by PC ManiaГрозно, по-грозно, най-грозно…Killer Loop. Това бяха първите мисли, които нахлуха в главата ми веднага след като стартирах едноименната игра. Все още продължавам да не мога да си обясня защо производителите от VCC са решили да предложат на съвременния разглезен и видял какво ли не геймър това подобие на футуристично рали. Ако направим дори най-бегъл и повърхностен опит да сравним Killer Loop с някои от появилите през миналата година заглавия като Deathkarz, Rollcage, Star Wars Racer и други, веднага ще забележим, че този рейсър е някъде много назад и встрани от нивото на тези игри. Не знам откъде производителят има претенциите, че предлага нещо ново и вълнуващо, но единственото нестандартно и различно са странните возила, не приличащи на нищо, което до този момент съм срещал в компютърните sci-fi ралита. Това обаче далеч не е достатъчно, за да привлече и задържи вниманието на почитателите на игрите от този жанр.
Всеки, който се е излъгал да си инсталира Killer Loop, ще трябва да свиква с управлението на нелепо изглеждащите возила – почти толкова красиви, колкото и имената, с които създателите им са ги кръстили – триподи.
Въпросните триподи е трудно да бъдат оприличени на каквото и да е познато за нас превозно средство. Тези МПС-та приличат на екзотична кръстоска между състезателен пистов мотоциклет с кош и трикрак паяк.
Интересен е също начинът им на придвижване. Те нямат колела, нито са на въздушна възглавница, а се придвижват на магнитно-кинетичен принцип. Не знам какво би трябвало да означава това, но резултатът е, че в тази игра не съществува такова нещо като земно притегляне. Очевидно возилата са в състояние да създават собствени гравитационни сили, тъй като стоят като залепени за пистата. Това си има и своите предимства, тъй като в тунелите, които са задължителна част от пистите в Killer Loop, може да се кара по таваните и да се правят номера, които приличат повече на фигури от висшия пилотаж, отколкото на шофиране. Освен че не се подчиняват на известните ни физични закони, те са изключително бързи – в зависимост от пистата и стила ви на каране, триподите могат да развият скорости, които в някои моменти преминават границата от 700 километра в час. Друг е въпросът, че при такива скорости и дума не може да става за използването на някакви специални стратегии и въобще не е необходимо кой знае какво майсторство. Управлението е повече от елементарно. Като се има предвид, че и при най-голямо желание от ваша страна няма да успеете да изхвърчите на някой завой от пистата, единственото, което ви остава, е да давате газ до ламарината и да направите всичко възможно, за да завършите първи. Това важи и за контролите. Дори и да не разполагате с геймпад, не се притеснявайте, тъй като използваните бутони са общо 6, така че и клавиатурата върши съвсем прилична работа. Няма голямо значение кое от дванадесетте возила ще изберете. Въпреки че се различават по максимална скорост, ускорение и поведение на пътя, в крайна сметка какъвто и избор да направите, не би трябвало да имате особени проблеми да завършите в челната тройка. Единственото условие, което би било добре да се спазва, е да не се блъскате прекалено често в стените, ограждащи трасето, тъй като това би намалило скоростта ви и ще доведе до загуба на ценни секунди. Това, че авторите са предвидили използването на различни оръжия, които ще намирате по пътя под формата на Pick-ups, е похвално. Оръжията, които ни се предлагат в Killer Loop, са неуправляеми ракети, лазери и мини. Не бива да се надявате, че с тях ще може да изпепелите МПС-то на противника или пък да се притеснявате, че това ще се случи с вашето, тъй като скоростите са прекалено големи, оръжията силно неточни, а и на разположение ще имате също различни защити като временно действащи силови полета, които би трябвало да ви предпазят от лошите намерения на противниците. От по-съществена полза са различните Power-ups, които при умело използване биха могли да дадат известно предимство. Но не бързайте да се радвате, тъй като играта спокойно може да бъде спечелена без те да бъдат употребявани, а и единственото, което евентуално и при повече късмет ще успеете да постигнете, е спечелването на малко време.
Обикновено във фантастичните ралита пистите са оформени доста красиво, но това не може да се каже за Killer Loop. Авторите очевидно са изграждали пистите и околността им с всякаква друга мисъл, но не и с тази да сътворят впечатляващи футуристични гледки като тези в повечето конкурентни продукти. Независимо от няколкото свежи идеи за оформлението на трасетата, повечето от тях приличат на улеи за бобслей и не може се сравняват с невероятните гледки, които можеше да видим в Rollcage или Star Wars Racer.
По отношение на интерфейса производителите също са се постарали да не се преуморят от работа и са го запазили такъв, какъвто е в първоначалната версия на Killer Loop за SONY Playstation. И ако за игралните конзоли той е подходящ поради ограниченията на системата, то за възможностите, които предлага РС-то, този интерфейс е меко казано несполучлив.
Това важи и за графиката, която вероятно щеше да впечатли феновете преди две години, но от днешна гледна точка изглежда жалко. Детайлите и специалните ефекти са сведени до минимум, возилата така или иначе не се отличават с особено заоблени форми, а като се добавят и ниските разделителни способности (до 800/600) светът на Killer Loop представлява една доста тъжна и ръбата гледка.
Звуковото оформление също не блести с нищо особено, но за разлика от графиката поне не дразни слуха. Музиката, както сигурно се досещате, е в стандартния за този жанр техно-стил.
Общото впечатление, което версията на Killer Loop за РС оставя, е за един посредствен опит да се направи футуристично рали и единственото нещо, което би могло да привлече вниманието, е възможността за игра в мрежа.
Автор: Владо Георгиев