
Графика – 🙂
Макар да не е точно Metal Gear Solid 2, Code Veronica категорично е най-добре изглеждащият Resident Evil до момента. Преди всичко заради факта, че този път визията е напълно тримерна, разбира се. Анимациите на героите също са очевидно подобрени, макар да става въпрос „по-скоро за еволюция, отколкото за революция“, както си умират да казват колегите от западните издания.
Оригиналност – 🙁
Уви, в Code Veronica няма да откриете дори едно единствено нововъведение, за което да си струва човек да си чеше езика. Донякъде това се дължи на факта, че играта е готово от повече от година, когато се появи в Dreamcast формат. Resident Evil ветераните вероятно ще се почувстват „като у дома си“, сблъсквайки се с до болка познатия стил на игра и управление. Но ако това е първата ви среща с поредицата, играта най-вероятно ще ви се стори леко мухлясала.
Продължителност – :І
Играта е дълга. Мно-о-ого дълга! Признавам си, че аз например все още не съм я извъртял цялата. Гарантирани са ви поне 30-тина часа чисто игрово време, което напоследък си е доста рядко срещано явление. Проблемът е, че всичко това не е свързано с бог знае какво разнообразие.
Управление :І
Отново ще трябва да вметна едно „уви“, защото управлението, макар и без сериозни издънки, далеч не е безпроблемно. Мелетата, особено срещу повече противници, понякога са доста досадно препятствие. Личи си, че системата за водене на битките е запазена почти непокътната от предишните издания. Твърде малко е направено, за да бъде осигурена по-удачна гледна точка в екшън сцените, която да ви позволява най-малкото да се прицелите като хората.
Тръпка 🙂
Слава богу, тръпката в играта е по-осезаема от когато и да било. За пореден път именно Resident Evil игра е ненадмината в усещането за лепкава обреченост и несигурност, която безспорно е в основата на survival horror жанра. Не знам какво повече да добавя по въпроса, освен класическото: „играйте тази игра след полунощ“.
Автор: Ивелин Иванов