by PC ManiaПредполагам, че по-опитните геймъри сред вас си спомнят за Indiana Jones and Fate Of Atlantis – класически куест, базиран на SCUMM енджина, който едно време бе използван за приключенските игри на LucasArts. Ако не сте я играли, не е зле да я потърсите и да я изиграете, освен ако не изпитвате исконен ужас от 2D 320х200 графики в 256 цвята! Сравнително рядко явление е някоя нова част от хитова поредица е да смени жанровата ориентация на предшествениците си. Е, Idniana Jones 4 го прави, като вместо очаквания куест, играта представлява action-adventurе. Не съм много сигурен защо, може би заради предизвикателството от страна на една друга, еротично-иманярска игра (в тази насока не очаквайте Nude patch за Indy 4 :)), но LucasArts този път са решили да ни поднесат приключенията на Инди в малко по-триизмерен вариант и подсладени с малко повечко гърмене. О, извинете, забравих да ви представя Индиана Джоунс… какви ги дрънкам, ако не знаете кой е Инди, намерете си филмите (точно три на брой), върнете се в пещерата, изгледайте ги няколко десетки пъти (хм, за целта ще ви трябва електричество, телевизор и видео, забравих за това…) и пак заповядайте. Като изключим отшелниците, да приемем, че този аспект на играта е ясен и да преминем към историята в The Infernal Machine.
Годината е 1947, нацистите вече са разглобени от бой, а нашият герой, уморен от многото битки и опасности, е решил да си даде малко почивка. Естествено не си играе в пясъчника на площадката зад блока, защото там може да се натъкне на едни по-особени миризливи находки, оставени не чак толкова отдавна от някое четириного (може и двуного, знае ли човек)… Хмм, отплеснах се. Да се върнем на темата. Та значи, занимава си се доктор Джоунс мирно и тихо с разкопките си, и въобще не подозира каква каша се забърква по същото време, и че пак той ще се окаже в центъра на събитията. След края на войната, Съветска Русия е набрала достатъчно сили и разпростира влиянието си над Източна Европа, Желязната завеса се спуска, започва студената война. Руснаците имат спешна нужда от ново унищожително оръжие, което да им даде аванс пред Запада във военната надпревара. По същото време зад океана американците усещат нуждата от по-добро разузнаване и набързо сформират ЦРУ. Усилията, положени за създаването на тази организация, бързо дават резултат – постъпва информация, че руснаците разкопават Иракските пясъци и са попаднали на нещо интересно. Та нека се върнем при Инди. Прекъсвайки работата му по поредните разкопки, при него пристига старата му позната (МНОГО близка позната) София Хапгууд, която се е цанила за агентка в ЦРУ и знаейки, че авантюрите са му в кръвта, идва с молбата да им помогне в надпреварата с руснаците.
Историята продължава. Генадий Володников, руски физик, е развил теория, че Вавилонската кула е била портал към друго измерение, наречено Aetherium, като връзката между него и нашия свят се е осъществявала с помощта на някаква тайнствена машина, която сега е разглобена, а частите й – разпръснати по земното кълбо. Руснаците смятат да използват машината като оръжие и затова вие трябва да откриете всички чаркове преди тях. При други обстоятелства Инди би отказал на предложението, но
на жена не се отказва. Не и на ТАЗИ жена.
С историята ще спра дотук, за да не ви развалям кефа от играта. Сега да видим какво ни предлага Indy 4 в техническо отношение. Както споменах по-горе, графичната система е тази от Jedi Knight с дребни подобрения, въпреки които играта съвсем не изглежда като заглавие, излязло в края на 99-та. От друга страна, няма да имате никакви проблеми със скоростта с каквато и да е Direct3D карта. Звукът е на малко по-ниско ниво от обичайното за LucasArts – липсата на музика по време на игра и някои дразнещи звуци развалят впечатлението за иначе добре направено озвучаване. Например мелодията, която прозвучава всеки път, когато Инди направи нещо по-зрелищно – като да прелети над пропаст, използвайки камшика си като въже. Като геймплей The Infernal Machine доста наподобява Tomb Raider, което си е съвсем в реда на нещата, като се има предвид жанрът на играта. Ще трябва да се справяте с многобройни врагове, между които има и змии (спомняте си как Инди се страхува от змии, нали? Спокойно, и вие ще започнете…) Освен това ще ви се наложи да разрешавате загадки и да изпълнявате задачи, започващи от елементарно дърпане на лостове, до някои по-оригинални като проникване в базата на руснаците на покрива на камион. Интересна екстра е управлението на превозни средства като военен джип и надуваема лодка, като с джипа можете дори да си поиграете на Carmageddon и да блъскате противниците :-). Не че това е основният начин за убиване, играта има богат арсенал от оръжия, вариращи от обикновен .45 револвер до базука (е, не е като в Quake3, но става…). Ако искате, впишете в графа оръжия и камшика на Инди, но той служи повече за придвижване, отколкото за бой, макар че понякога е доста полезно да изтръгнете оръжието на противника от ръцете му. Добра и полезна идея е КИ (Коефициент на Инди), статистика, която на практика показва колко добре се справяте с играта. Например използването на подсказките, вградени в картата, намалява резултата ви, а успешното справяне с дадена задача го увеличава. За интерфейса няма какво да говорим, всеки е играл на Tomb Raider, а в The Infernal Machine той е почти изцяло същия.
Но за мое голямо съжаление обаче, управлението на героя е малко дървено и не толкова леко и приятно като в Tomb Raider. По принцип игрите от този тип са обречени на моменти да имат адски мудно придвижване на героите и повече
приличат на планинарски симулации
отколкото на екшън-приключения. Е, тук този недостатък изпъква още повече заради тромавото управление, което влошава цялото усещане за играта. Но въпреки всичките тези кусури играта си е доста забавна, благодарение на добрата история, някои весели елементи като например мини-Carmageddon-а, и не на послeдно място излъчването на Индиана. Ако можете да преглътнете поостарялата графика и неудобното управление, The Infernal Machine ще ви предложи многобройни неусетно отминали часове с новите приключения на Инди. В противен случай играта ще ви послужи само за губене на свободно време.
Автор: Георги Даскалов