е адски естествена. Целта й не е да се жертва за благото на народа си или пък да спаси света. Тя се изправя срещу злото, тласкана само от инстинкта си за самосъхранение. В главата и има една единствена мисъл – да избяга от Raccoon!
Но за какво точно става дума?
Историята е тясно свързана със сюжета на Resident Evil 2. Компанията Umbrella изпуска от контрол смъртоносния G-вирус. Той превзема телата на живите си и ги превръща в зомбита. Пламва епидемия и всеки, изправил се срещу труповете, се присъединява към армията от стенещи гадини. Но те не са най-страшното. Гответе се за момента, когато ще застанете лице в лице със съществото Nemesis. Ще се срещнете с него няколко пъти по време на игра. Той е и финалният бос. Интересен обрат в историята настъпва, когато нашето момиче също се заразява и агентът Карлос, който е изпратен да измъкне оцелелите, трябва да я спаси. За целта поемате неговото управление за малко.
Противниците ви са десетина вида мъртъвци, както и някои гадини от предните части на Resident Evil. Изкуственият им интелект е на прилично ниво. Новото е, че те вече могат да се правят на умрели (като че ли не са :-)) и да ви нападат от засада. Ако сте застреляли зомби, но не сте му вкарали нужното количество олово, то продължава да се влачи. Ако ви докопа, жална ви майка… Омаломощените трупове падат и тогава е удобният момент да ги довършите. В този момент телата на мъртвите се разтрисат от конвулсии и точно тогава просто трябва ги направите на решето.
Като цяло действията, които извършвате, са ограничени
– вървите, бягате, стреляте и събирате артефакти. Разполагате предимно с няколко вида пушкала и аптечки, с които да възстановявате здравето си. Има и предмети, предназначени за специални пъзели. Кофти е, че предметите, които трябва да вземете или използвате, си личат от сто километра :-(. Те стоят като залепени и просто е невъзможно да ги пропуснете. Явно японците от Cаpcom се съмняват в интелигентността на геймъра. Не само че нямате възможността да откриете предмета сам, но и получавате запитване дали го искате, когато го вземете. Когато го приберете, следва потвърждение, че той е у вас. Друго, което ме издразни в инвентара, е, че можете да носите само осем предмета. Някои сигурно ще протестират, че наистина количеството на нещата, които можете да държите в себе си, е ограничено. Те обаче няма да са прави, защото ограничението не е съобразено с теглото или обема на даден предмет. За сметка на това в хода на действието Джил може да носи осем вида облекло.
Радва ме това, че създателите на играта са си направили труда да съобразят движенията на героинята с физическото й състояние. Ако е ранена, Джил става по-бавна и се превръща в по-лесна жертва за заобикалящите я полуразложени “доброжелатели”. Освен това не може да тича като хората и започва да държи ръката си… Абе направо си е загинала!
И все пак Resident Evil далеч не е най-ужасяващата игра, с която съм се сблъсквала. Заслужава си да я поиграете, ако сте фен на жанра… Така че, ако имате слабо сърце, заредете се с индустриално количество валериан, преди да заседнете пред компютъра :-).
Автор: Лили Стоилова