The Corporate Machine

В милата ни татковина икономически експерти има, колкото щеш. Това сякаш е черта от народопсихологията ни и определя развитието на нашето общество през последните десетина години. Откровено смятам, че тази игра, както и някои други класически икономически стратегии, могат да дадат на мнозина онази малка порция икономическо познание, което е нужно, за да постигнеш материално благоденствие.

Далеч съм от мисълта да ви убеждавам, че в компютърните игри нещата се покриват с действителността едно към едно. Но точно този тип стратегии предлагат най-елементарни икономически модели, които са приложими и в ежедневния живот – за да получиш, трябва да дадеш (да инвестираш), колкото повече пари получаваш в замяна на своите стоки/услуги, толкова по-голяма е и печалбата ти, а оттук и гъвкавостта в решенията и бързината при играждането на по-добра инфраструктура и печелене на още повече пари.

Преди години имаше една велика игра

която не успя да спечели много фенове, но всички, които са я играли малко по-задълбочено, си спомнят само с добри чувства за нея. Тази игра се казваше Capitalism и даваше възможност на играча да изгради абсолютно реален икономически модел. Тя подлагаше геймъра на всички рискове, които съпътстват печеленето на пари в една нормално функционараща пазарна икономика. Съществуваше възможност за търгуване на акции на борсата, взимане на кредити от банката (но в един момент парите просто свършваха и тогава всичко се плаща с лихва!), производство на всякакви, абсолютно всякакви продукти, индустриален добив на ресурси, търговия с вносни стоки, конкурентни продукти. В момента, когато продажбите тръгваха, започваха и малките неволи на младия предприемач – дали клиентите ще бъдат доволни от качеството на стоката, дали ще предпочитат вашата марка, дали продажбите ще се повишават и дали ще е нужна корекция в цената. В цялата игра бяха включени и медиите, които бяха в състояние да влияят върху доброто име на една компания – всъщност доста едностранчиво отношение от страна на авторите, но явно това е саркастично смигване към журналистическия бранш. В един по-нататъшен момент на играта беше възможно назначаването и на отделни мениджъри, които да управляват определени области от вашата индустриална империя. С две думи – Capitalism беше и е една адски комплексна игра с невероятна сила на пристрастяване от момента, в който проумеете основните принципи и започнете да печелите тлъстите пачки.

Но… голямото Но е точно за това проумяване – играта все пак си беше неимоверно сложна и изискваше яко задълбаване, за да ви даде онова усещане, което Quake създава след четвърт час геймплей.

След Capitalism започнаха да се появяват все повече и повече подобни игри. Някои от тях поправяха основния и най-голям недостатък на оригинала – отвратителната графика, други залагаха на усложнен/опростен геймплей. В течение на времето този жанр определено се разви адски много.

Скромната ми увертюра имаше за цел да ви посвети в това специално усещане, което пораждат този тип игри. Поне за мен от икономическите симулации в един момент наистина започва да се се носи

миризма на пари…

Пачки, много пачки. И в крайна сметка никой не е казал, че играта не може да стане реалност един ден, нали?! The Corporate Machine на фирмата Stardock Entertainment е игра с определено скромен бюджет за реализация и идея, която успешно реализира повечето елементи, които са ни познати от други такива игри. Естествено, времето е казало своето и нещата са развити в някаква посока. Интересен е например фактът, че играта всъщност не е изключително трудна и са ви нужни някъде около 10-15 часа усърдно геймене, за да постигнете основната цел – да бъдете монополист. За да постигнете това, трябва да развиете изключително стабилно производство, да инвестирате в научна дейност, с която да подобрявате качеството на продуктите си, да създавате рекламни кампании, да управлявате много ресурси. За да се разраства вашата империя, вие стъпвате на различни пазари в различни държави. Всеки пазар ви очаква със своите собствени особености – на един цената му била висока, друг искал да потребява по-качествен продукт, трети вече е зарибен от конкурента фирма, четвърти търси сигурна инвестиция и т.н.
Като казах конкурентна фирма, врагът не спи и развива паралелно с вас индустрията си. В играта има една любопитна функция, която ви дава възможност да правите мръсно на конкурента или да намажете стабилна поръчка. Честно казано обаче, на моменти тази функция по-скоро ме отчайваше с нелогичните си резултати и необяснимия принцип на появяване.

В The Corporate Machine можете да

избирате между три типа индустрии

самолетна, автомобилна и компютърна. Всеки бранш си има своите особености, свързани по някакъв начин с факти от действителността. Така например автомобилното производство страда от свръхкапацитети и при него потребителите са най-капризни към закупуваната стока. Освен това маржовете на печалба не са от най-големите, така че истински растеж се получава с много и постепенни инвестиции. В самолетната индустрия маржът на печалба е по-висок, но пък тук изискванията към продукта са коренно различни – веднъж заложили на една марка, клиентите трудно се отдръпват от нея. Уви, малко странно е интерпретирано разбирането на авторите за военна и гражданска авиация, но предполагам, че в бързането не е имало време да се мисли за такива маловажни неща.

Третата индустрия – компютърната – е производството с най-големи капацитети и печалби. Съвсем естествено, продажбите растат постоянно и стабилно. И при трите индустрии едно нещо е особено важно – научните разработки. Ако не развивате своя продукт, от един момент нататък той просто става непродаваем. Инвестициите в развойните центрове започват да ви се връщат наистина в огромни голичества. Така например моделът компютър, с който стартирате играта, е лампова машина от 50-те години на миналия век. С целенасочени разработки компютърът ви заприличва на Правец 82 и т.н. При самолетите започвате с моноплан, който в един се превръща в огромен Боинг.

За съжаление качеството на графиката е просто плачевно. За звука мога само да кажа, че той наистина присъства, но не е кой знае какво. За пореден път авторите на икономически симулации действат на принципа, че готината идея не се нуждае от висококачествени текстури и забележителни 3D-ефекти. Уви, с това мислене далече няма да се стигне.
The Corporate Machine е изключително приятна икономическа симулация. Приемливото ниво на трудност гарантира сравнително лесно удоволствие и за хора със слаби познания в икономиката, а за по-напредналите – още позитивни емоции в правенето на виртуални кинти.

Автор: Александър Бойчев