Heavy Gear 2

Много хора си мислят, че Heavy Gear 2 автоматично трябва да попадне в един кюп с останалите симулатори на гигантски роботоподобни бойни машини от групата на Starsiege и Mechwarrior 3. Ако питате мен обаче, тази игра може да се нарече Mech-симулатор почти толкова, колкото да кажем Shogo: Mobile Armor Division. Поне по мое мнение тя доста плътно се приближава до класическия триизмерен екшън и определено ще зарадва онези фенове на този жанр, които си я купят.

Всъщност Heavy Gear 2 си е first person shooter с малката разлика, че вместо да командвате човек, поемате управлението на невзрачна по стандартите на Mech-симулаторите бойна машина с хуманоиден вид.
Различните модификации на вашия метален войн са “само” 4-5 метра високи и приличат повече на големи роботи, отколкото на титаничните крачещи канонерки от Starsiege и Mechwarrior 3. За сметка на това обаче стоманените бойци в Heavy Gear 2 притежават пъргавина, на която и някои хора биха завидели. Вашите машини, които в играта се наричат просто Gear, тичат с бързината на сърничка, залягат, клякат, скачат, стават, дори могат да стрейфят. За разлика от металните си събратя в повечето Mech-симулатори те могат да се усукват в кръста с вещината на художествена гимастичка, но за разлика от нея предимно сеят смърт наоколо. Освен това Gear-ите ви си имат съвсем истински метални ръце и стискат в тях най-различни оръжия, които макар да са с размерите на малък топ, имат вид на стандартния човешки арсенал. Така че те притежават всички характерни качества на всеки главен герой от пространствен екшън, че и някои други дори. И все пак Heavy Gear 2 в малка степен си остава Mech-симулатор. Вашите бойни машини притежават радар, електронни дисплеи, автоматична система за водене на огъня, нараменни ракетни установки и тем подобни джаджи, които липсват в екипировката на обикновения 3D-боец от плът и кръв. Този хибриден елемент обаче придава на Heavy Gear 2 допълнителен чар…

Както си му е редът, сюжетът е продължение на първия Heavy Gear. Ако това с нищо не ви помага – не се отчайвайте. И аз в първия момент мигах като теле в железница. Просто първата част на играта, която е дело на не особено популярната фирма Dream Pod 9, се издъни с гръм и трясък в началото на 1997 г. и повечето геймъри (включително и аз) просто не са я забелязали или са я подминали с пренебрежение. За щастие, фирмата Activision, която откупи лиценза на играта, се е постарала да преправи всичко (довело до провала на заглавието), с изключение може би на сюжета. Така че ще започнем от самото начало на историята.

Действието, както обикновено, се развива в далечното бъдеще. Този път то ни отвежда в 62-ри век. Човечеството, което отдавна е открило тайната на междузвезните пътувания, вече е започнало да заселва по-гостоприемните планети из галактиката. Една от тези земни колонии се нарича Тера Нова. Тук започва интригата в първия Heavy Gear. Бунтовният свят успява да се пребори за своята независимост и се разцепва на две враждуващи фракции – Северна и Южна лига. В продължение на десетилетия те водят опустошителни войни една срещу друга. В стремежа си за надмощие строят нови танкове, въздушни бойни единици и вече споменатите Gear-и, които първоначално са замислени като двукраки механизирани платформи, предназначени само за строителни нужди.

В началото на Heavy Gear 2 конфликтът между двата противникови клана внезапно е прекратен по един доста страховит начин, когато мощна бомба със заряд от антиматерия изпепелява мегаполиса Пийс Ривър – най-големия производствен център за военна техника на планетата. Изведнъж отколешните врагове са принудени да обединят силите си срещу изненадващо появилия се техен стар познайник – Въоръжените сили на Земята, които са дошли да си възвърнат загубените територии.

Така започва вашата кампания, която се състои от 30 смъртоносни мисии.
Поемате ролята на пилот, който е включен в редиците на диверсионния екип Блек Талон. Можете да избирате вашите бойни единици измежду няколко десетки модификации на най-модерните Gear-и. Мисията ви отвежда далеч от родната Тера Нова. Оказва се, че офанзивата на земляните се води от близката планета Каприс, където се намира хиперпространственият портал на техните сили. Вашият специален отряд е изпратен на този свят, за да води мръсна и безшумна война срещу превъзхождащия ви в числено отношение противник. Това трябва да ви наведе на мисълта, че по време на своите мисии ще трябва да разчитате повече на промъкването, изненадата и хитрите тактически ходове, отколкото на фронталната атака, както много често се прави в повечето Mech-симулатори. Веднага ще забележите също, че в дясната част на екрана ви има индикатор доколко безшумно се движите и в каква степен сте невидим за вражеските локатори.

В графично отношение Heavy Gear 2 е нещо наистина забележително. 3D-платформата на играта е изцяло нова се нарича Dark Side, разработена е специално за целта от Activision и вкарва в действие почти всички възможности на по-популярните триизмерни ускорители. В това отношение най-любимото ми нещо са атмосферните ефекти. Можете да движите в дъжд и сняг, да се порадвате на падащите наоколо светкавици, да поджапкате в някоя река или блато, дори да се поразходите в безвъздушното пространство. Вашите Gear-и също са направени впечатляващо и приличат на истински стоманени бабаити. Въпреки това техните движения са адски плавни и реалистични. Те са моделирани с технологията “моушън кепчъринг” и пресъздават едно към едно движенията на живи актьори.

Единственото малко неприятно нещо е управлението на играта. То е доста различно и от интерфейса на Mech-симулаторите и от интерфейса на триизмерните екшъни. Вашият Gear може да прави твърде разнообразни движения и за целта трябва да използвате почти цялата клавиатура и мишката.. Динамиката на играта обаче често не ви дава достатъчно време да се ориентирате. Понякога можете да се окажете мъртъв, докато се опитвате да стигнете с ръка съответното копче. А феновете на джойстика отсега могат да се считат за ходещи мишени :-). Като се абстрахираме от малко по-сложното управление играта си е супер. Просто трябва да вложите малко повече усилие и ще се убедите, че е така.

Автор: Момчил Милев