Turok 2

Когато преди година компанията Acclaim най-накрая пусна на пазара PC версия на своя мегахит Turok: Dinosaur Hunter, повечето геймъри останаха разочаровани. Това се дължеше на много причини, но най-сериозните бяха, че играта беше точно копие на оригинала за Nintendo 64 и не използваше напълно потенциала на модерните геймърски PC-та. Освен това авторите бяха допуснали елементарни гафове – нямаше възможност за записване по всяко време, нямаше никакъв multiplayer, а противниците се отличаваха с липсата на какъвто и да е интелект. Така Turok: Dinosaur Hunter си остана едно впечатляващо графично демо, което и до ден днешен се използва предимно за тестване на скоростта на 3D-ускорители (в играта има вграден много добър benchmark, който дава ясна представа какво точно може 3D-картата ви).

Всичко това не остана незабелязано от Acclaim и авторите на Turok 2: Seeds of Evil тържествено обещаха да откликнат на всички желания на геймърите. Още отсега мога да кажа, че това е направено и Turok 2 няма да сподели незавидната съдба на своя предшественик. От Acclaim изрично подчертават, че този път версиите на Nintendo 64 и PC са разработвани отделно, като за PC варианта на Seeds of Evil са създадени нови текстури и са отделени повече от 10 000 часа за тестване. Сега остава само да видим дали тези усилия дават желания резултат!

Както при повечето 3D-екшъни,

историята в Seeds of Evil не е нищо особено.

След победата над Campaigner и неговите армии от мутирали динозаври в първата част Turok унищожава могъщото оръжие. Chronoceptor като го хвърля в един вулкан. За нещастие експлозията събужда за нов живот друг злодей – Primagen. В сравнение с него Campaigner е направо невинно детенце и Turok е принуден отново да грабне оръжията, за да спаси света от сигурно унищожение.

Още при първото стартиране на Turok 2 се вижда, че авторите са се постарали да си вземат поука от предишните грешки. В главното меню има опция за мрежова игра, а при графичните настройки има режими до 1024х768 и се предлага 32-битов цвят (естествено само при наличието на 3D-карта, която може да изобразява такъв в 3D-режим). При започването на самата игра проличават и другите подобрения.

Изкуственият интелект

на чудовищата този път е на ниво. За разлика от Turok: Dinosaur Hunter в Seeds of Evil почти няма да ви се случи да видите противник, който само като ви види да се хвърля сляпо в атака. Чудовищата си имат изградени тактики и още в началото на първото ниво ми се наложи да си играя 5 минути с мутант, който упорито се криеше зад един голям сандък и при моето приближаване просто се преместваше от другата му страна и нe забравяше да ми прати по някоя бомба при всяко показване. В интерес на истината се оказа, че тактиките на повечето чудовища са твърдо програмирани и веднъж като им хванете цаката престават да бъдат особен проблем. Изненадата при първата среща с нов противник обаче е голяма, а и при наличието на над 30 вида врагове ще мине доста време докато ви писне да се гърмите с тях. По повод гърменето – в арсенала на Turok ще намерите рекордните до този момент 24 пушкала. Наред със стандартните ножове, пистолети и пушки и познатите от първата част лъкове (този път има и вариант със снайпер!) ще имате възможност да пробвате няколко оригинални и изключително ефектни оръжия. Сред тях има истински шедьоври като Firestorm Cannon (нещо като огнехвъргачка), Scorpion Missile (много ефективна ракета) и Cerebral Bore (това трябва да се види – изсмуква мозъка на противника). Общото между оръжията е, че всички те са направени много зрелищно, а експлозиите са истинска наслада за окото. (Последното важи за цялата игра.) Acclaim са програмирали собствена графична система за Turok 2, за която сполучлива е слабо определение. В това отношение играта е достоен конкурент на Unreal за титлата “Най-голям 3D-спектакъл”. Единственият сериозен недостатък е наличието на гъста мъгла, която, както и в Turok: Dinosaur Hunter, прикрива по-далечните сгради. Предварителните информации бяха, че мъглата ще бъде премахната, но в крайния вариант на Seeds of Evil си я има. Този път все пак тя не започва на 5 метра от играча и не дразни толкова много като в първата част. От друга страна, анимациите на чудовищата са от световна класа и поставят нови стандарти в жанра.
Движенията са изключително реалистични, а като убиете противник ще станете свидетели на невероятни сцени на предсмъртна агония:-)). Само добри думи могат да се кажат и за светлинните ефекти. За оръжията вече стана дума, но Acclaim са вгралиди в Seeds of Evil още доста други екстри.
Динамичното осветление определено стана стандарт при 3D-екшъните, но Turok 2 и в това отношение достига нови висини. След няколко часа игра започнах да се хващам, че използвам сигналния пистолет, само за да се наслаждавам на невероятния фойерверк след всеки изстрел! Освен това има правилно падащи сенки на противниците, реалистично пресъздадено движение на тялото на самия герой, което на моменти ще ви накара да се почувствате, сякаш наистина се намирате на бойното поле. Споменаване заслужават и страхотните звукови ефекти, които особено с 3D-звукова карта могат спокойно да накарат съседите ви да решат, че у вас в момента се извършва масово клане.

Суперлативите за графиката предизвикват основателни съмнения относно системните изисквания. Интересното в случая е, че те са крайно скромни за игра от този калибър.

3D-ускорителят е задължителен

в Turok 2. Това обаче е единственото по-сериозно изискване към системата. Иначе Pentium 200 с 32 MB RAM и добра 3D-карта са напълно достатъчни за играта. Особено като се имат предвид бомбастичните ефекти и изключителната анимация на чудовищата, не мога да не изкажа комплимент на Acclaim, за това, че са се постарали да направят Seeds of Evil достъпна за максимален брой геймъри. Още повече, че и списъкът на поддържаните 3D-ускорители е доста пълен и покрива почти всички популярни чипове.

Както вече стана дума, в първата част multiplayer опцията отсъстваше напълно. В Seeds of Evil ще можете да се пробвате в локална мрежа (има възможност за игра през Интернет, но поне на този етап е несериозно да се мисли за нея в България). Има три различни варианта на deathmatch, които би трябвало да задоволят и най-претенциозните геймъри. За съжаление обаче точно при мрежовата игра се проявява и едно сериозно недоглеждане на програмистите. По принцип движенията на героя в играта са направени много реалистично, но това води до известна бавност примерно при катеренето по стълби или изкачването на възвишения, а както вероятно се досещате, това не е фатално при индивидуалната игра, но е направо смъртоносно при мрежови битки! За радост Turok 2 няма никакви други сериозни недостатъци и този път Acclaim пускат игра с потенциал да стане един от най-големите хитове на 1999 г.

Автор: Никола Дърпатов