by PC Mania
Аман от американски патриотизъм… Когато за първи път си пуснах тази игра първото ми усещане беше, че трябва да запея щатския национален химн с ръка на сърцето или най-малкото да изпъча гърди напред и да козирувам. Jane’s U.S. Air Force е симулатор, който е направен в добрите стари традиции от времето на “Студената война” и епохата на “Желязната завеса”. Докато гледах началната анимация на играта имах чуството, че се намирам не в средата на 2000-ната година, а някъде в началото на 80-те, когато Русия и САЩ пръскаха по-голямата част от бюджетите си за модернизиране на своите армии… По всяка вероятност по-голямата част от хората, работили по създаването на USAF, са бивши щатски офицери, така че известна доза патриотизъм е просто неизбежна. 🙂 Но какво да се прави, в противен случай фирмата Jane’s не би била толкова навътре в американската военна проблематика. Изглежда това е горчивия хап, които феновете на бойните симулатори ще трябва да преглъщат отново и отново…
Като се абстрахирам от стичащото се по екрана на компютъра американско родолюбие обаче, това е един доста приличен авиосимулатор. Всъщност от години не се е случвало на едно място да бъдат събрани толкова много съвременни военни самолети. USAF ще ви позволи да се сражавате в кабината на всички по-поулярни бойни машини, които са приемани на въоръжение в щастките ВВС през последните трийсетина години – F-105, F-4E Phantom II, A-10 Thunderbolt II, F-15, F-16, F-117 и F-22 Raptor. Като забелязвате ще ви се наложи да управлявате най-различи видове летящи бойни машини – като се започне от леките изтребители за въздушно превъзходство и се стигне до невидимите за вражеските радари дозвукови щурмови самолети, преназначени за нанасяне на първи удар дълбоко зад фронтовата линия. От една страна това е хубаво, тъй като ви предстоят доста разнообразни мисии. От друга обаче, създателите на играта изглежда са били принудени да направят някои компромиси по отношение на реализма, за да сместят в една игра толкова различни самолети. И все пак, както обикновено, Jane’s са си свършили работата абсолютно професионално и са направили един симулатор, който ще се понрави на почти всички, с изключение на най-ортодоксалните фенове на Flanker 2.0 и Falcon 4.0. По отношение на графиката USAF не е някакъв особен шедьовър, но в общи линии изглежда добре. Първоначално може би е ви се стори, че теренът е направен почти фотореалистично. Когато се приближите достатъчно близо до земната повърхност обаче с неудоволствие ще откриете, че с просто око можете да видите ръбовете на отделните текстури. Наземните обекти и вражеските танкове пък са направени абсолютно за отбиване на номера и приличат на играчки от конструктор “Лего”. Ако не бяха брилянтно моделираните самолети направо бих казал, че графиката не струва и пукната пара…
За сметка на това обаче структурата на мисиите е доста оригинално направена. На практика ще ви се наложи да управлявате по няколко различни бойни самолета в рамките на една, единствена задача. Например първоначално ще трябва да разбиете вражеските радари и противовъздушни установки с невидим F-117, след това ще се наложи да прочистите небето от противникови изтребители и накрая – да атакувате наземните сили с тежкия и бавно подвижен щурмови самолет A-10. Е, ако желаете, можете да оставите част от задачите в ръцете на компютърно симулирани пилоти. В този случай обаче, аз не бих разчитал много-много на успешен завършек…
Действието на играта е разделена на четири отделни кампании – две исторически и две в близкото бъдеще. Първоначално ще трябва да преминете през две класически бойни изпитания – Виентамската война и операция “Пустинна буря”. Не си мислете обаче, че ще можете да бобардирате силите на Виетконг с “невидимия” F-117 или да атакувате Саддам Хюсеин с все още неприетия на въоръжение F-22 Raptor. Създателите на USAF са се погрижили сюжетът да следва стриктно фактологията. Така че не се надявайте да обърнете хода на историята и да спечелите виенамския конфликт.
Двете нови кампании пък отново ме провокират да продължа тирадата си срещу американския патриотизъм. Първата от тях е нещо като общо военно учение на американската армия в щата Колорадо под кодовото наименование Red Arrow. Един срещу други се изправят силите на “червените” и “сините”. Както вероятно сте се досетили “червените” са “лошите”, чиято крайна цел е да окупират Колорадо сити. От своя страна сините са принудени да се въздържат от всякакви враждебни действия, докато не бъдат провокирани и трябва да задържат противниковите сили в демилитаризираната зона, която разделя двете враждуващи страни.
Втората кампания пък си е ачик-ачик заяждане с руснаците. Става дума за широкомащабен военен конфликт с Централна Европа през 2004 година, който избухва след приемането на Прибалтийските републики за пълноправни членове на НАТО. Под предлог, че това ще прекъсне стратегическия достъп на Русия до Калининградска област, Червената армия нахлува в бившите съветски републики. Северноатлантическия пакт е принуден да се притече на помощ на своите нови съюзнички.
Това обаче се оказва твърде рискован ход. През 2004 година Русия вече не е онази разкапана от икономическа стаганция държава, която познаваме от последните няколко години. Москва успява да изправи на крака своето стопанство благодарение на драстично скочилите цени на петрола след поредния военен конфликт между Иран и Ирак. Под ръководството на своя нов президен-националист Сергей Дамидов (който е и бивш началник на генералния щаб на армията), Русия успява да възстанови и боеспособността на своята военна машина. Така се стига до въпросния боен конфликт в Прибалтика, който ескалира до война на целия европейски континант. След ответния удар на НАТО руските войски бързо се прегрупират и като на шега прегазват Полша и Чехословакия. По всичко личи, че Червената армия се кани за втори път щурмува германската столица Берлин. Единствената сила, която евентуално може да я спре, изглежда са военно-въздушните сили на САЩ…
Горе-долу това е. Играта е увлекателна, но за жалост не предлага никакви революционни новости на геймърското братство
Автор: Морган Кроу