Ballerburg

Имало едно време една страна на име Гюллето. Тя получила това нестандартно за средновековните кралства име, след като битуващите в нея вироглави благородници започнали да водят ежечасови битки помежду си с личните си катапулти и топове. Тук е моментът да отбележим на бърза ръка, че сред по-низшите слоеве на населението Гюллето била известна и като Топково или Огнетопково – името било в пряка зависимост от това какво най-често падало върху покривите на нещастните селяни.
С течение на времето това досадно за всички жители на земята хоби на благородниците ставало все по-разпространено. Особено за
четири дивни принцеси

Битките помежду им ставали все по-засукани и нито една от тях не успявала да спечели стратегически превес над останалите каки. Затова те решили да прибегнат към услугите на някакъв странник от кралство Джитково. Той се славел сред обкръжението си (което се изчерпвало с небрежно реещите се във въздуха бактерии) като най-добрия тактик.
Освен това притежавал и най-точния мерник, който Средновековието някога щяло да види. Ако амебата имаше око, той без съмнение щеше да се изплюе точно в зеницата му. И именно заради това негово незаменимо качество той бил повикан от четирите разглезени принцеси-девици (опа, това си е почти тафтология – по онова време думите “принцеса” и “девица” са си били чисти синоними). Те го принудили да си хареса една от тях и да реши чии катапулти предпочита да ръководи, за да може в края на всички краища да превърне избраницата в една истинска и зряла кралица(!).

На нашия герой му допаднала най-много благородничката, живееща в горските райони на Гюллето. Той решил да застане на нейна страна с ясното съзнание, че винаги можел да се възползва от магическата опция Exit to Main Menu и да види дали ще може да се оправи и с останалите три.

Авантюристътот Джитково поел

мениджмънта на абсолютно целия замък на принцесата. От издаването на заповеди за изграждане на нови постройки, през укрепване на защитата, до изследването на всякакви научни постижения, които щели да го подпомогнат в битката със сестрите на господарката.

Джитковианецът разполагал и опцията да издигне например таверна, в която от време на време да си пийва по едно-две бързи и да слухти за клюки, свързани със съседните замъци. Той можел да строи и ковачница за по-мощни оръдия, каменоломна, която да поправя разбитите сгради в замъка, мелница, увеличаваща прихода на храна и всякакви други, модни за онова време, билдинги. Особено важно било да осигурява подслон за обикновените селяци – т.нар. златоснабдители, защото колкото по-голяма бройка от тези хорица живеели в замъка, толкова повече жълтици се вливали в хазната.

Негов пряк подчинен бил Супермозъчков – дребна цайсата VIP-персона, която работила с дни и нощи в лабораторията си, изследвайки нови научни и военни технологии. Благодарение на неговата помощ например оръдията на замъка ставали по-точни, по-мощни и въобще – по-ефективни.
Но безспорно най-големият фън за “най-точния мерник” на Джитково настъпвал в момента, в който започвала редовната процедура по
засипване на околните

замъци с гюллета и всякакви каменни блокове

Това била и основната му задача. Принципно тази негова работа ангажирала цялото му внимание и много рядко му оставало време да върши каквото и да било друго. Първоначално му се сторило доста трудно, но след няколко специализирани курса при професионални инструктори, нашият герой бързичко успял да стане на “ти” с всички обсадни машини.
Важно е да споменем, че за принцесите преките сблъсъци на сили били пълно демоде. Те хич не обичали да изпращат армиите си една срещу друга, защото имали силна непоносимост към дрънченето, което мечовете на войниците издавали. Затова предпочитали да се обстрелват от разстояние – от замък в замък. Поради тази причина на джитковианеца не му се налагало да излиза извън пределите на крепостта и да си рискува задника. Той просто трябвало да насочва машините в желаната цел и да стреля.

Имало и уловка, разбира се. Всяко военно приспособление (било то обикновен катапулт, някакъв примитивен топ, балиста или средновековен вариант на ракетомет) работило по специфичен начин. То имало определени характеристики като траектория на изстрел, “над-добро срещу…”, тип ефект при разбиване и т.н. Затова от жизненоважно значение било умението на героя да регулира мерника максимално прецизно. Често именно то решавало изхода от повечето битки, защото абсолютно всеки изстрел струвал определен брой кинти. А никоя принцеса не би искала враговете й да бъдат обстрелвани безразборно със злато, нали?

Единствения път, когато се налагало на нашия герой да излезе извън стените на замъка, било тогава, когато трябвало да пилотира огромния цепелин, за да отиде над вражеския замък и да снесе отгоре мощна експлодираща бомба. Тогава гледката от птичи поглед била просто неописуема. 

Малцина са чували, но това си е жив факт, че в Гюллето науката и магията били в посестрински отношения. И принцесите знаели това отлично. Всяка една от тях имала

свой персонален вълшебник

който живеел във висока кула и изучавал древни пергаменти. Той, естествено, се подчинявал на нашия човек и веднага, щом откривал нова магия, му я предоставял за полеви тестове. Най-често срещаното заклинание било Дъжд. Дори и най-примитивният управник на замък знаел как да борави с него. То затъмнявало небето над главата на джитковианеца и предизвиквало мощен порой. Taкa тази магия затруднявала противниците, които не можели да се прицелят в абсолютно нищо, тъй като трудно виждали дори и задника на своята принцеса.
Вълшебникът можел да изучи още три заклинания. Техният вид обаче бил доста “плаващ” и зависел най-вече от това върху кой пергамент имало най-малко прах (маговете в Гюллето били известни с прословутата си алергия към всякакви прашинки и миризми). Така че в зависимост от случая, нашият герой се сдобивал я със светкавица, я с гръмотевична буря, я с щитове, предпазващи от отделни видове атаки, я със земетресение и т.н.

Върхът в изследователските постижения на вълшебника обаче било петото заклинание. Всяка принцеса имала своя лична, пета магия, която не била на разположение на никой друг. Например само тази от горските райони можела да пуска огромен защитен щит около замъка си, който да предпазва от всякакви нападения. 

Любима професия

Първоначално нашият герой бил доста скептично настроен към предложената му от принцесата работа. Но не се минали и няколко часа и той бил тотално зарибен в тази колкото простичка, толкова и увлекателна идея за потрошаване на противникови замъци. И то до такава степен, че не предвидил колко опасни могат да бъдат пухкавите бели овци и овни…
Един ден мерникът му кривнал по-вляво, подплашил цялото стадо от тези бъдещи пуловери, които се втурнали към него и го прегазили без да кажат дори едно “Бе-е-е” за извинявай…

Така завършил славният живот на джитковианеца. И така приключва и нашата история…

Автор: Владимир Тодоров