The Wheel of Time

Колелото на Времето се върти и вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенди. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна  е забравен, когато породилият го Век се върне отново. В един Век, наричан от някои Третия Век, Век, чието идване предстои и Век, отдавна отминал, се надигна вятър. Вятърът не беше началото. Няма начала нито краища при въртенето на колелото на времето. Но все пак беше някакво начало

И този същият вятър, който леко и неусетно поема читателя, отворил с интерес поредната книга от фентъзи-поредицата на Робърт Джордън за Колелото на Времето, е повял над фирмата Legend Entartaiment.
Дизайнерите са били запленени от преданията от света Джордън и след няколко години къртовски труд най-сетне ни представят една от най-очакваните игри за тази година. Разбира се, става въпрос за едноименната The Wheel of Time, за която е чувал всеки запален геймър, и която очаква с интерес всеки любител на фентъзи жанра.

Вятърът духа и довява, кога листа, кога отзвук от далечно ехо, а понякога и тонове слухове. За Wheеl of Time се говореше какво ли не. Някои твърдяха, че играта ще е куест, други залагаха на RPG, а трети казваха, че тя ще съчетава и двете със стратегически елемент в себе си. В крайна сметка, теглейки чертата след неколкодневно разцъкване до късна доба, се оказа, че Wheel of Time си е най-вече 3D-екшън, който макар и да не прилича на останалите си конкуренти, в никакъв случай не би могъл да се впише в който и да е от другите игрови жанрове.

Играта се разпространява на двa компакт диска, като на първия е инсталацията (отнемаща внушителните 500MB), а вторият се пука по шевовете от мултимедия. Препоръчваме ви да си подсигурите наистина добра видеокарта и много RAM, защото в противен случай просто не си заслужава да се ядосвате, когато видите какво пропускате. Играта има наистина високи изисквания, тъй като използва модифициран Unreal Tournament engine, като във всички отношения е по-лакома от Unreal. В крайна сметка не можете да очаквате на Voodoo I или подобна система да играете добре игра с тлъсти нива и брутални текстури, да не говорим за сложните звукови ефекти, музика и други екстри, за които ще стане дума по-долу.

Wheel of Time е играта, с която една много популярна в миналото фирма се завръща на игровата сцена. Legend Entertainment бе насочила усилията си най-вече със създаването на куестове, които бяха прочути с оригиналните си сюжетни линни, но неудобен за съжаление интерфейс. Една от последните игри на Legend, която помним, е Shannarra (излязла преди няколко години), която също беше вдъхновена от книга на фентъзи автор – Тери Брукс. Явно те не са се отказали от тази печеливша стратегия, тъй като без съмнение сделката с Робърт Джордън е сполучлив ход. Тъй като неговият фентъзи свят, описан в Колелото на Времето, е традиционно сложен и разнообразен (в крайна сметка всеки фентъзи автор си гради собствена вселена и митология), не е възможно да се направи достатъчно задоволително обобщение. Все пак ще се опитаме да резюмираме историята. За да не объркваме феновете на Робърт Джордън, ще се придържаме към терминологията, използвана в българската версия на книгите, въпреки че може да се поспори за точността и качеството на въпросния превод (например в книгите пише Aes Sedai, което българските преводачи са прочели като Айез Седай, докато в играта ясно чуваме Ай’седай).

В един друг век, наречен Приказния Век, хората са владели и познавали Единствената сила. Магьосниците, наречени Айез Седай, можели да правят невиждани чудеса и дори получили практическо безсмъртие. Но голямата мощ винаги води и голямото зло със себе си – превъплътено в образа на Шейтан, известен още като Тъмния, Бащата на лъжите, Баал Замон и още десетки други подобни имена. Тринадесет от най-могъщите Айез Седай минават на негова страна, получават прозвището Отстъпниците и повеждат неговите армии от същества на мрака срещу цялото човечество. В последната решителна битка един човек, запомнен в легендите като Дракона, успява да затвори Тъмния в мястото наречено Шайол Гул и да предпази човечеството от гнева му.  Вълшебни печати с големината на една човешка длан (които незнайно защо имат Ин/Ян знак върху си) съдържат магическата сила, която удържа Тъмния в оковите му.
Уви, той успява да си отмъсти, проклинайки завинаги мъжката половина на Единствената сила. Като резултат всички мъже магьосници се побъркват и почти унищожават целия свят. В крайна сметка жените успяват да ги усмирят, но в хаоса са загубени всички печати с изключение на два, а цялото познание от приказния век потъва в миналото.

Това все още е предисторията, тъй като самото действие в играта се развива в далечното бъдеще –  в Третия Век. В това време се случват и събитията в книгите The Wheel of Time, но пряка връзка между тях и играта няма. По това време в Бялата кула жените Айез Седай са разделени на 7 ордена, наречени аджи, като всяка аджа има определена задача и идентификационен цвят. Вашата героиня Илейна Седай (Elayna) е член на кафявата аджа, която си е поставила за цел да намери и съхрани колкото се може повече от изгубеното познание. За нейно съжаление, тя практически не владее Единствената Сила и може да прави магии само с помощта на артефакти, наречени тер-ангреали, но пък умее това по-добре от всеки друг в Бялата кула. В една ветровита нощ се появява странен посетител – мраколюбец, който успява да свети маслото на 14 Айез Седай и отмъква на тръгване каквото може. Очевидно обаче той не успява да се добере до истинската си цел – двата печата, които се пазят в кулата.

Илейна оцелява в тази сеч и предводителката на всички Айез Седай, Амирлин я изпраща по следите на този субект, прочул се с прозвището Хрътката. Защо точно Илейна? Е, много просто – тя е единствената доверена приятелка на Амирлин. Хрътката и неговите тролоци (това са някакви advanced-тролчета) се насочват към Шадор Логот – един от най-древните градове и несъмнено най-прокълнатият град в целият свят…

Но Хрътката дори не може да предположи какво ще му се случи в бъдеще – той ще се превърне в едно от най-ужасяващите деца на мрака. Въпреки това той съвсем няма да бъде единственият ви опонент. На сцената се появяват фанатиците, наречени Децата на Светлината или Белите Плащове, които въпреки че претендират да се борят против Тъмния и неговите създания, са едни от най-върлите противници на Айез Седаи. По-нататък в играта ще се изправите и срещу един от отстъпниците, който през вековете е натрупал завидна магическа сила и умения.

Обикновено 3D-екшъните се правят доста набързо, като се залага или на добри нива, или на добър engine или на лафове, или на музика, но никога досега на всички тези неща взети заедно. Без никакви угризения на съвестта можем да заявим, че Wheel of Time има най-комплексната история от всички други игри в жанра. Сега може би си мислите, че това е основният коз на авторите. Всъщност основен коз няма, тъй като играта е отличник по всички показатели и това го казват двама играчи, които никога не са се палили по 3D-екшъни, така че спокойно можете да ни вярвате.

След като се порадвате на чудесната интродукция, която ви въвежда в игра и е приблизително 10-тина минутна висококачествена 3D-анимация във формат QuickTime 4, ще очаквате само безмислено пуцане до края. Напротив – всяко ниво е последвано от подобна анимация, която ви припомня, че Wheel of Time си има и сюжет и този сюжет има значение за вас. Никога няма да се запитате “какво по дяволите правя тук?”, а има и интерактивен елемент в нивата, тъй като минавенето им не се състои просто в избиване на всичко живо по пътя и стигане до големия бутон EXIT. Докато преследвате Хрътката например, той непрекъсното ще ви прави всевъзможни номера, залагайки капани и дори ще се отнася непочтително с героинята ви, отправяйки заплахи и обиди. Самото преследване завършва с класически детмач между двамата, като AI-то на опонента е на най-високо равнище.

Самите нива не с много дълги, но повечето от тях са доста трудоемки, дори на най-ниска степен на сложност, тъй като има много неща, които да се съобразяват и съвсем не са сведени до традиционният екшън. Много хитра идея са т.нар. citadel нива, в които ще имате възможността да си изградите укрепление, залагайки всякакви капани и препятствия – шипове, дупки, врати, стени и прочие. Разнообразието от противници също не е за подценяване – феновете на Робърт Джордън знаят какво означават думите тролок, мърдраал, мракохрът, сив и т.н. В много мисии няма да сте сами срещу злото, а по-скоро участник в една огромна битка, като около вас се избиват добри и лоши. Това се отнася както за единичната игра, така и за multiplayer режима, където стават не по-малки мелета.

Освен това в мултиплейър можете да играете не само с Илейна, а и с всеки от останалите главни действащи лица – Хрътката, Отстъпника и лидера на Децата на Светлината. Това обаче са само скинове, тъй като отделните герои могат да използват еквивалентни умения. Единствената разлика е типът на войските, които може да се използват при за укрепяване на цитаделите. Илейна използва Айез Седай и Стражници, Хрътката – тролоци и т.н.

Освен това всеки от четиримата герои си има символичен “дом”, където посреща “гости”, а тези домове са описани в сайт-а на Wheel of time ето така:

Илейна – Бялата Кула

Бялата кула е централната сграда на града Тар Валон, където са се събрали Айез Седай и, както е известно, където има много жени на куп едва ли стават чак толкова много хубави работи. Между отделните аджи кипят всевъзможни интриги, пререкания и динамични съюзи. Носят се слухове за съществуването на осма, Черна аджа, от преминали към мрака сестри, която се е заклела да върне властта на Тъмния. Самата кула е висока 500 фута и широка 300 при основата. В горната и половина са разположени всички аджи, докато долната е посветена на “сервизните помещения”. (представяте ли си как се взимат 500 фута, ако сте на зор за кенефа).
Хрътката – Шадор Логот

Този град е известен още като мястото, където чакат сенките. Едно време е бил столица на огромна държава, но просперитетът му е причинил неговата поквара. Скоро градът е бил превзет от едно зло на име Машадар, в резултат на което всичките му жители са били… изядени. Това зло е различно от злото на Тъмния и напада дори неговите създания. Ето защо Шадор Логот е еднакво страшен както за хората, така и за тролоците.

Базата на Децата на Светлината

Намира се на ръба на Погибелта в пустинните гранични земи. Тук се провежда и “разпитването”. Това своего рода инквизиция, която ще сполети всеки, имащ лошия късмет да привлече вниманието  на белите плащове. Близо до тяхната база се намира древна руина, която привлича както техния интерес, така и този на Бялата кула. Група Айез Седай са потеглили на археологическа експедиция натам, така че се очаква кърваво меленце.

Крепостта на отстъпника

Намира се на западната граница на Андор в мъгливите планини. Крепостта на отстъпника е забулена в мистерия и единственото нещо, което може да се каже за нея със сигурност, е, че е попила много от злото на своя господар. Само най-смелият от смелчаците и най-глупавият от глупаците ще се осмели да влезне там.

Преди самата игра е предвиден tutorial, който ще ви помогне да усвоите основните движения на мадамата. Забавно е хрумването този tutorial да представя именно 3-те изпитания, през които трябва да мине всяка Айез Седай по време на обучението си – да се изправи пред най-големите си страхове си в миналото, настоящето и бъдещето. В него ще научите и основните тънкости, свързани с управлението и това как да изполвате оръжията си. Арсеналът на Илейна не се състои от картечници, базуки и помпи, а от техните фентъзи еквиваленти – тер-ангреалите. Wheel of Time има може би най-голямата колекция от оръжия сред игрите в 3D-екшън жанра, но не всички от тях могат да бъдат класифицирани буквално като “оръжия”. Сред тях попадат и разните видове магии и приспособления, които ще използвате в играта. Всички тер-ангреали използват един или няколко от петте аспекта на единствената сила – Въздух, Вода, Земя, Огън и Дух. Разбира се, за всяка магия е предвидено и противодействие, така че multiplayer-ът става особено интересен. Ако противникът ви е любител на огнените магии, вие почвате да използвате огнени щитове и му правите сечено. Особено интересни тактики предлагат някои специализирани теранграли – например един от тях разменя местата на вашия герой и противника, друг ви показва капаните, а трети превръща мишената в кубче лед.

Но, разбира се, и най-съвършеният геймплей не би представлявал голям интерес, ако не е подкован с подобаваща мултимедийна обвивка. Както вече казахме, в играта ще се нагледате на огромно количество филмчета във формат QuickTime 4, а пък музиката е записана в .mp3 формат и е дело на професионални музиканти. Противно на други игри, в които на заден фон се носят техно и индустриъл стъргала, в The Wheel of Time ще послушате класически изпълнения на акустична китара, примесени с мелодични рифове и келтски мотиви. Според хората от Legend – музиката към играта е нещо повече от няколко омръзващи мелодийки. В разработката на парчетата са взели участие небезизвестни музиканти, записвали с водещи рок групи. Като стил музиката напомня на Scyclad, но едно е сигурно – тя няма да ви оттегчи или да ви изнерви и е точно каквото е необходимо за игра с динамичен сюжет.

Както споменахме по-горе, Wheel of Time използва най-модерния Unreal-ски 3D-engine, който е допълнително подобрен. Стандартните му екстри са 24-битови цветове (при MMX процесори), много и динамични светлини, комплексна геометрия, плавна анимация на обектите. Във Wheel of Time ще видите и едни от най-впечатляващите пушеци и експлозии, които са били правени досега, както и страхотни климатични ефекти като дъжд, сняг, светкавици и т.н. Дори мухичките, които кръжат около труповете са 3D-обекти.

Wheel of time прави сериозна заявка да се превърне в най-добрия single player 3D-екшън, но в multiplayer вариант Unreal Tornament е определено по-добър. Доколко е вярно това – проверете сами.

Автор: Боян Спасов и Георги Пенков