by PC ManiaВ жаргона на геймърите отдавна се е появил терминът hack&slash, който всъщност означава екшън-игра с елементи на RPG (role playing game). Както подсказва и самото име, в този род игри не се набляга особено на усъвършенстването на героите, разговорите с NPC-та, сюжета и другите не-батални елементи, задължителни за всяка истинска ролева игра. Вместо това играчът трябва да се съсредоточи върху накълцването (hacking) и посичането (slashing) на неизброими пълчища чудовища, демони и всевъзможни други търсещи белята си гадинки. Най-фанатичните ролеви играчи гледат на игрите от типа hack&slash с откровено презрение, но въпреки това този жанр има и много почитатели, които не желаят да се затормозяват с далеч по-комплицираните “hardcore RPG”. Безспорният успех на игри като Diablo доказва, че добрият стар екшън все още се харчи като топъл хляб.
Точно такава игра е и Lamentation Sword, дело на световно неизвестната фирма Trigger Soft. Всъщност програмистите от тази фирма не са марсианци, зулуси или пък жители на китния щат Калифорния, а чистокръвни корейци! Разпространителите Lomax Soft пък са немци или ако предпочитате академичния термин – шваби. И при толкова много народности нищо чудно, че на дневен ред идва проблемът за езиковите бариери.
Средностатистическият играч обикновено смята, че с английски ще може да се оправи винаги и навсякъде. Това обаче не важи за Lamentation Sword! Уебсайтът на Lomax Software е на немски, а лично за мен този език е по-голяма загадка и от корейските йероглифи. За щастие самата игра има английска версия… или почти такава. Английска реч ще чуете единствено в началото на играта, като качеството на говора е под всякаква критика (хремав и пиян кореец говори на развален английски, а записът е правен с албанска техника). В самата игра героите си мяукат на корейски, а диалозите се изписват на екрана на някакъв псевдо-английски език. Изреченията обикновено се състоят от три-четири несвързани думи и завършват с многоточие, да не говорим за многото правописни и граматически грешки, които се срещат почти на всеки ред (напр: I’ll never seen dirty water like this – бъдеще или минало време е това?). Положението наистина е трагично и преводачите трябва да бъдат наказани със “смъртта на хилядата отсичания” (китайско правосъдие, което спокойно може да бъде въведено и в Корея). От друга страна, тази корейско-английска лингвистика е голям майтап и макар че англичаните-езиковеди сигурно се въртят в гробовете си като пумпали, играчът може да се отнесе към нея с чувство за хумор. В края на крайщата такъв английски можем да чуем само в Чайнатаун и точно неговата нескопосаност придава един особен чар на играта…
Иначе Lamentation Sword може да се похвали с доста добра графика в характерния източен стил и динамичен gameplay, като очевидният вдъхновител е хитовата игра на Blizzard – Diablo. Сюжетът, както винаги, не е кой знае колко дълбок и оригинален – Сатаната отново си точи зъбите за света на хората и е изпратил своите слуги на лов за смъртни души. Тук се намесват вашите герои –
корейските ловци на духове
В Lamentation Sword играчът управлява не един, а цели трима персонажи едновременно – боец, магьосник и сексапилна китайска принцеса. Те са посветили живота си на борбата срещу духове, демони, дяволи и други подобни абоминации (ако се появи Бил Гейтс, също няма да му цепят басма). И тримата са всестранно развити личности и могат да използват всевъзможни оръжия и магии, включително заклинанието resurrection, което съживява загиналите. Това означава, че играта продължава, докато и тримата ви герои опънат петалата едновременно (пък и след това, ако откриете бутона за load:-). Гадинките, които трябва да избивате, влизат в света на смъртните през специални “дяволски портали”, които вие можете да запечатате с подходяща магия. Иначе нещата са съвсем както при Diablo: разхождате се насам-натам, трупате опит, подобрявате показателите си и закупувате по-добра екипировка. Всъщност има една много важна разлика – докато Diablo беше линейна игра, в която нивата се минаваха последователно, в Lamentation Sword имате свободата да ходите където поискате по доста обширната карта.
В графата “недостатъци” спокойно можем да впишем факта, че нивата не се генерират случайно. Ако си спомняте точно, това беше основният коз на Diablo и караше геймърите да минават играта по 10 пъти, тъй като всяко преиграване изглеждаше различно. Е, в Lamenation Sword такъв елемент за съжаление няма. Друг дразнещ момент е, че художниците (които без съмнение са с дръпнати очи и ядат ориз от сутрин до вечер) доста са си пестили труда, когато са рисували картинките за героите. Тоест ако екипирате вашият боец с щит не се надявайте това да се забележи графично в играта. Нещо повече – добри да облечете принцесата в най-тежката броня, тя на външен вид все още ще изглежда издокарана с червената си пола, а това е досадно неправдоподобно. Но до излизането на Diablo 2 има още много време (моята прогноза е ноември, въпреки че Blizzard все още си траят по въпроса), така че най-добре се примирете с тези недостатъци и пробвайте източната му имитация.
Доживях да представя и корейска игра! Всъщност на пазара на компютърните игри открай време преобладават американските фирми, като отвреме навреме се среща по някоя игра, дело на европейска или японска компания. Но такова животно като “корейска игра” срещам за пръв път. Интересно кога по страниците на PC Mania ще пишем и за заглавия, създадени от българи… Но нека не се впускаме в мечти и отдадем заслуженото на Trigger Soft. Въпреки многото недоизпипани моменти и нелепости (отново припомням за долнокачествения английски превод), Lamentation Sword е добра игра, която прави чест на тази малка и забутана фирма.
Автор: Боян Спасов