Carmageddon 2: Carpocalypse Now

Автомобилните симулатори ми се струват скучни и еднакви. Изключително досадно е да въртиш “геврека” пред монитора на компютъра си, да се гониш с разни други автомобили по еднообразни пътища и единствената тръпка да са полицейските коли, които отвреме навреме те погват за превишена скорост. Точно затова бях изключително шокиран, когато прекарах почти цял уикенд пред моето домашно PC с новия Carmageddon 2: Carpocalypse now. Това е първата автомобилна игра, която успя да задържи вниманието ми за повече от 15 минути. И само как го задържа!…

Играта е направо маниашка и то в буквалния смисъл на думата. Както и в първата част на Carmageddon, геймърът влиза под кожата на побъркания автомобилен шофьор Макс Демидж. Както се разбира още от името му, героят има една-единствена цел и тя е да нанася максимални поражения. Този път обаче нашият човек е напълно откачил. Кръв, тенекия и кости се превръщат в еднородна маса под гумите на неговия автомобил-ветеран със звучния прякор Ийгъл. Целта на играта в общи линии е елементарна – да се прегазят максимален брой хора или домашни животни и да се унищожат всички противникови коли преди времето да изтече. Повечето мисии са си чисто клане на пешеходци. Съвсем заслужено Carmageddon се нарежда в пантеона на най-кървавите игри на всички времена. За да заглушат воплите на моралистите и хората със слаби нерви, създателите на играта са направили няколко варианта за държавите с по-консервативни възгледи. Германските бюргери ще бъдат принудени

да газят роботи

вместо разпадащи се на кървави късове пешеходци. Поляците, японците и жителите на някои латиноамерикански страни пък ще могат да изпробват гумите си само върху слузести зомбита. Малките китайчета пък изобщо няма да могат да изпробват уменията на Макс Демидж, защото играта е забранена в родната им страна. Не вярвам обаче подрастващите геймъри с дръпнати очи да страдат чак толкова много, нали все пак в Китай се карат предимно велосипеди ;-). Като споменах за двуколесния транспорт обаче се сещам, че в Carmageddon 2 липсваха колоездачи. А какво удоволствие щеше да бъде да врежа в трасето на някое велосипедно състезание (например Тур дьо Франс) и да накарам носителя на жълтата фланелка да се почувства като

     сватбена кукла върху предния капак на моя автомобил…

Програмистите от Saintless Software са проявили достатъчно извратена изобретателност, за да задоволят геймърската жажда за кръв. Можете да разчленявате с колата си всевъзможни същества. Първоначално това са най-обикновени хора – костюмирани мъже, жени, пенсионери, излезли на разходка, джогери, механици, полицаи, войници. По-късно на сцената се появяват и други същества – добермани, овци, прасета, пингвини, полярни мечки, мутанти, клоуни, членове на улични банди, дори един армейски генерал. Всички те обаче започват поразително да си приличат след няколко “отърквания” в бронята на колата. Ще забележите, че локвите кръв и остатъците от труповете на пешеходците продължават да си стоят дълго след като сте прегазили вашата жертва, а грайферите на гумите ви остават по няколко метра червени дири. Убийството на пешеходец или домашно животно носят на героя определен брой кредити и увеличават времето преминаване на нивото. Колкото по-оригинално убийство направите, толкова по-голяма е наградата. Доста добра бонификация получава онзи, който успее да ликвидира жертвата си на заден ход, с внезапно обръщане или се стовари отгоре й със скок. Комбинираното газене на няколко пешеходци или техни четириноги събратя също се заплаща по достойнство.

Ходещите мишени обаче не са за подценяване. На моменти те могат да счупят и рекорда на спринтьора Бен Джонсън, а по маневреност могат да съперничат на Джеки Чан. Затова Макс Демидж често има нужда от малък бонус, който да му помогне да ликвидира бегълците. Най-лесния начин е да ги помете с врата, ако мине достатъчно близо до тях. Тук-там из нивата има пръснати различни екстри за автомобила, които правят преследването още по-брутално забавление. Най-ефектни са огнеметът и електрошоковото устройство, които превръщат всичко живо в димяща купчина месо. Друго интересно средство за убиване е гигантският боздуган, който изведнъж изниква на задната ви броня (ако, разбира се, намерите подходящия бонус). Масивната метална топка размазва всеки, който има неблагоразумието да застане в близост до задницата на колата. За жалост боздуганът малко пречи при движение на заден ход, но това не винаги е болка за умиране. Насам-натам по пътищата ще откриете и екстри, които променят вида и поведението на вашите жертви. Пешеходците могат да стават бързи като светкавица или бавни като охлюви, да изпадат в паника, да се превръщат в самоубийци, който сами се мятат върху капака на колата ви – изобщо започват да се държат от шантаво по-шантаво…

Въпреки че е доста ефектно, избиването на невинни създания не е главната мисия на играта. То е само средство да си набавим кредити за ремонт на повреденото ни возило и достатъчно време, за да ликвидираме останалите шофьори. А те не са по-малко побъркани от Макс. Возилата им изглеждат като сглобени от боклуците в някое автомобилно гробище. Това обаче не ги прави безопасни. Някои от тях са направо като подвижни крепости. За щастие след всяко ниво можем да си купим колата на всеки един противник, когото сме сразили. Според майстори на играта е изключително важно да си купим камион по най-бързия възможен начин. Любим ми е обаче самолетът с отрязани крила, който кълца пешеходците с окървавената си перка.

Carmageddon 2 е игра за маниаци. Само внимавайте, когато сядате зад волана на колата си. Лично

аз се въздържам от шофиране

поне ден-два след като съм се правил на Макс Демидж. Просто на моменти ми се иска да кривна от платното и да покарам по тротоара…

Автор: Морган Кроу