96% чисто аркадно удоволствие с малко X-COM примеси. Избиването на “неземна паплач” се превръща в спорт, а очакването за по-добър, следващ X-COM остава.
Почти съм сигурен, че всеки, който се е докоснал до компютър преди появата на Pentium, е играл или поне е виждал някоя от предишните игри от тази поредица. Лично за мен мястото на X-COM отдавна е отредено високо на геймърския небосклон. Първите три игри бяха доста комплексни и предлагаха истинско удоволствие за любителите на тактиката и стратегията. Първата част беше направо изключителна и по всеобщо мнение най-добра. Четвъртата част – Interceptor, хвърли в ужас доста от феновете на поредицата. Играта бе превърната в space simulation, а тактическите елементи останаха на заден план. Като фен на симулаторите нямах кой знае какво против, но все пак ме заболя. Какво точно стана после така и не разбрах. Трябваше да излезе тактическия екшън X-COM: Alliance, a като за финал Microprose бе завзета от Infogrames. И докато все още чакаме Alliance, се пръкна X-COM: Enforcer – екшън от трето лице. Трябва да призная, че първоначално изобщо не бях очарован от тази идея и се бях настроил да напиша доста негативно ревю. Но за добро или за лошо нещата рядко са каквито очакваме.
Историята, доколкото я има, е следната: самотен учен от екипа на X-COM работи по създаването на робот (т.е. Enforcer) , който да защити земята от ордите извънземни нашественици. Но лабораторията е нападната и нашият гений е принуден да активира робота преди проектът да е завършен. И така, вие влизате под кожата на… робота.
От този момент започва безкрайна патаклама – нищо общо с геймплея от предишните части. Задачата е проста: тотално да разгромите вражеските редици. Самите врагове са над двадесет вида, като се почва от познатите ни малки сиви човечета и се стига до всякакви чудновати изцепки на дизайнерското въображение.
Изкуственият интелект отсъства тотално. С малки изключения гадовете разчитат на огромното си числено превъзходство, а единствената мисъл в главите им е как да ви докопат в близък бой и да ви разглобят на съставни части.
Слава богу, че авторите изобщо не са се опитали да придадат и капка сериозност на играта, а са постигнали чувството, познато на мнозина от игралните автомати (или емулираните им версии).
Основното ви занимание ще е да търчите, скачате и стреляте на поразия. Роботът е в състояние да носи само две оръжия, като винаги можете да разчитате на основното, което е с безброй заряди. Другите дванадесет вида оръжия (варират от огнемет до ядрена ракета) са с ограничени боеприпаси и се появяват по картата на случайни места, по абсолютно случаен принцип. Първоначално това ще ви се стори дразнещо, но скоро ще осъзнаете, че дори да имахте възможността, непрекъснато връхлитащите ви гадини така или иначе не биха ви оставили време да умувате над избор на оръжие. Всяко оръжие е различно ефективно срещу различните “породи” извънземни. Единственият начин да контролирате арсенала си е да не взимате това, което не искате. По принцип се налага да прицелвате само по хоризонталата, но за желаещите има клавиш, с който могат да ползват “експертно прицелване” и да получат контрол и над вертикалата. Камерата обаче е закотвена под твърд ъгъл зад гърба на енфорсера. Всъщност този избор е доста адекватен за повечето ситуации.
Освен оръжия ще събирате и разни power-ups (отново дванадесет на брой), както и разпилените буквички на думата BONUS, които ще ви гарантират достъп до забавно бонус ниво (даже има едно изкопирано от PacMan). Ако търсите внимателно, можете да попаднете и на извънземен артефакт. Всяко ликвидирано същество оставя “data points”. В края на всяка мисия статистика определя броя на точките, които печелите. Ако сте получили достъп до бонус ниво, спечелените на него точки се прибавят към горните.
За какво всъщност служат всички тези точки? Между нивата ще имате възможност да усъвършенствате наличната екипировка от оръжия, да подобрявате ефекта на power-ups, да разучавате артефакти, както и да нанасяте подобрения по самия робот (скорост, броня…). Всичко може да се ъпгрейдва на четири нива. За жалост няма и помен от солидния research & development аспект на предишните части.
Играта ползва UT енджин. Едва ли бих могъл да кажа нещо ново по въпроса. Отпаднала е поддръжката на OpenGL и MeTaL. Нивата са добре направени (за аркада) и лесно ще разпознаете обстановката, характерна за първите части на X-COM. Архитектурата е сравнително опростена и Enforcer върви значително по-бързо от UT.
Звуците не са нищо нечувано. Музиката е добра, но тя пък често се губи в шумотевицата от изстрели, взривове, съскане и вой. От време на време професорът пуска по някой съвет, а роботът ръси тъпи лафове с металния си глас. “Брифингът”, който получавате преди всяка мисия, се свежда основно до “Go get them!” и “Do what you’re programmed for!”.
Геймплеят е най-силната страна на Enforcer. На места се забелязват малки опити за плагиатстване от MDK, но това определено не е лошо. Избиването на “де що шава” неземна паплач се оказва извънредно пристрастяващо. По груби изчисления ще оставите след себе си близо 10000 извънземни трупа. Сядаш пред компютъра и не можеш да станеш. Тук идва и основният недостатък. Въпреки че е почти четиридесет нива, играта може да се превърти за няма два дни. За да не е без хич има и мултиплейър – кооперативен и deathmatch.
Enforcer определено не е продуктът, който феновете на X-COM чакат. Въпреки това е забавление, което дори те няма да откажат, ако просто приемат играта като аркада, а не като опит да ни замажат очите, докато чакаме Alliаnce или (дай боже) продължение в стила на първите три заглавия от поредицата.
Автор: Борис Цветков