by PC Mania
Съвсем наскоро едно списание за игри обяви новия танков симулатор на Microprose за най-добър симулатор на всички времена! Ей, почакайте малко! Как беше онази поговорка “…голяма дума не казвай!” Най-вероятно тези момчета просто не са успели да се запознаят с Panzer Commander – последното произведение на SSI… И много са загубили!
Първоначалното впечатление от играта може да се определи само с три думи – историческа точност и перфекционизъм! Тази игра всъщност е един нов Panzer General (спомняте си този хит отпреди 3 години, нали), но вече гледан от купола на командирския ви танк!
В началото
Още преди да сте започнали самата игра ще ви се прииска да отделите поне един час, за да разгледате богатата и перфектно изпипана до най-малки детайли справочна картинна библиотека – ще можете с удоволствие да разгледате многобройните германски, съветски, американски и английски бронирани машини – а те са повече от сто!
Можете да ги въртите наляво и надясно или дори да ги обръщате с главата надолу (извинете, исках да кажа с веригите нагоре), можете да прилагате различни защитни окраски – за гора, за пустиня или за през зимата и, разбира се, можете да се запознаете с подробните им технически данни. Впрочем, аз имах някои смътни спомени от мисиите на Panzer General – например в битката за Франция си спомням колко труд трябваше да хвърля, за да унищожа един-единствен танков unit – английския Matilda II, но едва сега разбрах защо е било така – след като проверих каква е дебелината на бронята на този тип танк. Всъщност добре е, че поне оръдието му е сравнително слабо – иначе никога нямаше да успея да превзема Париж преди няколко години…
Когато решите да преминете по същество, ще трябва да огледате добре клавишите за управлението на играта – можете и да ги променяте, но във всички случаи ще трябва добре да ги научите – а те са около тридесет!
За начинаещите е добре, че играта има и вградени cheats – може да се играе с включена неуязвимост, безкрайни муниции и гориво и т.н.; добре ще е да огледате и графичните опции – поддържат се (при това много добре) всички основни видове 3D карти, а можете да правите и допълнителни настройки в зависимост от наличните “конски сили” (на компютъра, не на танка). При всички положения на P200 и посредствена 3D видеокарта играта върви превъзходно – с включени всички графични екстри не показва и най-малкото забавяне или насичане на движението.
Екипажите да заемат местата си в машините
Приятните изненади продължават и по-нататък – оказва се, че можете да играете по ТРИ кампании от германска и от съветска страна или можете да се пробвате в отделни сценарии като германец, руснак, американец или англичанин. За всяка от страните са предвидени по НЯКОЛКО ДЕСЕТКИ сценария, а ако това ви е малко, можете да си направите и собствени сценарии с добавения към CD-то editor.
И така, аз си избрах една германска кампания (основана на действителния боен път на съответната военна единица) и… нова изненада! Оказва се, че съм командир не само на своя танк, но и на цял танков взвод от три бойни машини, при това екипажът на всяка машина е силно индивидуализиран – всеки танкист си има ниво на experience, показан със звездички (съвсем като в Panzer General). Всъщност аз бях единственият абсолютен новобранец – всички други си имаха по една-две звездички…
Кой знае какво са си приказвали помежду си – пак ни изпратиха новобранец командир, ще видим доста зор докато се понаучи на нещо… И излязоха съвсем прави – уж бях понаучил клавишите за управлението, но още в първата мисия се оплетох като пате в кълчища! Добре, че се сетих да натисна клавиша “Е”, даващ пълна свобода на действие на останалите танкове от взвода – момчетата оправдаха звездичките си и успяха сами да завършат успешно мисията. Практическият извод, който си направих – не се хвърляйте още в началото в кампанията, а непременно започнете с първите два учебни сценария! Ще ви трябва доста време докато свикнете умело да превключвате между различните членове на екипажа (и при това ще се наложи да се научите да разбирате по показанията на многобройните уреди какво правят в момента останалите).
Action, action…
Тук можем пак да използваме трите думи от уводната част на играта – историческа точност и перфекционизъм! Навярно всички сте гледали филми за Втората световна война – как танковете устремно щурмуват противника и непрекъснато стрелят? Това естествено е пълна глупост!
Възможно е едва при съвременните танкове, които разполагат с така наречените “жироскопни стабилизатори” на оръдието (ако не ме лъжат далечните спомени от казармата). Такива хитрости по време на войната не е имало и на практика един танк е трябвало да спре, за да се може да се прицели, преди да стреля – дори и най-бавното движение води до няколко сантиметра колебание на цевта на оръдието – а това означава, че снарядът ви ще мине поне на петдесет метра от противника (който обаче едва ли ще пропусне да ви забие един бронебоен в купола). За капак на всичко по това време е нямало и балистични компютри, така че забравете командата “lock target” – ще трябва ръчно да се прицелвате, да разчиствате пехотата с картечницата и да не пропускате и да се придвижвате – един неподвижен танк става доста лесна плячка!
Като заключение – повече от трудна игра, която обаче е неповторима комбинация от симулатор и wargame, с прекрасна графика и перфектни детайли!
Автор: Генко Велев