by PC Mania
Задава ли се залезът на хубавите куестове? Когато преди месец се сблъсках с King’s Quest 8: Mask of Eternity започнах да си мисля, че наистина е така. За щастие фирмата Sierra се постара да разсее съмненията ми. Макар и с около половин година закъснение, тя анонсира голямото завръщане на другата своя фентъзи-поредица – Quest fot Glory.
Петата част на култовата игра, чието демо представихме в миналогодишния втори брой на PC Mania, до известна степен компенсира горчивия вкус в устата, който ми остави King’s Quest 8. Отсега ще си призная, че Quest for Glory е една от любимите ми игри, затова може би на моменти ще съм субективен. И макар да е малко ретро, особено що се отнася до качеството на графиката, тя определено си заслужава да бъде превъртяна.
Както и първите четири части, Quest for Glory: Dragonfire не е точно куест в класическия смисъл на думата. Той съчетава характерните черти както на традиционната приключенска игра (където трябва да се мотаеш навсякъде, да задаваш възможно най-безумните въпроси, да събираш различни боклуци и да ги предлагаш на всеки срещнат герой), с елементи на RPG. Освен всичко друго играчът трябва и да воюва с всевъзможни гадини, да трупа опит, да си набавя по-добри оръжия и брони, да развива различните си способности и т.н. Към края на приключението нашият герой вече може да съперничи по възможности дори на Супермен (или по-скоро на Конан Варварина) и да се справи сам с малка армия. Между другото някои от изпитанията, които търсачът на слава ще бъде принуден да преодолее, много напомнят на това.
В началото на действието играчът има възможност да избира между три различни характера –
боец, магьосник или крадец
В зависимост от това той може да преодолява препятствията в играта по различен начин – с груба мускулна сила, с интелект и заклинания или хитрост и “удари под пояса”. От избора на характер зависи и самия ход на играта. Някои от куестовете в играта са предназначени специално за определен вид играч. Така че превъртането на новия Quest for Glory ще е доста различно изживяване с боец, магьосник и крадец. Всъщност има и четвърти вид играч – паладин. Той обаче е достъпен само ако сте превъртели някоя от предишните серии на играта и сте си запазили съответния savegame. За щастие на диска с играта се разпространява такъв savegame и единственото, което трябва да направите, е да го импортирате.
За жалост програмистите от Sierra са преоценили първоначалното си намерение да включат в действието и индивидуализирани играчи. В демоверсията на Quest for Glory 5 освен гореизброените видове герои имаше и още два персонажа – познатата ни от първата серия на играта баронеса Елза фон Шпилбург и Магнум Опус, инструктор на гладиаторите в град Нова Рома. Според първоначалния замисъл действието на играта трябваше да е абсолютно различно, в случай че геймърът избере някой от тях двамата. В пълния вариант обаче производителите са запазили старата схема с боец, магьосник и крадец. Елза и Магнум присъстват в играта само като компютърно симулирани действащи лица. При някои изпитания обаче тяхната помощ може да се окаже безценна за вас…
Какво всъщност представлява самият Quest for Glory 5? Ами просто трябва да вземете някои от главните действащи лица в предишните части, да ги съберете накуп, да ги изпратите в Древна Гърция и ще добиете представа горе-долу какво ви чака. Най-любопитното обаче е, че този път сюжетът представлява нещо като
антично криминале
Действието на играта започва в морския град Силмария, столица на островната държава Марити. Нашият герой ненадейно и противно на волята си е телепортиран тук, точно когато в края на четвъртия Quest for Glory се опитва да отпразнува прочистването на мрачната страна Мордавия от вампири с властнически амбиции. Виновник за нежеланото свръхестествено пътуване е магьосникът Еразмус, който в първата част на играта ви помага да надвиете злата вещица Баба Яга и ви научава на доста полезни трикове. Изглежда сега е моментът да върнете услугата.
Магьосникът ви информира, че Силмария е изправена пред смъртна опасност. Неизвестен наемен убиец прерязва гърлото на нейния владетел крал Джъстиниън (или по-скоро Юстиниан, ако искаме да се придържаме към това, което пише за византийците в родните учебници по история 😉 ). Страната се намира в хаос. Армия от Хеспериански наемници започва да грабят крайбрежните рибарски селища, атакуват всеки плавателен съд, дръзнал да премине в близост до Силмария и отрязват всички връзки на обитателите й с останалия свят. Допълнителна заплаха за водния транспорт се оказва и морската раса на Тритоните. След столетия мирно съвместно съществуване, те обявяват война на хората и започват да нападат всеки кораб, дръзнал да приближи техните територии.
Силмария спешно се нуждае от нов владетел, който да сложи край на вихрещата се разруха. По стара традиция съветниците на убития монарх организират така наречените Rites ot Rulership. Това са седем изпитания, които ще определят бъдещия крал. Най-могъщите герои в страната трябва да премерят сили, за да се види кой от тях е най-достойният. Както може би се досещате, ви сте един от участниците в съревнованието.
Стремежът към кралския трон събира в Силмария доста странна компания. Освен вас в изпитанието ще се включат още четирима души. Ще трябва да премерите сили с началника на градската стража в Силмария Кокино Покамисо, който е облечен в доспехи по последна древногръцка мода. Вторият участник в борбата за престола е споменатият вече Магнум Опус. Той е самовлюбен римски войн, който може да бъде наречен също и “Мистър Его”, защото винаги се бие в гърдите колко е велик и започва всяка своя реплика с думите “Аз Магнум Опус…”. Третият ви съперник се казва Горт, представлява нещо като Франкенщайн и защитава интересите на Научния остров на Силмария. Въпросният “остров” е създаден от почти побърканите учени доктор Преториъс и доктор Мобиъс. Двамата фанатично се опитват да докажат, че магията не съществува, и че всичко в природата се управлява от рационални закони. И понеже никой в Силмария не ги взима на сериозно, те създават Горт, който трябва да стане крал и да управлява страната по каноните на чистата наука. Последният противник, а може би по-скоро съюзник, е чаровната баронеса Елза фон Шпилбург. Както може би си спомняте в първата част на Quest for Glory (който тогава се казваше Heroes Quest) трябва да избавите Елза от злкобна магия, която я беше превърнала в лидер на най-голямата разбойническа банда в областта. Покрай дългогодишния си престой сред бандитите обаче баронесата се превръща в изкусен майстор на меча. Докато вие практикувате геройските си умения в Quest for Glory 2, 3 и 4, своенравната Елза успява да се скара със своя брат Барнард фон Шпилбург (който междувременно става барон на мястото на баща си). Тя захвърля благородническата фуста и също става авантюрист. Прищевките на съдбата също я довеждат в Силмария. Тя участва в съревнованието с протекциите на местния велможа Минос, който спонсорира нейното участие.
Започва борбата за престола на Силмария. Веднага обаче става ясно, че нещата не стоят така, както изглеждат. Отровната кама на наемния убиец, отнела живота на крал Джъстиниън, взима все нови и нови жертви. Хората около вас започват да мрат като мухи. По всичко личи, че този път трябва да се пазите не толкова от меча на вражески войник или от ноктите на някое чудовище, а от нож в гърба. Оказва се също, че наемният убиец ликвидира жертвите си по ритуален начин. Повечето от тях намират смъртта си край някой от седемте Драконови стълба. Според античните легенди, ако стълбовете бъдат разрушени и напръскани с кръвта на току що убит човек, Драконът на съдбата ще напусне своето леговище и ще изпепели всичко около себе си. Дали предсказанието ще се сбъдне? Дали ще успеете да спрете убиеца преди всичките ви приятели да се преселят в отвъдното, където между другото ще ви отведе едно от изпитанията? Поиграйте на петия Quest for Glory и ще видите.
Лично аз останах изключително доволен от играта. Сюжетът й е увлекателен, куестовете не са много трудни, има достатъчно екшън, който не изисква някакви специални умения и сръчности. Много забавно е да се побиеш с митологични чудовища като безсмъртната Хидра, триглавото куче Цербер и мускулестия Минотавър. Графиката наистина не е нищо особено, но за сметка на това играта има супермузика. Композиторът Ченс Томъс наистина е свършил страхотна работа. При изработката на музикалния фон на Quest for Glory 5 е ангажиран цял оркестър. Но какво ви разправям, това просто трябва да се чуе. Най-калпавото нещо в играта е може би интерфейсът, но този път ще си спестя критиките, защото си оставам заклет фен на Quest for Glory.
Автор: Момчил Милев