1945 година. Втората световна война свършва, за да се разрази нова – доста по-тиха, но не по-малко опустошителна. Студената война е може би най-инфарктният период в новата ни история, изправяйки нищо неподозиращите цивилни пред потенциалната възможност сутринта вместо слънцето, да видят една хубава ядрена гъбка, надвиснала над квартала им. Доста плашещо става, когато човек се замисли и разбере, че сме се разминали на косъм с голямата световна заря (организаторите САЩ и СССР канят всички да се насладят на шоуто, моля, не си забравяйте антирадиационните костюми и очила, благодарим предварително) само по някакво щастливо обстоятелство… И то няколко пъти, а косъмът е бил бая тънък… и възкъсичък… като от… е, няма значение.
Чукът на Тор
Не се подвеждайте от S3-то в иконката на играта. Sentinels е експанжън, не втора част на играта. Просто като се съберат първите буквички на думите в заглавието, се получава точно SSS. В оригинала бяхте член на една от двете враждуващи армии, елитни бойци, заети с изпълнението на специални мисии – нищо особено от гледна точка на оригиналността, но винаги върши работа за пред геймърите. Обаче независимо от националността ви, в крайна сметка се изправяхте срещу тайната немска организация Thor’s Hammer, чиито членове се опитват да вкарат на бойното поле ново оръжие. Панцърклийнът (ПК) беше една много приятна изненадка за мен. Леко напомня на бойните костюми от Paradise Cracked (ако ви е харесала SS и си падате по жанра, не пропускайте и Paradise Cracked, сериозно) и е доста реалистичен. Както винаги, след като вие контролирате нещата, баш лошковката биде сразена, ПК-то й – раздробено на стружки, а добрите чукнаха по една чаша шнапс за здраве с бившите си противници.
И ето че 1946-та настъпва мирно и кротко. Или поне така изглежда. Наистина швабите са сразени, Хитлер ист капут, а Чукът е разпилян. В същото време двете велики сили започват да се надгонват коя първа ще си направи истински добра атомна бомба, а в случая с братушките – кога ще си откраднат такава. И отново чукоглавите се завръщат на сцената, този път като съвсем добре организирана и модерна терористична организация. Освен по-доброто счетоводство, липсата на идеология (освен тази на малките зелени богове) води и до по-големия им интерес към потенциални клиенти и загубата на някаква политическа пристрастност. Включват се в играта на големите и над света отново надвисва смъртна опасност.
Тук се появявате вие. Ветеран(ка) от войната, попаднал(а) случайно при Сентинелите. И за да премахна в зародиш всякакви асоциации с размахващата остриета героиня от WarCraft 3, ще уточня, че това е нова “антитерористична” организация: нещо средно между Делтите и тайните служби.
На бърза ръка ви водят в местния еквивалент на Форт Браг, откъдето започва всичко най-интересно…
Нововъведенията
спрямо предишната част са адски много и ролевият момент в играта бая е поизпъкнал. Може би най-важната новост е въвеждането на икономическия нюанс – вече за всичко ще трябва да си плащате.
Нормално – все пак не се води световна война и никой не е длъжен да ви субсидира. Това означава край на безплатните обяди и залежи с оръжия. Ще трябва да си платите всеки изстрелян куршум или ново пуцало, ако искате да се снабдите с такова от продавача в базата си. При него има наистина всичко: включително оръжия за панцърклийните и различни униформи. Но докато това с какви дрешки ще издокарате персонажа си има единствено и само естетически ефект, то броните, които вече можете да закупите, намаляват до 40% щетите, поети в битка. И така след всяка мисия, ще товарите момците си като мулета с железа и после – на Илиянци да правите алъш-вериш.
Всеки нов член на отбора ви (максимум до 6) също струва определена сумичка, зависеща от нивото, което е. Наистина по-опитните няма да ви дадат шанс да ги развиете по ваше усмотрение, но си е истинска далавера да наемете към средата на играта 14-то ниво нинджа, който освен много добър снайперист е и практически невидим за очите на враговете, докато не ги набара с катаната си.
Докато сте в базата си, срещу определена сума пари ще можете и да напомпвате характеристиките на героите си.
Арсеналът също е претърпял няколко промени. Вече
оръжията засичат, а и се изхабяват
Ако нямате инженер, който да ви лъска снайпера чат-пат, нищо чудно да ви се счупи в ръчичките. И отново си плащате като поп след всяка мисия за поправка на инвентара.
Самия брой пуцала е доста обогатен. При всеки един тип оръжия има нови и интересни играчки. Вече ще можете да си купите картечен пистолет, заменящ почти изцяло SMG-тата. Класическият АК-47 също става достъпен, след като понапреднете малко с финансите и мисиите. А на върха на оръжейната ви пирамида завършвате с STG34. При картечниците DP е добре познатата на всички Battlefield-ъри вършачка на средни и къси разстояния. Добавени са няколко нови SMG-та със и без заглушител. За любителите на бомбастичните изпълнения пък има Bazooka M20. Най-ми хареса ракетният пистолет – прави концентрирано взривче, трепе всичко в него като средносилен ракетомет и на всичкото отгоре е достатъчно лек и компактен, за да си го носите в дамската чантичка.
За да се сдобиете с панцърче, ще трябва първо да изкарате отвътре собственика му, а това не е лека работа. Веднъж направили го обаче, се сдобивате с цялата му хубост. Освен че е почти неуязвим (с изключение на тежки оръжия и експлозиви), пушкалата му са възможно най-добрите в играта. Могат да се поправят от инженерите, които, между другото, са най-умели в тях. Има два типа панцърчета – използващи едно оръжие и такива, стрелящи с две едновременно. Вторите, уви, няма да ви бъдат достъпни, но за първите е добавена опцията да изстрелват мини, без да се изисква специално оръжие за това. Мините са просто по-голяма версия на гранатите, но са наистина полезни, особено срещу друга бронетехника.
Навлизането на бронемашините
на бойното поле, слава Богу, не прави обикновените ви оръжия и персонажи ненужни. ПК-то е пракалено бавен и наистина изнася тежестта на боя върху себе си, но по-скоро като щит, който да отвлича вниманието на вразите от раздаващите хедшоти снайперисти. По време на битка, независимо с какво оръжие играете, можете да се прицелите в определена част от тялото на врага. Ако го уцелите в ръката, той ще изпусне оръжието си. Удар в крака води до осакатяване, а дори и несмъртоносен изстрел в главата може да доведе до ослепяване, след което раненият солджър е перфектна цел за малки гаврички. Може би има нещо извратено в това да подритваш половин час с Панцерклийна си някакъв ослепял нещастник, но пък кой в наши дни е нормален.
Единствената забележка към геймплея е запазена от първата част: с изключение на няколко стационарни картечници и един Флак 30, няма кой-знае колко интересни нещица, в които да сложите войските си. Ако тук-там се мяркаше истинско танкче или някоя и друга джипка, то играта щеше да предложи доста по-висок фън коефицент.
Въпреки това Sentinels си остава перфектен експанжън на една по начало много добра игра. Отново с наистина страхотен физичен енджин. Всичко в играта може да бъде потрошено, а телата на хората реагират на куршумите и взривовете много реалистично. ИИ-то не е пипнато и въпреки че лошковците надушват кога трябва да се скатаят и дебнат, най-често те седят на едно място и ви пуцат, докато не презаредят и пак всичко започва отначало. О, и да не забравя – геймката е адски пристрастяваща и със сравнително продължителния си геймплей може да ви докара славата на тенекеджия, закъснял за среща с… три дни.
Автор: Георги Панайотов